
Повече на коментарите на такива скрити потребители, които се срамуват да пишат от профила си няма да отговарям
Упойката трябваше да бъде спинална, обаче анестезиолога беше твърде зает да си говори с нахалната помощник-лекарка и я направи сестрата...Та, както казах, резултатът беше, че си усещах операцията. Виках, крещях, че усещам всичко, обаче сестрата ме уверяваше, че "...не е така, нищо не усещаш, само си внушаваш..." После се оказа, че изобщо не съм първият и единствен случай на човек, който си усеща операцията в тази болница- предишният ден имало два такива случая!!!
Не е ясно как щеше да завърши всичко, ако лекарките не бяха забелязали, че си мърдам краката, което, естествено е немислимо при сполучливо направена спинална и настояха да ми поставят нова упойка! Та най-накрая ме приспаха с пълна и като се събудих вече имах едно малко бебче, на чието раждане дори не можах да се порадвам... 
Акушерката, която се занимаваше с бебетата през нощната смяна пък предпочиташе да ни ги дава през нощта, защото: "...чака ме много работа- ето, сега чакаме да пристигне нова родилка от Кюстендил, а в 4 пък друга идва..."

А това не е никак маловажно (дано не се налага).
Препоръчани теми