Ясно е, че не иска да сте заедно боклука! Само защо се унижаваш да го молиш да остане? На твое място бих отишла във фирмата, кадето и ти си работила, бих се върнала на работа там, пред всички колеги ще му кажа, че завеждам дело за издръжка- нека после той се черви защо не е казал за вас в работата. А и да видим дали щефът ви ще остави него или теб на работа!!! Вземай се в ръце и си търси правата- тия нещастници затова си разиграват коня както иска- защото има кой да им го позволи. Аз бих го навряла на кучето в ....
- Публикувана: 7 ноем. 2007, 09:49 ч.
- Последно мнение: 15 ноем. 2007, 10:20 ч.
Как да преодолея раздялата с таткото?.....
Направо ти се възхищавам с какъв спокоен тон говориш за този боклук! ужасно унизително преживяване 
много съжалявам за теб. хубаво е , че си се опитвала да си спасищ семейството , но по-хубавото е , че ( може би вече) си се отървала от него 
ние тук сме много, така че подкрепа винаги ще има .
и винаги ще има такива боклуци , за да има самотни майки...
много съжалявам за теб. хубаво е , че си се опитвала да си спасищ семейството , но по-хубавото е , че ( може би вече) си се отървала от него ние тук сме много, така че подкрепа винаги ще има .
и винаги ще има такива боклуци , за да има самотни майки...
На мен ми се случи нещо подобно преди 14 години. Моят законен съпруг се изнесе, когато бях бременна в 5-ия месец. Каза, че се задушавал и отиде при любовницата си да диша. След раждането на синът ми, последва развод. Сключих сделка с него. Подарих му "семейната", но купена с парите на баща ми кола и го освободих (като устна уговорка,не юридически) от издръжка, ако не се появава пред детето. През тези години сме се виждали 3 пъти, за да ми подпише документи необходими за задграничен паспосрт и подобни, но не се е виждал с детето. Междувременно се ожени,направи дете на любовницата си и я заряза. Сега не знам какво прави, а и не ме интересува. От три години съм шастливо омъжена за човек, който обожава мен и детето. Имам чудесен и смислен живот, сун, с който се гордея...лошото е забравено. Това, което искам да те посъветвам - не повтаряй основната ми грешка. Години наред си задавах въпроса "Защо това ми се случи?" "Къде сбърках?" "Как можах да се оженя точно за този урод?" и докато водех войната със себе си, бях забравила да живея. След като успях да си простя и личния ми живот се подреди. Пожелавам ти при теб това да стане по-рано.
... Всеки мъж би се гордял с това да стане баща...е, не всеки май... 
...
...
не обобщавай.
съвсем не всеки.
поне половината немаше да пишат в този форум, ако беше така.
... Всеки мъж би се гордял с това да стане баща...е, не всеки май...
...
...
не обобщавай.
съвсем не всеки.
поне половината немаше да пишат в този форум, ако беше така.
Така де...не се изразих правилно.
Само ще ти кажа,че този човек не те е заслужавал никога.В началото ти вече сигурно си знаеш ще ти бъде доста трудно,но после ще се почувстваш толкова свободна и толкова добре,че ще се чудиш на себе си какво си правила с него...толкова време.Един ден дори той ще съжалява ...Съветът ми е да стоиш колкото се може по далеч от него,дори ти самата го отбягвай.Бъди силна,обгради се с хора,които те обичат,с добри приятели.Нали знаеш,че след всеки залез идва изгрев.Радвай се,че детето е малко и няма да усети така болезнено раздялата с баща си.Съди го за издръжка и горе главата! Пожелавам ти да намериш един добър татко и мъж,и ако много силно го искаш....и той може да те намери:))) Мисли си само за положителните неща от раздялата ви 
Бъди силна и спокойна!
Бъди силна и спокойна! 
... Всеки мъж би се гордял с това да стане баща...е, не всеки май...
...
...
не обобщавай.
съвсем не всеки.
поне половината немаше да пишат в този форум, ако беше така.
А пишем тук, защото не им се занимава с отглеждането на потомството им, не им се носи отговорност за действията им и т.н.