София VS. малкия град

Бърди,аз винаги съм живяла в София ,защото съм от тук,но доста често напоследък ми се иска да отида да живея някъде другаде на тихо и спокойно място.
Вярно е ,че София ти дава безкрайно много предимства за професионално развитие,за децата,но ти пък имаш там подкрепата на майка ти(която ще ти помага с Иво)...
Аз може би бих отишла,но все пак това си ти и ти ще вземеш последното решение.
На мен лично ми се живее в Пловдив(невероятен град е).....

Аналогиите са лошо нещо. Аз ще ти разкажа- ти си правиш изводите.
Точно на 31 се върнах от София в дълбоката, ама наистина дълбоката провинция( ако искаш да знаеш мястото- на лични)
Хем вече нямах майка, но си имах жилище и някой други роднини. Имах намерение да постоя просто месец - два, докато ми се изясни как ще я карам напред. Поизчистих на майка къщата, на третият ден установих, че вече си имам  място в къщата, където пия кафе и разбрах, че ще идвам да живея тука.  След 20 дена се преместих окончателно, взех си багажа от Сф и не  погледнах назад. Точно тук се оказа, че си паднах на мястото, намерих си работа по слециалността, започнах много да пътувам  и ако съм имала кариера( до преди да родя малката) я направих точно тука. Приятелки си намерих в работата. Не са ми нужни много.
Като живот сравнение няма.Излизах от работа в 17, взимах детето от градина,  а после цялата вечер имахме време да сме заедно, това са почти 6 часа до времето за лягане, които в София можех само да сънувам. После като започна да остава при бяба си и дядо си, можех да пия едно след работа, да имам време да се прибера напазарувала и да сготвя и в 20 да сме се гушнали на дивана.
Синът ми първите месеци ме питаше" ти не  ме ли обичаш вече"... защото не го стискам за ръката  като вървим по улицата и го оставям да тича покрай мен. Това беше преди кажи речи 8-9 години. Дадох му невероятно свободно детство,  играе навън до късно и до тъмно лятото, сравнително е безопасно.  
За нивото на образование мога много да споря, понеже навсякъде една боза, освен ако не можеш да си позволиш добро частно училище. За всичко дето го има  в Сф сама си сетила, че няма нито кой, нито кога да го води. А пък има много деца от тука, които спечелиха пълни стипендии и  учат в Щатите или Европа, аз не вярвам, че мястото определя колко умен, или  обарзован ще бъде един човек, дори напротив, имаш повече време за повече неща. Вярно е, че откъм спорт са зле нещата, но освен, ако няма да става състезател, пак не е  болка за умиране.
И честно да ти кажа, докато се чудех искам ли да живея  в Лондон, да си ксъсам задника от бачакне и учене, за да успея да остана, установих, че ще са минали 10 години от живота  ми, в които едва ще  познавам синът си, ще съм скапана от гърч и всичко това, за да имам кариера в Лондон. Е отказах се, разбира се после всички ми обясниха, че е така щото не съм успяла, ама да ти кажа дреме  кой какво  мисли- всеки е свободен да опитва, ако има излишни години за губене. Аз съм съм доволна от живота си тука и не вярвам нещо да успее да ме премести, поне няма да е скоро или докато са ми малки децата.
Така, разбира се хората са различни. Има хора на които големият град ужасно им липсва, тясно им е в малкият и  в началото и на мен ми липсваше, но свикнах. Освен това има значение в кой малък град човек отива да живее. Където съм аз има театър,  включително детски,  има балет( за дъщеря ми е важно) изобщо  след като аз съм живяла тука и съм станала човек, не виждам защо  и децата ми да не станат.
За пораженческите мисли- аз се влачих по корем, за да мога да съм добре и  да живея добре в Сф, живея там от 15- та си  година, там  израстнах на практика, ама ето ме цяла съм и в добро здраве, макар и забутана на края на света. Не смятам, че съм добила провинциален манталитет( това моя любима нова приятелка от Сф го  установи с почуда миналото лято). Освен това  е въпрос на приоритети.   За мен кариерата никога не  е била най-важното и дори сега бях готова пак да я жертвам в името на това да ми е спокойно, ама тя пък сама се бута при мен, та ще видим кой кого.
Айде,че стана цял ферман

Бърди, понеже до скоро бях в подобна чуденка, та ще ти изброя моите плюсове на големия град :
1. много по-голям шанс за добре платена работа, обучение и кариера;
2. много по-добро образование на детето ми, включително езиково обучение, извънкласни занимания, спорт;
3. възможност за социални и културни мероприятия;
4. по-близки контакти с 99% от приятелите ми;
5. много по-голяма възможност за срещане на нов партньор 

Има още много. Минусите със сигурност също не са малко, но аз отчитам факта, че Тетевен е много по-малък град, с крайно ограничен пазар на труда и закостеняло мислене. Твърде дълго не съм била на местна почва и трябва да ти кажа, че година и половина там ми дойдоха в повече 
Аз бера плодовете на лошото чуждоезиково обучение и съм в категорията учил-недоучил. За учителите думи нямам...за средата също...Няма да позволи това да се случи и с Вяра!

Аз обаче имам предимството да имам собствена гарсониера и да не плащам наем.
Ако трябваше да го правя - нямаше да се справя.

Струва ми се, че в момента си в някаква дупка. Не взимай кардинални решения за момента.
Спокойно и трезво.
Много хубаво, че детето има контакти с баща си. Не го лишавай!
А знам от опит, че очи които не се виждат лесно се забравят.
Просто животът е такъв. Баща му колко често ще идва до Пазарджик да го вижда?
Ще има ли желание и възможност за пътуване всяка седмица?

Помисли и за себе си. Срещаш се с много хора, ще срещнеш и Човека.
Ако направиш крачка назад, ще се сблъскаш и с предразсъдъците на малкия град.
Не искам да влизам в подробности с какво съжаление ме гледаха по улиците...

Мисли, мисли, мисли...
Много дълго стана май 

А да, забравих за таткото да пиша.
Това  е проблем, донякъде надделя, когато бях в  чужбина и трябваше да решавам- щях да ги разделя и се върнах. Признавам, че това много натежа като взимах решение. Мъжът ми нямаше да ме спре, нито да ми попречи, но беше истински разтроен от переспективата да вижда синът си веднъж в годината за лятната ваканция.
Зависи от бащата на Иво, какво мисли, ще идва ли да го вижда, ще го взима ли..... Сега синът ми  живее на 600 км от баща си реално, но се виждат на всеки 10 дена и така са добре. Зависи от хората, от гледната точка.
Иначе съм съгласна със Сабина- не ти се налага да взимаш спешно решение. Помисли.

замислих се коя от вас по-напред да цитирам като всичките сте ми подредили мислите почти в реда, в който аз бих ги написала 

смятам, че наистина не може да се обобщава, защото има различни видове малки градове, а София мога да я изкарам както черна, тъй и бяла (ама бяла ще ми е малко по-трудно  )

Birdy, не бързай! И намери някой друг да ти разкаже по-обективно как стоят нещата в родния град - мама не е най-верният коректив.

Но пък с баба под ръка за първокласник - тука две мнения няма, че "дете без баба си е кръгло сираче!" Особено ако иска да помага въпросната баба.

Аз от моя опит ще споделя, че с огромна изненада намирам малкият град, в който се върнах (след като последните 17 години не съм живяла тук) хилядократно по-подходящ за отглеждане на дете в сравнение със София. Бях щастлива, че живея там, само когато работех на "Раковска" и можех от офиса направо да вляза в някой театър. Обаче ако театърът не ти е пък чак такава голяма любов...за чий хикс ти е кариера, като ще пропуснеш детството на детенцето си?!

Нямало спортни занимания - както Jaly пише - ако нямаш амбиции да го правиш олимпийски шампион по нещо, все ще се намери с кого топка да рита пред блока и пак ще спортува.

И за училището не съм съгласна, че в София е по-добрият вариант. А за чуждоезиковото обучение пък съвсем!

Абе, различно е. Не бива да се обобщава, ами седни си направи списъците дето канадската мама ти подсказа (те там на оня континент са много популярен похват  ), ама аз, ако и да съм Теле, каквито и списъци да съм правила досега, накрая решението вземам - където ще ми е по-спокойно на душата!

Ох, мамка му, писах, писах .... и някак си го затрих.
Джали, за теб много се надявах да се включиш, понеже си много трезвомислеща, а и знам, че не си в София. Значи точно нещата, за които си писала, са ми и на мен много силни мотиватори - да мога да съм толкова време с Иво, не постоянно изнервена и със стомах на топка кой кога и как ще го гледа.
Сабинче, това, което си написала, на теория е така, но .. май само на теория. За 2, 3 и 4 категорично ще кажа не. Социални и културни мероприятия има под път и над път, но аз вече нямам нито време, нито енергия да ги посещавам. За 18-те си години в Пазарджик съм видяла повече театрални постановки, отколкото за 13 -те ми в София. Там нова постановка на театъра или гостуваща такава си е събитие и всеки ходи. Относно спорт и извънкласни занимания - тук няма кой да го води и не ходи на нищо, а в Паз-к ходи на плуване например през лятото. И с риск да обидя някой, от приятелите ми тези, които са отгледани не в София са много по-възпитани,, умни и работливи.
За приятелите - толкова е трудно да се видя с някоя приятелка (все с мъже и деца), че се слува веднъж в месец горе-долу. Имам само една, с която се виждаме по-често, но и това е през уикенда. Така че както аз го виждам - мога да идвам през уикенд например, да оставям Иво при баща му, а аз да повилнявам с приятелката ми.
За работата и аз не знам - при моята доста висока заплата като си изпоплатя ипотеки, сметки, бавачки, безнин ... и то пак не останало.
За мъжа на живота ми пък изобщо няма да коментирам   вече почти твърдо съм решила, че софиянец няма да си взема  
Така или иначе, определено в момента клоня към Пазарджик, но наистина съм под афект, а така решения не се взимат. Ще трябва да поговоря с мама, понеже ако се окаже, че няма какво да работя смисъла е никакъв.

Траянче и теб сега те прочетох - и ти си се върнала, така ли? Това не го знаех. И си доволна?
Аз за спорта и заниманията и образованието писах и аз почти като теб

Ама тя мама няма да знае дали има работа за теб в Пазарджик!

Вземи си някоя стара снимка от училище и се сети за имената на всички съученици  , които са там (щото аз не само от кърменето нещо не мога да се сетя за всички имена  ) и ще се изненадаш, че ние докато сме бутали кариера в чудния столичен град, хората са направили такава на местна почва. И тях прозвъни - те ще имат по-обективна гледна точка.

Не знам с какво се занимаваш, но аз в момента си работя за софийски работодатели по нет-а. За да направиш кариера (в някои професии) въобще даже не е наложително да си в мултинационална корпорация, базирана баш пък в София (аз все се сещам за моя съученичка, която в забутаната провинция направи такава кариера, че е постоянно по всички национални бизнес издания като виден ръководен кадър, така че...).

Повече от доволна съм - не преувеличавам.
Но при мен факторът "тати" е с обратна величина (искам да съм максимално далеч от него), обаче пък ти вече си го измислила - ей го къде е, прескачате за събота и неделя, и на куклен театър ще го заведеш детенце, и по кръчмите можеш да овършееш, докато таткото му обръща внимание, а после се прибираш и градският транспорт ще те мъчи само до Централна автогара  и ще си с чувството, че си била на екскурзия.

И аз не съм съгласна с 2, 3 и 5 точка от списъка на Сабина. Особено пък с 5! Като бяхме в тълпата с чудните мъжове на какво се натресохме?! 

При мен сметката излезе категорично в посока вън от София, като изчислих, че и 36 часа да работя в денонощието, просто режийните ми по престоя в големия град ми изяждат целия гърч - и защо?
А след тази сметка - всички останали доводи са второстепенни.

И в заключение  : определено качеството на живот, на което моето детенце се радва тук, е безкрайно по-добро от това, което бих могла да му осигуря в София.

Бърди, едно е сигурно,имаш време за обмисляне на ситуацията. Малкия е в първи клас,дори и да решиш да се върнеш,предполагам,че ще изчакаш да мине учебната година.
По въпроса ти за кариерата-много неща зависят от това какви карти ще ти се раздадат.Кариера се прави и в малкия град,кариера се проваля и в големия град ,въпрос на шанс.  А Пазарджик не е чак толкова малък град. Има една приказка " По добре първи на село,отколкото втори в Рим".Мисля,че границата София-провинция доста се разми в последните години.Когато си добре устроен ,макар и в провинцията,можеш да си позволиш много повече неща за себе си и детето си,отколкото в София.
Образованието не е по-лошо от това в София,в това нямам и капчица съмнение.Извънкласни форми и спорт-също има. Кино и театър-има. Ако това са притесненията ти,са неоснователни. Моето дете ходи на английски-тестовете си ги покрива 100%,а те са еднакви за всички деца в България.Ходи на тенис-общо са 4 клуба.Има какъвто вид спорт се сетиш и занимания.И имам възможност да я водя-с кола или такси.
По въпроса за срещите на Иво с баща му,въпрос на желание-1 час път с кола е.

Според мен въпроса е къде ТИ ще си добре професионално,финансово и емоционално.

Взимай листа и пиши

Траянче, абсолютно никой от старите ми пазарджишки приятели не е в Пазарджик, всички са или тук, или в чужбина. А мама и татко са счетоводители и работят за сума ти фирми, така че представата им е реална. А и аз хвърлих едно око в jobs.bg - има работа, не е като да няма.
Така или иначе - ще започна с говорене с мама и с бившия, пък да видим как ще реагират.
Ани, аз не се притеснявам, че няма да има спорт и извънкласни в Пазарджик, по-скоро обратното е - тук не мога да се възползвам от тях, защото няма кой да го води, а там ще има.

Общо взето списъка главозамайващо клони натам ... ама да видим другите заинтересовани страни какво ще кажат.
 

Бърди мила, виж сега, ще се върнеш (ако искаш и така решиш) когато намериш добра работа.  Просто като решиш,  ще почнеш да ръчкаш насам натам, да  натиснеш роднините малко да пуснат тук таме някое връзчица, ще си пуснеш СВ-то където можеш и така.
Все пак ясно е, че няма да се върнеш ако няма какво да работиш, защото ще бъде тъпо да оставиш добра работа, само за да се върнеш там, но пък съм сигурна, че решиш ли - работа ще се намери.
Може да ти звуши  налудничево, но когато едно решение е правилно някак всичко покрай него почва само да подрежда.
Ето толкова време се чудих да напусна ли, не ли, досегашната си работа и накрая отрязах и напуснах, без да имам нищо сигурно само два предварителни и най-общи разговора на две различни места за работа. И в момента, в който си занесох молбата за напускане ми се обадиха едно след друго и от двете места и сега   реших да почвам на едното пък каквото - това.
Пак така преди години, като реших, че се връщам тука, имах точно 800 долара в джоба и нито лев повече. Нямах никаква работа и бях питала абсолютно навсякъде, но все пак реших, че идвам, понеже бях по  принудена от теб от обстоятелствата. Та като си донесох багажа и на 5 ят ден( без преувеличения) започнах работа.
Не бързай, поговори с майка ти и с някой  познати от града.
НО помни, че  всеки гледа от неговата си камбанария.
А и доколкото си спомням ти работеше нещо във Вивател, беше пислала по едно време, ако е така идеално би било компанията  да реши да те запази и това изобщо не е невъзможно.
Гледам, че са писали момичета заедно с мен, така де тука не ядем колците с доматите, както често се налага да казам на Сф приятелите си

Едва ли някой може да ти даде съвет за това.

Аз лично от София не мърдам - освен ако не е за по-голям град. 
Тази пролет дори имах много изгодно предложение за работа /от към пари и вид работа/ в родния ми град. Имам къде да живея - родители под ръка + леля + жената на баща ми - ако искам разнообразие като бавачки на детето и НЕ. 

Това да живея в малък град, където всички ме познават и знаят за мен повече отколкото аз за себе си... където не мога да си купя Капитал в събота или да отида на свестен ресторант... Където не бих могла да си намеря мъж...Където всички са бавни и спокойни... Не мерси.

И дори да пренебрегна себе си - остава детето ми:
Няма частни училища, няма допълнителни занимания. Без да искам да обидя някой лятото заведох Дариа на детска площадка до едно кафене и се изумих... Няма такива деца в София /или поне аз не съм виждала/ крясъци, бой, плюене. Дъщеря ми е много 'бойна', но тотално се сви тогава, а аз забраних на майка ми да я води там по време на престоя й.

Да сигурно ще живея по-спокойно и по-лесно. Но спокойно като стана на 60 и с коктейл в ръка на онзи плаж от мечтите ми. 

Офффф, Иса пак ме е преварила 

И аз кат' нея. До последната точка с коктейла на 60 

При все, че ми е гърчаво, често чоглаво, все изморено и давам щурави пари за наем.

Израснала съм в Пловдив. Оцених го, кат' започнах да следвам във Варна. Като се появи Малчо, ми остана дом само в родния ми Плевен. Е, не е като да не съм обиколила, нали? 

И не отричам 'сичките "хубавини софийски" - от ширещата се селяния до трафика и мръсотията.

Но бих счела като най-голямо наказание да трябва да се върна в някой от изброените градове. Харесвам ги всичките, но не и да живея там.

Съжалявам, че сякаш натрапчиво повтарям Иса, но преживях съвсем същото като нея лятото. Умирах си от кеф, че моето Диване може да е лятната ваканция извън София (т.е. в Плевен) и там ще играе до късно вън. Да, ама, не. Колкото пъти се обадя, той вкъщи. "Що бе?". "ми, Кико (наборче от махалата) ме гони да ме плюе; и е намазал пързалката с катран; и останалите ме карат да псувам, и т.н." 

И като се прибра края на август в София се сприятели с хлапета от блока и всяка вечер до 9ч в градинката дивяха и ритаха футбол.

Не правя обобщения. Не казвам, че в прованса са по-прости. Само споделям какво преживяхме ние. Защото и аз всеки ден се упреквам и питам дали не ощетих детето си и продължавам да го правя, като си давам сметка, че се виждаме час-два на ден 

Но сега чакам снега на Витоша и макар, че няколко месеца и събота и неделя ще ставам в 6:45, ще ми е супер гот щот' Малчо ще се калява на ските и няма да го влача с притеснение и зимата на плуване (чук-чук на дървото,де) и ще има много неща, за които аз си останах само с мечтите. И лятото ще мога да го заведа на море. Само да сме живи и здрави.

И не на последно място работя по специалността си, което в Плевен нямаше как да стане. А като завършвах бях сигурна, че няма да ми се случи такова щастие. Пък много си я обичам таз работа, а  това не е без значение.

Birdy, каквото и да решиш, ти пожелавам да е най-доброто за теб и детето. Успех!   

Само  да вметна, че Капитал и при мен има
Момичета, ако някой ми беше казал преди 10 години, че не само че се върна тука, ами ще ми хареса...никога нямаше да му повярвам.
Иса, ти изкарваш пари, дето малко тука сред нас изкарват( ако въобще) т.е можеш наистина да си позволиш да определяш в някаква степен средата за Дария, ама смея да твърдя, че в общия случй това не е така. И моля ви се, нали няма да ми казвате колко са умни и възпитани  децата в Сф, пък другите са прости.. :oops
Та, освен ако не живея като Иса, иначе в Сф- НЕ!

E, де, Jaly, никой не твърди такова нещо (даже съм го подчертала да не ме разберат погрешно) А и поради голямото народострупване в сф и простотията е най-много

Явно е въпрос на лични приоритети и пълно щастие няма. Важното е какво е от първостепенно значение за мамата и детето. Мисля си, че всяка като сподели, Birdy по-лесно ще прецени и отсее, особено като прочете близките й като светоусещане постинги.