За самооценката.

Според мен самооценката ни се определя като реална от околните. Разбира се, че високото самочувствие също може да е на базата на "реална" такава. Тука обаче  се сещам за клишето "избиване на комплекси"- аз съм по- склонна да го асоциирам с проявата на високо самочувствие и самоизтъкване. МОже и да пиша глупости

Ако оценката се определя от околните, тя няма как да бъде "самооценка". Може би оценката от околните да е реална, но не е самооценка и в никой случай и няма гаранция за припокриването между двете.
За това ставаше въпрос в темата всъщност.

Имам добро самочувствие,но съм много взискателна към себе си.Най-вече към себе си.не се влияя от реплики като:страхотна си,чудесно ти стои.Свикнала съм да се доверявам на собствената си преценка,която е безмилостна.Това май е моят недостатък,изисквам от себе си постоянно,и не само от себе си.Искам всичко да е перфектно-с мен,върху мен,около мен.А това е толкова трудно достижимо.Мисля,че тези,които не притежават способност да се самооценяват,живеят по-добре.

Ако дамата, спомената от авторката на темата, прочете нейното мнение за себе си, ще повярва точно толкова, колкото и аз бих повярвала на чужда оценка..Вярвам на собствената си преценка.Но не може да става сравнение между двете, защото не всички харесват това, което харесвам аз.А е важно аз да се харесвам, нали?

Имам добра представа за себе си и за това кои дрехи и цветове ми отиват и кои-не.

Всеки се харесва различно, това е същото като и за околните - аз харесвам една блуза, ти - друга. Аз намирам един човек за красив или сладък, то за грозен, отблъскващ. Така е и личната ни самооценка и няма как да се харесаме на всички, нормално е. Самозаблуди си създаваме често, разбира се, неизбежно е. Хубаво е да има някаква умереност и стил. Специално за облеклото, когато се придържаш към някаква златна среда, всичко е ок. На малко хора биха тсояли добре впити панталони. От друга страна, живейки в чужбина последните години, си създадох впечатлението, че доста неугледния вид на чужденците е породен само и единствено то това, че не им пука. Не, че се харесват, но прсто не робуват на кой какво ще си помисли за мен, ако ме види така, а гледа как ще му е удобно и комфортно на него. А и тук никой не се загелжда кой с какво е облечен и подобни неща не се и забелязват. Не казвам, че е правилно или хубаво това, но е така. Донякъде е положително, от друга страна - не.
Непоколебимостта в собствената ти прекрасност (по принцип, не твоята, Додо) говори само и единствено за липса на достатъчно сиво вещество.  
Замислям се, разбира се, как изглеждам отстрани и твърдо не, не вярвам, че съм безупречна, ни най-малко  
Смятам, че за публичните личности е от особена важност да се държат на ниво във всяко едно отношение, именно защото са заглеждани, коментирани и винаги им търсим кусури, за собствено успокоение.   Сигурно не им е лесно, но трябва. Така че описаната от теб дама е сгрешила с тоалета си

Сгрешила е с облеклото си според Додо, може би и на други хора е направило лошо впечатление. Но въпросната дама е решила- може дупето да ми е голямо,може краката ми да са Х-образни,но днес се чувствам добре в кожата си,тези дънки са ми удобни и не ми пука кой какво си мисли.Или например според мъжа до нея точно така изглежда страхотно и само това е важно за нея.
А това,че е известна личност няма значение и тя е човек. Личната самооценка и тази на околните рядко се припокриват,но винаги е било така,е и ще бъде и в това няма нищо лошо,напротив прави го по интересно. Ето например ние си имаме тема за разговор

 Писах, че самооценката донякъде се определя като реална или неална  и от околните. ВЯрно е, че почти никога няма припокриване.

Колкото и да е субективна една оценка, не може да се отрече, че има някои общо приети стандарти за това, което е хубаво и което не е. Не бих споменала случая, ако жената наистина не изглеждаше фрапиращо. Дори да беше непозната - пак бих се втрещила от очевидните телесни диспропорции и тяхното подчертаване. И едва ли ставаше дума за удобство - все пак беше обута в ластични дънки на доста висок ток. Но дори и да е така - удобството оправдава ли липсата на абослютно всякаква естетика?
Повярвайте - целта ми бе не да коментираме нея, а случая беше единствено повод за темата ми.

Когато ходя на шопинг винаги има някой с мен,и допълнително се консултирам с продавачките!

Не.

Ясно е,че това не е целта на разговора.
И да,нищо не оправдава липсата на естетика и наистина има общоприети стандарти за красиво и грозно. Но това са неписани закони...И всеки поставя различни граници.
Аз също съм се втрещявала от подобни гледки, също и от мен някои са оставали замислени или шокирани Но няма човек,който да не го е изпитал поне веднъж,нека си признаем честно

Аз пък виждам нещата по друг начин - може би тя намира дупето си за секси в тези дънки, краката й може да са криви /ама удобни както казват/, но това да не пречи да привлича мъжките погледи, по начина, по който тя сама е искала. Така че твърде вероятно да се счита за супер изглеждаща, въпреки че на теб не ти е харесала /даже напротив/. Не може всички да гледаме с едни очи. Затова реална оценка/самооценка е невъзможна /според мен/ - винаги ще има различни мнения. Как да оценявам хората или те мен, като може да не притежавам способността да ги разбера. Ако не съм достатъчно интелигентна, как да оценя другия като умен - по-скоро не бих го разбрала или бих счела, че е надут и т.н.
Нека аз се чувствам добре в кожата си, пък е все едно, че Мара от Горно-нанадолнище ме смята за тъпа/грозна/дебела/ограничена и т.н. Няма начин всеки да ме харесва/обича/оценява положително - просто е невъзможно!

Прекалено много внимание обръщаме на външната страна на нещата. Аз не правя изключение. Много ми се иска да съм като някоя западна мома. Забелязала съм, че не се впрягат толкова за глупости и детайли, имат си увереност и самочувствие. Ей таква искам да съм и аз, мда.
Ама не мога.
Когато родих първото си дете имах излишни 15 кила. Те не желаеха да се махат, мина сума ти време в мъки и зор, грам по грам. Абе, страшна работа. Гледах стари снимки (за които преди твърдях, че са моите "дебели снимки" - 52 килограмова дебелана )и ми идваше да се ритна отзад.
Дадох си сметка, че никога не съм била напълно доволна от себе си. Все е имало нещо, което да боде. Много често силно преувеличено.
Чета си от време на време "Доброто тяло" на Ева Енслър - да се осъзная. И страдам за последните два килограма, които трябва да сваля след второто раждане. 

Хи4 не им пука на западните моми..... и  си живеят безобла4но.... дънки с ниска талия и изско4или ми6елини...  топ без презрамки от който преливат  сланини....   но това не им пре4и да иматвисока самоотценка...
И естествено  оправданието е "на вас  изто4ноевропейките   вси4ко ви се отдава по лесно...." а истината е 4е на  тях изоб6то не им пука как изглеждат( говоря за  средносраристи4еската испанка"