Какво е биологична майка?

Дали пък не се дължи на факта, че в по отдавнашни времена обществото е било по толерантно и просто никой не си е оставил детето.

Гледала ли си филма "Бъди благословена"
От край време са оставяни деца, по начин не по-различен от сегашните, просто не се е говорело за това.
И е възможно наистина за това да няма такава дума. Няма дума - няма явление 

Няма такава дума рових по енциклопедиите  Много странно, но може би си права няма дума - няма явление. Това ми напомня за няма човек - няма проблем. Малко е гадно сравнението, но си е явна реалност.

Филма не съм го гледала.

Аааааа Коси, това го не вЕрвам душа!  
За съжаление, деца са били изоставяни във всички времена. Аз точно това исках да кажа - романтичната представа за Възрожденска България с преметени дворчета пълни с лехи - ред цветя - ред зеленчуци и насред всяко едно дворче - благороден и великодушен човек,  далеч се разминава с реалността.
Чела съм "Българско обичайно право" на Димитър Маринов и оттам имам представа за благия български характер. Думи като "яловица", "парясница", "разтурница" и още куп други етикети за жените, дори не са и само етикети - такива черни овце, често са причини за градушки, суши и наводнения, а най-добре е да ги изгонят от селото с камъни.
Та просто се чудех как няма дума за жена, която е оставила детето си ... И пак ще напиша - Слава богу, че не са намерили.

Но пък за съмнително заченатите деца има. За осиновените деца също има.
Готин народ сме а?


И все пак - мак народна мъдросте, че в къща, в която расте осиновено дете е благословена. Сега от собствен опит знам че е така

Поздрави на всички

Много оф - Фуси, днес изтрепа рибата с точни попадения. /по мои виждания, естествено/
Коси потърси филма - много е силен.

Винаги съм си мислела, че българският език е богат. Май не е.
Защо осиновяване - аз искам дъщеря. Или може би и за това причината се корени във възрожденската епоха - попитали баща на 7 деца колко деца има - две, отговорил той - как две, катос а 7 - е, те другите са момичета     

В едно си права Фуси - всеки приема Другото Семейство както му е угодно.

Аз вярвам, другото семейство е богатство. За Боби. Как ще се възползва от него ще реши той. Моята цел е да му помогна да се възползва максимално. Ще ги потърся. За да му помогна.

Знаете ли какво прозира от вашите постове? Панически страх от нея. От другата майка.

Аз също имам доста дълбоки страхове. И ми е много трудно да ги погледна.

Не може да не предадеш мнението си за нея на детето си. Не можеш да го скриеш от него. Може би още не сте говорили за нея. Но ще дойде и този момент. Ако до тогава не си си променила мнението смятам, че ще имаш проблем.

Не го приемай лично. Пиша до теб, но всъщност визирам всички, които я приемат по подобен начин.

Опитвам се да разбера, защо толкова мого ви е страх от Другата майка... Аз виждам просто едно човешко същество изпаднало в непосилно трудна ситуация. Но явно вие виждате много повече и много различни неща.

Може да съм цар на раздухването, ама и на вас трябва да ви се признае, че сте царе на криенето на глава в пясъка:)

Ок - прав си. Така е.

Много, ама много ме е страх от БМ.

Не ми отговори - защо не търсиш богатството

Не се подценявай - цар на провокацията и на доливането на масло в огъня си 

Искам да те чета във форума след 3-4-5 години. Аз ще съм тук, а ти?

С ръка на сърцето си признавам - еволюирала съм във вижданията си за процеса на осиновяването, за възпитанието на децата и за всичко свързано с удоволствието да гледам как растат пред очите ми. Дали положително или не съм еволюирала, времето ще покаже.
Единственото, което хич не се е променило открай време във виждането ми по отношение на биотата /за краткост/ е, че съм им благодарна, за извършения полов акт /с или без съгласие и удоволствие/ и за запазване на резултата от него. Лично на нашите два сета /магьоснико откраднах ти израза/, съм благодарна и за това, че не са натровили плода с всякакви бабини деветини, за да го махнат и аз мога да се радвам на двете си съкровища.
Толкоз!

ма̀йка
мн. ма̀йки, ж.
1. Жена, която е родила деца.
2. Женско животно, което е родило.
3. Това, от което произлизат други неща; източник, причина.

А от правото да ги отгледа се е отказала, а не, че не го е получила.
Биологична, друга, първа..... Както й да я наричате, каквито и грозни определения да могат да се прочетат тук, тя е майка.
Ние сме получили правото да ги осиновим или одъщерим и затова сме тяхното семейство.

EEEEEEEE  разгеле!
Кратко и точно. И аз това исках да кажа, ама не успях.  Кльомба за теб

Или иначе казано:
Тя е майка
Аз съм майкаТА

БМ - добра или лоша е жената която ни е дала най-хубавото - да бъдем майки.
Страх - голям.
След време сигурно ще има срещи и с другото семейство

Провокирахте ме и аз никога не съм знаела как да наричам жената родила дъщеря ми,но един ден говорихме с Ели за нея и моята многознайка каза "а тя тази госпожа къде е".Аз и казах че не е правилно да я нарича така,тогава тя каза тогава ти измисли как да и казваме.Приела съм я тази жена,приела съм я като жената дала ми най-големия дар.Неискам да я мразя,неискам и Ели да я мрази.

Ох, ще ме извинявате за може ви струващия ви се несериозен отговор, но това е първото, което ми дойде на ума като прочетох темата - една драматична фигура. И не влагам грам ирония в отговора си.

На мен ми е все едно каква е. Тя е тази, която ще е родила детето ми и толкоз. Няма какво да я мисля.

Не го търся, защото знам къде е:)

Наистина ме накара много да се замисля. Май трябва да ви разкажа за един много голям мой страх. На делото за Боби се оказа, че служителката вместо да даде на бащата декларация за отказ от родителски права дала на човека декларация за оттегляне на такава. Адвокат, служител, нотариус никой не го беше забелязал.
Забеляза го разбира се съдията. И насрочи ново дело. Поиска декларация и очна ставка с бащата, защото вече разполагаше с два противоречиви документа от един и същи човек.

Аз бих направил същото. За това как сме се чувствали, колко време е отнело и какво е станало между двете дела няма да говоря.

Ще ви разкажа за страха ми. От срещата с този мъж.

Накрая имаше всичко. Декларации, неговото присъствие... За да се травмираме по малко съда реши да изслуша първо него и после да извика нас без да се събираме заедно в една зала. Между другото точно нуждата от изслушването на бащата и неговото призоваване ми помогна да разбера адреса му.

Чакахме много. Предишното дело се проточи с повече от 2 часа. Ние си висим навън и чакаме да ни извикат.
Извикаха ни. Имаше доста хора пред залата. Бях сигурен, че той е там. Но даже не посмях да го потърся с поглед.
Влезнахме. Бля бля 5 мин и честито. Излезнах и гледах само напред. Избягах.

Защо ме беше толкова страх? Причината да се срещнем беше невъзможността ми да имам дете. А той имаше 4.

Аз бях загубеняк. Той беше... Той имаше най - голямото богатство, което все ми се изплъзваше.

Не исках да се сравнявам цял живот с него. Не исках да срявнявам всеки мой кусур с него. Не исках да се съревновавам.

Това беше преди повече от 15 месеца. Сега съм различен. Вече не ме е страх от него. Вече му се възхищавам. Сега съм убеден, че този мъж искаше само едно нещо... Да осигури по - добро бъдеще за детето си. Защото след като поискаха отново да подпише отказ не е създавал никакъв проблем. Не ни е изнудвал. Не се е пазарил. Просто направи всичко нужно за да бъде детето му по - кратко време в дома.

И остана пред залата за да види на кога ще даде детето си. Всъщност не съм сигурен, че е останал. Но вярвам в това.

Днес си мисля, че този мъж би искал да знае, че детето му е добре. Днес си мисля, че трябва да дам потвърждение на тези хора, че са взели правилно решение. Днес си мисля, че изхвърляме дрехи, играчки и доста неща, които биха могли да са им полезни. Днес си мисля, че ако мога бих им помогнал да се справят с проблемите си ако имам възможност.

Преди 15 месеца бях ужасен от него. Днес го усещам като част от моето семейство.

Благодаря ти Фуси, че ме накара да се размисля сериозно. Права си. Мисля да отскочим да ги видим. Дано успея да убедя Джу.

А ти Фуси на ми отговори каква дума ще използваш след първата им среща. 

Според мен още от първия ми пост личи, но явно не е така (или ти четеш това, което искаш да видиш  ):

Майка, коя друга бих могла да употребя.

Само че аз  няма да напрвя избор вместо сина ми и да предопределям желанието му да я потърси. Ако иска - негово право е, но ако не иска - също е негово право.

И още нещо, което доказва колко сме различни - не аз и ти, а по принцип ние, хората. Ти казваш:

От същите мисли бях обзета аз, месец два след осиновяването.  Много подобни неща си мислех аз за БР на сина ми. Бях решила да напиша писмо на майката на Никола, да и благодаря, да и кажа, че детето и е обичано и гледано. Толкова хубави неща щях да и напиша... Докато един ден не говорих с една от най-близките си приятелки, която е осиновена. Тя ми каза следното:

"Ти нищо не знаеш. Не ги търси ти - нямаш право. Ако Никола един ден ги потърси - помогни му. Но аз например не искам и да знам кои са. Всичко, което се е случило - изоставянето, осиновяването е било с едно беззащитно същество, т.е аз. Не са ме питали, не са ми искали мнението. Недей да правиш поредното нещо зад гърба на Никола. Остави и за него поне едно нещо - да ги потърси ако иска, ако иска да не ги потърси. Това е единствения избор, който той ще може да направи в тази ситуация."

Това беше. С толкова много болка ми го каза, че аз и се доверявам на 100 процента и ще последвам съвета й. Няма да ги търся аз, няма да пиша.

Истината е че ние не знаем тяхната история. Можем да си измислим романтична такава, както това сме сторили аз и ти. Можем и да си измислим гадна история. Но и двете истории ще са измислени.