Здравейте. За да внеса яснота във вашите въпроси, реших и аз да се включа.Жената за която става въпрос съм аз.Тормоз има-и психически, и физически.Мъжът ми е много властен и избухлив човек.Когато каже за нещо че е черно-то е черно, нищо че може да е кафяво примерно.
Аз от своя страна също не се примирявам със всичко и имам свое мнение по въпросите, които ме засягат.Защо съм се събрала с него-ами защото го обичах, и защото той не беше точно такъв в началото на връзката ни.Защото за мен беше важно че е отговорен човек и не съм смятала че избухливоста му е такъв порок.Не съм си мислела и ще ме изхвърля пред входната врата когато започна да споря с него, нито ще ме нарича с епитети, които се срамувам да напиша.Това че му минава след 10 мин. не означава че и на мен ще ми е минало, и повярвайте ми-когато започнеш да живееш в страх много лесно избухваш,само че когато аз избухна единственото което мога да направя е да го нарека малоумник или нещо от рода и не стигам до насилие.
Пенелопа, аз говоря много за това, което искам той да разбере.Повтарям го месеци наред дори, но когато човек не иска да повярва няма как да стане.Да не говорим че ме злепоставя пред мои приятелки:Моля му се седмици наред да ми даде пари за хранителни добавки на детето, накрая ми казва-Поръчай ги-утре ти давам пари да ги платиш и на другия ден, след като съм ангажирала приятелка да отиде да ги вземе той ми казва:Аз пари за боклуци не давам-те не вършат никаква работа.Е коя майка няма да се засегне когато и кажат че дава на детето си боклуци?
Та моята приятелка е пуснала темата да чуе вашите мнения за това-стабилен отговорен мъж,осигуряващ икономически добър живот на семейството си, който щом е изнервен чупи покъщнина, бие юмруци и обижда със каквито се сети епитети, как се приема от вас?
Защото вина има и във двама ни, не искам да се изказвам безгрешна,правя много компромиси в името на детето, но аз поне така не мога да живея.Не съм го разбирала преди и съм сигурна, че всеки, който не го е преживял не може да го разбере.
Благодаря че ме изчетохте-всъщност решението ще си го взема сама, но е хубаво да чуеш повече мнения, мълчах достатъчно дълго.
Аз от своя страна също не се примирявам със всичко и имам свое мнение по въпросите, които ме засягат.Защо съм се събрала с него-ами защото го обичах, и защото той не беше точно такъв в началото на връзката ни.Защото за мен беше важно че е отговорен човек и не съм смятала че избухливоста му е такъв порок.Не съм си мислела и ще ме изхвърля пред входната врата когато започна да споря с него, нито ще ме нарича с епитети, които се срамувам да напиша.Това че му минава след 10 мин. не означава че и на мен ще ми е минало, и повярвайте ми-когато започнеш да живееш в страх много лесно избухваш,само че когато аз избухна единственото което мога да направя е да го нарека малоумник или нещо от рода и не стигам до насилие.
Пенелопа, аз говоря много за това, което искам той да разбере.Повтарям го месеци наред дори, но когато човек не иска да повярва няма как да стане.Да не говорим че ме злепоставя пред мои приятелки:Моля му се седмици наред да ми даде пари за хранителни добавки на детето, накрая ми казва-Поръчай ги-утре ти давам пари да ги платиш и на другия ден, след като съм ангажирала приятелка да отиде да ги вземе той ми казва:Аз пари за боклуци не давам-те не вършат никаква работа.Е коя майка няма да се засегне когато и кажат че дава на детето си боклуци?
Та моята приятелка е пуснала темата да чуе вашите мнения за това-стабилен отговорен мъж,осигуряващ икономически добър живот на семейството си, който щом е изнервен чупи покъщнина, бие юмруци и обижда със каквито се сети епитети, как се приема от вас?
Защото вина има и във двама ни, не искам да се изказвам безгрешна,правя много компромиси в името на детето, но аз поне така не мога да живея.Не съм го разбирала преди и съм сигурна, че всеки, който не го е преживял не може да го разбере.
Благодаря че ме изчетохте-всъщност решението ще си го взема сама, но е хубаво да чуеш повече мнения, мълчах достатъчно дълго.
Нейното покорство е някаква разменна монета за мир в семейството?! Аз лично не търпя и намек за насилие каквото и да ми струва това...но в крайна сметка всеки получава това, което е аслужил!