Загубих родителите си.
Загубих смелоста си.
Загубих смелоста си.
- Публикувана: 5 ноем. 2007, 16:26 ч.
- Последно мнение: 10 ноем. 2007, 11:58 ч.
Тема за загубите.
Загубих качествената връзка със себе си
Загубих мечтите си, сега кроя планове и не влагам емоции в тях
Разпилях се да помагам на други хора и загубих ценно време за себе си, заради това. Съответно загубих енергия, безгрижие, на моменти блясък в очите, ентусиазъмът, с който посрещах всяко нещо. Но това е на моменти де.
Загубих общ език с майка ми.
Обаче съм упорита и драпам да си върна тези неща, малко по малко.
Загубих мечтите си, сега кроя планове и не влагам емоции в тях
Разпилях се да помагам на други хора и загубих ценно време за себе си, заради това. Съответно загубих енергия, безгрижие, на моменти блясък в очите, ентусиазъмът, с който посрещах всяко нещо. Но това е на моменти де.
Загубих общ език с майка ми.
Обаче съм упорита и драпам да си върна тези неща, малко по малко.
Днес загубих баба си. 
Аз загубих баще си - за да установя, че е значил в живота ми повече, отколкото съм смятала...
Освен това, обаче, с времето загубих някои от комплексите си, загубих желанието да се боря с това, което не харесвам, а се научих вместо това да му позволявам да съществува наред с мен... Щастливо се сбогувах с идеята, че светът и хората са несъвършени и трябва да бъдат "поправяни". Загубих убеждението, че трябва да спазвам определени роли, защото обществото го изисква от мен. Загубих сериозността си, убеждението, че е много важно да си такъв или онакъв и се научих да се радвам на живота, независичо от това, какво имам или какво съм постигнала - да се радвам на съществуването и да благодаря за това, което имам.
......
Не е отворено сърцето ми, не е топла душата ми, не са любопитно ококорени очите ми. И как пък, след всяко оставяне на любимо нещо, не се почувствах по-добре, защото друго съм спечелила.
.......
Не е отворено сърцето ми, не е топла душата ми, не са любопитно ококорени очите ми. И как пък, след всяко оставяне на любимо нещо, не се почувствах по-добре, защото друго съм спечелила.
.......
Моята равносметка - станах недоверчива, студена, изгубих волското си търпение, имам чувството че изпускам много неща от живота
чувството ми за хумор се обърна на цинизъм, не споделям с никого от приятелите си интимни неща, тайните са си само мои. Хм, мисля че в най-скоро време ще ми поставят диагноза и съсвем ще изперкам 
Загубих размаха на мечтите си - преди имах големи планове за своето бъдеще. Сега виждам, че тези планове са били плод на детската ми наивност.
И аз, като доста от вас, загубих приятели, но това си е мой избор.
До някаква степен загубих свободата си - вече не съм волна птичка.
Загубих самоувереността си и убедеността, че мога.
....
И аз, като доста от вас, загубих приятели, но това си е мой избор.
До някаква степен загубих свободата си - вече не съм волна птичка.
Загубих самоувереността си и убедеността, че мога.
....
Загубих нагласата, че съм длъжна да правя нещо, сега го правя само ако искам и ако това ще ми донесе удовлетворение.
Загубих част от комплексите си.
Загубих неумението си да казвам "Не".
Загубих притесненията си от рода " Какво ще кажат хората?"
Загубих робуването на парцала и кофата, преди се чувствах виновна ако не съм си свършила домакинската работа, а пък излизам. Преодолях го, убедих се, че ако не изчистя, няма да се случи нищо драматично.
Загубих една връзка, но спечелих нова.
Май в смисъла на горното, съм спечелила.
Загубих част от комплексите си.
Загубих неумението си да казвам "Не".
Загубих притесненията си от рода " Какво ще кажат хората?"
Загубих робуването на парцала и кофата, преди се чувствах виновна ако не съм си свършила домакинската работа, а пък излизам. Преодолях го, убедих се, че ако не изчистя, няма да се случи нищо драматично.
Загубих една връзка, но спечелих нова.
Май в смисъла на горното, съм спечелила.
Не е много по темата, но е едно от любимите ми...Да не говорим, че е имало стотици хиляди пъти, когато съм се чувствала така:
Тъжен залез кърви над гората
като прясна отворена рана.
С тъжен ромон звъни на житата
светозарната сребърна пяна.
Уморения ден догорява,
плаче вятърът - сбогом навеки!
Свечерява сега, свечерява
над смълчаните бели пътеки.
Всеки своя пътека си има,
всяка бърза и търси човека...
И аз имах пътека любима,
и аз някога имах пътека!
Още крачка - и ето го края! -
Извървяна е тя, извървяна...
Какво с мене ще стане, не зная,
но едва ли пак пътник ще стана!
Много мили неща аз разлюбих,
дори погледа кротък на мама.
Имах всичко... и всичко загубих -
няма щастие, щастие няма!
Сам да бъдеш - така по-добре е,
нищо в нашите дни не е вечно!
И най-милото ще отмилее,
и най-близкото става далечно.
Всяка клетва е само измама,
всяка нежност крий удари груби. -
Нека никога нищичко няма,
за да няма какво да се губи!
Всеки огън гори - догорява,
никой извор во век не извира.
Туй, което цъфти - прецъфтява,
туй, което се ражда - умира.
Всеки друм става тесен за двама,
всяка радост е бременна с мъка.
Нека никога срещи да няма,
за да няма след тях и разлъка!
... Догорелия ден над гората
нека само кърви като рана...
Нека тъжно звъни на житата
светозарната сребърна пяна...
Пътека
Тъжен залез кърви над гората
като прясна отворена рана.
С тъжен ромон звъни на житата
светозарната сребърна пяна.
Уморения ден догорява,
плаче вятърът - сбогом навеки!
Свечерява сега, свечерява
над смълчаните бели пътеки.
Всеки своя пътека си има,
всяка бърза и търси човека...
И аз имах пътека любима,
и аз някога имах пътека!
Още крачка - и ето го края! -
Извървяна е тя, извървяна...
Какво с мене ще стане, не зная,
но едва ли пак пътник ще стана!
Много мили неща аз разлюбих,
дори погледа кротък на мама.
Имах всичко... и всичко загубих -
няма щастие, щастие няма!
Сам да бъдеш - така по-добре е,
нищо в нашите дни не е вечно!
И най-милото ще отмилее,
и най-близкото става далечно.
Всяка клетва е само измама,
всяка нежност крий удари груби. -
Нека никога нищичко няма,
за да няма какво да се губи!
Всеки огън гори - догорява,
никой извор во век не извира.
Туй, което цъфти - прецъфтява,
туй, което се ражда - умира.
Всеки друм става тесен за двама,
всяка радост е бременна с мъка.
Нека никога срещи да няма,
за да няма след тях и разлъка!
... Догорелия ден над гората
нека само кърви като рана...
Нека тъжно звъни на житата
светозарната сребърна пяна...