Каква е най-добрата разлика между двете деца?

По-голямата разлика е добре за родителите.
По-малката - за децата.
Аз, като опитала и двата варианта, смея да твърдя, че по-малката е по-добре.Лично за мен де.

Аз пък мисля, че няма универсално правило нито за родителите, нито за децата.
Не винаги за децата малката възрастова разлика е добра. Някои родители използват малката възрастова разлика, за да нататрузят забавленията на малкото дете в тежест на по- голямото. В компанията имахме две сестри с три години разлика. Винаги си е личало коя е по- малката и на никой не му беше приятно /говоря за деца/ да играе с малки. Често "пропускахме" да ги извикаме именно защото не ни беше приятно присъствието на сестирчката.
Също така не е задължително и за родителите да е по- добре голямата разлика. Ако има кой да помага при отглеждането и за тях пък може да се окаже по- удачно това да стане "на веднъж" или в кратък интервал.
Зависи много от настройката на самите родители, от възможностите им, от вижданията им по въпроса и не на последно място от ангажимента, който лично те са готови да поемат, без да "разчитат" че децата им ще се отглеждат взаимно. Независимо от възрастовата разлика за мен децата са си отделни същества, нищо че са роднини по стечение на обстоятелствата и всяко следва да си има свой личен живот, своя среда, а не задължително да споделя личния си живот с този на брат си/ сестра си изцяло, ежедневно и във всяко едно отношение.
За нас преценихме, че разликата от 6 години е идеална. И двамата работим, никой не може да си зареже работата с години. За това решихме, че е най- удачно да родя второто дете, когато първото тръгне в първи клас, за да мога да помогна в началото, тъй като сметнахме, че мога да си позволя да си остана 10 месеца в къщи. Големият все още не беше толкова голям, че да се откъсне изцяло от брат си. Също така двамата не са с толкова малка разлика, че да ни блазни мисълта, че можем да решим, че живота и интересите на големия могат да бъдат споделени от тези, на малкия. Гледаме всеки от тях да си има своя личен живот и своето детство, стараем се до колкото можем.
С моя брат имаме разлика от 5 години. Всеки си имаше своя среда, своя компания. Това не ни пречеше да се лигавим обаче заедно и сега, като големи, да си поддържаме добри контакти.

И малата и голямата си имат предимства и недостатъци. Мъжът ми има брат 9 г. по-голям и в момента се разбират идеално - общи приятели, общи купони и така...  Аз за себе си нищо не мога да кажа, защото това дете го чаках 5 години и не смятам сега да имам претенции. Искам да мине известно време преди второто, но в края на краищата не мога да си позволя да се пазя, ако след това се наложи да чакам още 5. Така че - Божа работа! Всяко дете е добре дошло, когато - тогава!

Според мен,между 3 и 5 години е идеално

Идеалната разлика е тази,която има между децата и те се разбират добре.На мен и сестра ми е 5 години и много се карахме.А аз лично не искам да гледам 2 бебета,разликата няма значение.

Отговарям ти като дете, което има по-малка сестра и по-малък брат: сестра ми е с 1г 2м по-малка, а брат ми с 8 г. И с двамата се разбирам прекрасно. Аз бях 1ви клас, сестра ми - предучилищна, когато мама си беше вкъщи. Няма значение разликата - важно е да са желани децата и да се научат, че са еднакво обичани и важни един за друг.

А като майка: Аз лично съм готова за второ (съпругът ми и той), но се налага да изчакаме 2 години (раждане със секцио). При всички случаи предпочитам децата ми да имат малка разлика (максимум 3 години). А и каквите сме луди - мислим и за трето след още 5-6-7 години.

А за теб най-добрата разлика е тази, при която ти ще си готова за още едно.

Най-добрата разлика е тази, която вие сте избрали да имат

ние с брат ми сме така,но от тази разлика не сме много близки .аз бих искала малка разлика м/у децата и това и ще направя в скоро време

Напълно подкрепям казаното. За породените деца е най-лесно да си играят заедно и да са по-близки, защото ги вълнуват едни и същи неща, на един и същи режим са, играят едни и същи игри, даже тръгват на училище по едно и също време. Когато имат по-голяма разлика, обикновенно имат и различни приятели (по-голямото с по-големи деца, по-малкото с по-малки). Има и изключения разбира се, но общо взето наблюденията ми потвърждават точно това. Аз, например вече искам още едно дете, но мъжът ми се колебае, май не е готов. А на мен не ми се чака, искам да са максимално близки, знам, че ще ми е трудно в началото, но и не искам едното ми дете да отрастне и да стане самостоятелно само, за да се върна наново към отглеждането на напълно зависимо от мен дете. 

Аз мислех, 4-5 години.
Но, така се случи, че сега искам неискам ще си ги гледам с 2,6 годинки разлика.
Ужасно съм уплашена, изобщо не знам как ще се справя...
Не че имам избор де

Няма универсален отговор на този въпрос. Всеки харесва различно. Ние се спряхме на по-малката. Аз хич не си падам по голяма разлика, може би защото ние със сестра ми сме с малка, но пък други хора определено предпочитат по-голямата. Просто си е до семейство и най-вече до майката, кога тя ще се почувства готова за тази стъпка.

Според мен,колкото е по-малка,толкова по-добре
Вярно е,че за родителите е по-трудно,но смятам че за децата ще е по0добре да са с малка разлика.
В този ред на мисли,догодина започваме да работим за второ.А пък каквото дал Господ

Мисля, че няма значение каква е разликата между децата. Ако искаш второ или трето дете, просто ги създай, а не цели някакви недоказани и недоказуеми идеали.
Според мен най-добрата разлика е 1г. и 3 мес. /това е разликата между моите деца/.

2години