Моята дъщеричка бе на година и 3м, когато забременях повторно. Работата ми бе нервна, много, и тя беше душичката, която ме караше да се чувствам добре и щастлива. Освен това помагаше на мама да си маже коремчето, говореше на бебето и куп други такива приятни неща. Тя не бе мрънкащо дете, а и аз си позволявах да я нося и гушкам колкото може повече, защото знаех, че в един момент нещата ще се променят.
Т.е. при мен явно работата е бил буферът и детето ми бе успокоението.
Lia, според мен при вас има и нещо друго-детето е във възрастта на детския пубертет и дори и да не си бременна, би била изнервена от непрестанно хленчене, истерии и мрънкане. Аз съм така сега със сина ми, въпреки,че не съм бременна.
Второто е, евентуална ревност от страна на детенце-ако знае какво ще става е ясно, ако ен-то може би усеща, децата имат изключително добре развита сетивност.
Ще отмине, просто се опитай да бъдеш по-търпелива (знам,че е много трудно в бременно състояние), но просто няма какво да се направи. Е, все пак успокояващото е, че няма да е завинаги!
Т.е. при мен явно работата е бил буферът и детето ми бе успокоението.
Lia, според мен при вас има и нещо друго-детето е във възрастта на детския пубертет и дори и да не си бременна, би била изнервена от непрестанно хленчене, истерии и мрънкане. Аз съм така сега със сина ми, въпреки,че не съм бременна.
Второто е, евентуална ревност от страна на детенце-ако знае какво ще става е ясно, ако ен-то може би усеща, децата имат изключително добре развита сетивност.
Ще отмине, просто се опитай да бъдеш по-търпелива (знам,че е много трудно в бременно състояние), но просто няма какво да се направи. Е, все пак успокояващото е, че няма да е завинаги!
Каката ходеше първо на ясла,после на градина,така че поне през деня бях само с бебето,пък и мъжа ми работи на смени и почива по 4 дена,така че не съм видяла кой знае колко зор.Трудно ми беше не толкова гледането,колкото съвпадането на режимите за спане и разходка.