Какво да правя? Дайте съвет рано ли е за дете?

Аз пък мисля, че детето е въпрос на биология и базови инстинкти... Отключи ли се механизма, затрака ли ти часовника и пожелаеш ли дете в сърцето си, отърване няма. Разликата е кога у всяка една жена се включва инстинкта за размножаване - у една на 17, у друга на 30, а някои жени (аномалии, какво да правиш!) са лишени от това.
Щом си почувствала желание да родиш и отгледаш дете, не знам как ще успееш да го подтискаш и да градиш кариера - за мен това е абсолютно изтезание. Много пъти съм се ядосвала до сълзи от начина ни на живот, довел до такова отчуждение, което кара жените да чакат за реализацията на най-изконното си право - да дарят живот - заради материални проблеми. Или пък да останат само с едно дете пак заради това.
Не искам да бъда погрешно разбрана - за мен личностната реализация е най-важна от всичко и далеч не се заключва с ролята на мама. Когато имам щастието да бъда родител, не мисля, че ще остана вкъщи твърде дълго, за да бъркам манджи три пъти на ден и да гледам сериали докато детето спи или е на детска градина. Според мен за жената, също както за мъжа, професионалната реализация е от огромно значение - тя ни дава самочувствие, сила и независимост. Друг въпрос, че познавам много млади жени, които се спасяват от работата, която не им носи удовлетворение, в майчинството. Само че, когато децата порастнат, какво остава?...
За мен децата, семейството са приоритет. И ако в тяхно име трябва временно да се откажа от част от амбициите си, бих го направила без колебание.
Това е моето решение, всеки го взема сам за себе си.

П.С. Според лекарите, най-подходящата възраст за жената за бременност и раждане е 22 - 28 години

   

Според мен не е рано.Аз се мотах сума ти години,та сега малко ми идва нанагорно.

И аз мисля,че е по-добре първо да родиш.Майчинството ще ти отнеме около 1г и половина, докато го дадеш на ясла/ако няма кой да ти помага/. След това ще си градиш спокойно кариерата, но ако я прекъснеш за толкова време,се връщаш в първи клас и все ще ти се струва,че сега не е моментът за прекъсване и има още какво да постигнеш.

Моето мнение е да родиш сега. Някой каза, че да подтискаш чувството и да градиш кариера ще е изтезание и е прав, така е наистина. Аз съм в това положение вече...и аз не знам колко точно, със сигурност поне 2 години. И съм на ръба вече, не мисля, че мога да чакам повече.

от опит мога да кажа,че никога не е подходящол.я жилище няма,я пари,я кариера,я образование/слава богу повечето неща ги имате/,но все нещо недостига да се вземе важното решение да имаш дете,но ако се чувствате готови действайте или просто оставете само да се случи,когато това стане се намира начин за всичко и нещата се подреждат сами

Факта,че си задаваш този въпрос и те измъчва тази мисъл е достатъчно за да ти кажа "давай".  А дали си прекалено млада за това не знам.....има майки на 16,на 23 и на 35г. примерно,но моят съвет е щом си намерила точния човек за теб изобщо не се двоуми ...С времето всичко ще се подреди... Успех.

Ако те вълнува и един мъжки съвет - действайте, че колкото повече годинки се навъртат, толкова по е зор после. С големия криво-ляво ставахме нощем, ама с малката беше доста по зор. А и бабите сега са млади, могат да помагат. Иначе - все нещо ще пречи - я кариера, я нещо друго....

Смятам, че една жена трябва да е финансово независима преди да стане майка. Не бих родила дете без някакъв трудов стаж зад гърба си. Така ако по някаква причина таткото не може повече да работи, почине или изчезне, семейството няма да страда финансово.

Здравей,
Всяка една може би е минала през терзания дали сега, дали по-късно и все едни такива с неясен отговор от този сорт. Ясно е, че крайното решение си е твое, ясно е, че и ти самата ще си носиш последствията от него.
Надявам се да ти помогна малко с още един въпрос, на който трябва да си отговорите с евентуалния татко - а именно - мислите ли, че сте се наживяли? И двамата... Да не стане така, че единия или двамата да решите, че искате нон стоп купони и да се чувствате зле от взетото решение? Готови ли сте да посветите цялото си време да отгледате едно дете?
Задавам тия въпроси, защото не един и два са случаите, в които единия решава, че не се е наживял, юрва се да наваксва пропуснатото, другия се чувства зле и накрая още едно детенце е отгледано от самотна майка 
Или пък и другия случай, в който детето е поверено на баба и твърде рядко общува с родителите си, които нямат никакво време за него...
Нищо лично, но няколко такива неща видях с очите си и ...
Каквото и да решиш - желая ти успех и ти и приятелят ти да сте доволни и щастливи от взетото решение! 

Както много хора са ти казали, това е въпрос, който трябва да обмислите и си отговорите най-добре вие двамата с приятеля ти. Аз само искам да ти дам един пример и да ти разкажа моята история. 
 Преди години моята приятелка забременя, а не бяхме завършили още за бакалаври, а пък гаджето й не беше и минала година откакто се уволни от казармата. Нямаха пари, работа, е оправиха се някак си и с работата / доходите, и с всички тежки изпити, че изкара и магистратура и то с бебе. Сега детето е предучилищна и даже вече и помага. А, аз какво - трябва първо да завърша, да работя, да имаме пари, нямаше къде да живеем, мъжът ми тогава не работеше, трябваше да имаме дом, сигурност, стабилност /а сега разбирам, че това са от нещата, които в днешно време са доста относителни - сега ги имаш,но утре може и да ги нямаш/, сватба и чак тогава дете, той се виждаше много млад за баща и си беше определил възраст - 29г. за това. Тогава си говорехме с нея, че колкото по-рано и по-млади, толкова по-лесно се справяш с нещата и двете още тогава го осъзнавахме, но мен ме спираше другото, което ми се редеше в главата като стълбица нагоре до вратата с детската стая, исках нещата да вървят по ред и не само аз, човекът до мен също, а колко време ще отнемат никой не знаеше. Е, минаха годините и сега какво - уж се понаредиха поне малко нещата и когато решихме, че вече няма за кога, то нещата се закучиха. Повече от годиина вече безрезултатни опити, намя да ти описвам психически как се чувствам.  Сега ще търсиме проблема, но той вече си мина 29г. възраст, пък и аз. Родителите ни навлизат в годинки и вместо те на нас ние на тях ще трябва да помагаме, а имам и сестра инвалид, от сега съм се хванала за главата. И сега тук е въпросът - коя от двете е с по-голямото щастие и по-добре наредения живот?
 От цялата история излиза, че "някои неща е по-добре да не ги умуваш много, просто да се оставиш да ти се случват, да не строиш кули,  да не бягаш и да не се пазиш от щастието!", ако може така да се каже, поне това е моят урок.
Пожелавам ти щастието

П.П. А това е отговора на въпроса, който стой под аватара ми
 - Колко струва щастието, старче?
 - Безсънни нощи, чедо, над детското креватче;
умение да се погребваш и пак да се родиш;
търпение, когато почти ще се взривиш;
пречупената гордост, признатите лъжи;
 изпросената помощ, когато ти тежи;
научени уроци в сълзи, вини и страх;
 и не един признат или изкупен грях;
 и дадената прошка, когато още ни боли;
и мъдрото смирение, когато сме сами!
На тебе думам, чедо, но ти на други разкажи
за истинското щастие, платено не с пари –
с любов и будни нощи над детското креватче,
когато собствената ти душа като кърмаче плаче!

Здравейте отново!Искам искрено да ви благодаря за добрите съвети.!!!!!!Някои от нещата които прочетох ме накараха да се замисля по-сериозно говоря за съветите на Ети и съименничката ми Мама Зори-искрено ви благодаря.
Колкото до това дали съм готова времето ще покаже,друг въпрос който ми беше зададен беше дали сме се находили достатъчно??Силве- за мен мога да кажа че съм обиколила почти цяла Европа,живях 2 години в new york,и кадели още не,мисля че сега единственото нещо което може да ми обърне живота и да се промени към по смислен би било дете и семейство за което да се грижа,а не да мисля каква нова чанта да си купя че имам излишни пари .Казах на приятелят ми че от днес спираме да се пазим,неговият отговор беше точно както очаквах-както кажеш нямаш проблем!!!!! Вечерта ме заведе на ресторант и ми беше купил старахотен подарък за моето решение което явно доста му е харесало.От тогава до сега вече не говорим за това защото то се знае какво трябва да правим от сега нататък.Малко съм затруднена сега със обзавеждане на апартамента и т.н.,но ще намерим време за едно бебенце надявам се скоро(по коледа ).Благодаря ви още веднъж,надявам се да ми давате кураж и по-нататък с моите терзания ,защото май се започват от сега!!!!!!!!
Ще поглеждам от време на време лаптопа и ако някой ми е писал с удоволствие ще прочета и отговоря.Надявам се скоро да се похваля с новина за бебе и ако с нещо аз бих помогнала на някой насреща съм!зори и ети благодаря още веднъж,до скоро

Това е нещо,което решавате заедно.Трябва ,обаче да си насно,че детето ще погълне цялото ти внимание(или трябва да има кой да ти помага-много сериозно)Виждам,че си наясно какво искаш.Действайте заедно и чакам да се похвалиш с резултата.