Кокоче се почувства изигран от съдбата, след като чака над 3 минути пред вратата. Врътна се и отида да ближе рани.
- Публикувана: 3 ноем. 2007, 12:26 ч.
- Последно мнение: 2 ян. 2008, 14:00 ч.
Бабиейросите постят с ром!
В офиса на Дядо Коледа секс машин инкорпорейтид кипеше трескава подготовка. Гладеха се прашки, решеха се бради, точеха се лиги. Чувалът с подаръци бе прилежно подготвен от Джуджанка и седемте снежета - коледна прИмоция за бабиеросите! и те се стягаха за път, танц и излъчваха сексапил!
- Пожаааааааааааар!
Викът се разнесе из цялата Хасиенда и от всички възможни килери, дупки, мазета и гардероби изпълзя цялото бабийерско войнство, награбило по една кофа, чаша, кана, купичка с вода.
Чупеха кълки по коридори и стълбища, докато накрая всичките се струпаха пред входната врата, откъдето дойде бойният вик.
Каква приятна изненада беше, да разберат, че нямаше никакъв пожар, че напразно мъкнеха със себе си водните съоръжения, но пък ги очакваше един приятен и симпатичен на вид младеж.
За миг забравиха Джонидепио и всичките подли интриги и игрички на жмичка, които бяха организирали до момента, и се втурнаха да гостоприемстват на младежа.
Дори не пожелаха да разберат каква беше причината за бойния вик на младежа, нито кой вятър го довя пред Хасиендата.
Кокоче ближеше рани, но той не знаеше за създалата се бойна обстановка, нито пък за чувствата, които терзаеха стареещото тяло на Лусеринда. Дори и в несвяст, тя бълнуваше неговото име...
Викът се разнесе из цялата Хасиенда и от всички възможни килери, дупки, мазета и гардероби изпълзя цялото бабийерско войнство, награбило по една кофа, чаша, кана, купичка с вода.
Чупеха кълки по коридори и стълбища, докато накрая всичките се струпаха пред входната врата, откъдето дойде бойният вик.
Каква приятна изненада беше, да разберат, че нямаше никакъв пожар, че напразно мъкнеха със себе си водните съоръжения, но пък ги очакваше един приятен и симпатичен на вид младеж.
За миг забравиха Джонидепио и всичките подли интриги и игрички на жмичка, които бяха организирали до момента, и се втурнаха да гостоприемстват на младежа.
Дори не пожелаха да разберат каква беше причината за бойния вик на младежа, нито кой вятър го довя пред Хасиендата.
Кокоче ближеше рани, но той не знаеше за създалата се бойна обстановка, нито пък за чувствата, които терзаеха стареещото тяло на Лусеринда. Дори и в несвяст, тя бълнуваше неговото име...
Самотникът подсмръкна тъжно и с наведена глава затътри крака към пясъчната ивица. Не подозираше, че иззад близкия храст го наблюдаваха две жадни очи. След едномесечен джогинг Галинисия бе достигнала заветната телесна форма, напомняща за късния период на Шер- рок легенда от древността. Сега тя имаше нужда от нов тласък. Не, не на паласките.
- Здравееей, мучачооо!- провлачи възможно най- дълбокия алт, който можеше да изкопчи от гласните си струни- Изглеждаш ми угрижен...
- Здравееей, мучачооо!- провлачи възможно най- дълбокия алт, който можеше да изкопчи от гласните си струни- Изглеждаш ми угрижен...
Седнал на прага на фургона, дон Волф приготвя последното ястие за коледната трапеза - пълнени фурми с печени бадеми. С джобната си овощаро-лозарска чекийка сцепва фурмата, изважда костилката, на мястото и слага бадем и затваря. Чудесно мезе за пинта виски с надпис Балантинес. 
- За много... хлъц!... години... пръц! - Как`Силия се клатушкаше и удряше о палмите, край които минаваше, но не усещаше болка, замаена от изпития алкохол. - Кой каза "Наздраве!", а? Кой бил именник и щял да черпи? Аааа, да не се скатава, гадината, ами да изрови бъчвата с ром! Василиндооооооу!!! Тръц!
И тя заора с нос в пясъка...
И тя заора с нос в пясъка...
Всех поздравляю с Новым годом! Желаю счастья!!! - повтаряше Анхелина
Донята чу думата "черпи" и заглъхналите й от фойевркските гърмежи уши се отпушиха. Тя оправи розовата панделка в боядисаната преди два дни коса и се примъкна до Волфио и Силия. После скочи и запрегръща доня Василинда с тайната мисъл да й отмъкне чашата с ром.
Наздраве! До година до амина!
Донята чу думата "черпи" и заглъхналите й от фойевркските гърмежи уши се отпушиха. Тя оправи розовата панделка в боядисаната преди два дни коса и се примъкна до Волфио и Силия. После скочи и запрегръща доня Василинда с тайната мисъл да й отмъкне чашата с ром.
Наздраве! До година до амина!
Бабушкери и дедиерос, новата година огря и вашият остров! Честито, старчета! 
Издавам, че един бабишок ви е изкъркал рома. Но това само от любов към другарката Василинда. Ламелинда ген. Неспаскова беше човекът, на когото можеш винаги да разчиташ да се жертва за благото на своите вехти другарки.
Издавам, че един бабишок ви е изкъркал рома. Но това само от любов към другарката Василинда. Ламелинда ген. Неспаскова беше човекът, на когото можеш винаги да разчиташ да се жертва за благото на своите вехти другарки.
Дон Волф си заточваше любимият комплект ножове с масат. Ей тъй, за всеки случай. Донът си спомняше ясно от вчера горещият дъх в ухото на една доня, която му говореше за две дони. Едната имала свиня, а другата -морска свиня. Морска или сухопътна, няма значение, все свини. Въпросът е какво се пие тук, на острова със свинско. Ако беше зима, сняг, виелица - ясно.
- Тоз пък и той, не се наяде! - изплю се презрително Как`Силия. - И децата знаят, че на горещите острови свинското е табу. Иначе ще те тресне дамла и ще станеш курбан за червеите... Лочи си там рома, замезвай с банани и гледай много-много да не знаеш, че да не разбереш кво е да те опикае морска свиня. Ха!
Със студена бира и две-три гладни бабишкери нищо няма да се зяноса, мислеше си донът. На острова Загорка едва ли е идвала, да не надценяваме бившата соц търговия и срока на годност на Загорка. Обаче има и бира в тенекиени кутийки. Една хубава има, името и звучеше като Хамстер. То е ясно, че не е Хамстер, хамстер е друго, мамка й склероза.