При НОЕМВРИйките е веселба - дъжд от бебчета ни заваля!

По отношение на татковците дано сте прави,защото мойто мило е много добър иначе,обаче откак съм бременна е много различен-хич не иска и да чуе и да прочете какви промени настъпват,абсурд пък е на него да се оплача занещо,то затова на вас ви пълня главите,а сега сериозно е замислил с усмивка на уста го казва де,че ако бебче му разстрои режима...и смята да ми прати майка си денонощно вместо той д ами помага

Спокойно     И моят много се промени по време на бременността ми... после като се роди беба се размаза от щастие...сега не спира да черпи и въпреки,че ме дразни за някой неща (той има възможността да излиза,а аз не ... може би завиждам по-скоро  ) смея да твърдя,че е истински щастлив...а нали това е най-важното

Момичета ние сега се върнахме от консултация малката е станала 4 кг. и 48 см. но с основание се притеснявах за пъпчето имаме възпаление ништо че го почиствам при всяка смяна а лекарката като започна да го върти се съдрахме от рев направо ми идваше да ревна със нея ще ни докара голям пробле това пъпче.

Здравейте пак, много сте изпонаписали докато ме нямаше 

Аз съм вече готова за раждане, каза доки. Микробиологията, кръвта и урината са ок. Имам и аз прословутото едно пръстче разкритие, т.е. 2 см. Както се изказа дофтурката - те от 8 месец повечето раждали жени вече се разхождат с по 2 см, така че това не е никакъв признак. Пъпната връв се мотаеше някъде около краката на бебока, и аз я видях, та се поуспокоих. Доки каза, че трябва на всички ни да се спре интернета - щото за днес 3 бременни й отивали притеснени и настоявали да види къде е пъпната връв, щото на една майка наскоро...  и т.н.   Абе има нещо вярно, че се втренчваме и самонавиваме за всяко нещо - трябва да сме по-спокойни!  Като си помисля, че за щерката не съм правила почти нищо от всички изследвания и процедури, които съм правила сега - само кръв и урина съм давала...
Vi, така и не се заварихме с теб, аз закъснях и отидох към 15 ч. Ако до другата седмица не сме родили, да си спретнем специална срещичка    Щото мен ме вика и другата седмица, предполагам - и теб.

Честит Калоян на тате Тодор и мама Цветелина - да расте хубав и здрав и да ви радва цял живот!

m_face , поздравления за лекото раждане! Дай боже всекиму така! И моето първо раждане беше много леко и бързо, ще видим сега...  Гледкайте се с бебчо у дома сега, да папка и да расте!

Честито детенце на Шоколадчето!  Много здраве, усмивки и щастие да носи!

Момичета, да ви се поскарам, като най-дъртата тук!
Стига сте се шашкали за фигурите си след раждането! С движение и малко гимнастика всичко се възстановява без проблем! Аз преди първото ми раждане бях 56 кг, една година след него - отново същите кг без никакви допълнителни усилия от моя страна, освен разходки с бебешка количка.  Става дума за 1987 г!  Оттогава си седях на 56-58 кг, последните 2-3 г станах 60 - което за моята възраст и зачестилото каране на кола (вместо ходене пеш) е напълно нормално.  Смятам и след това раждане да се закрепя на тези кг.  Висока съм 168 см.

Хранете се здравословно и редовно, опитвайте се да спите поне 6-7 ч на денонощие (това за спането не се отнася до сегашния бебешки период, все пак)   и няма да си мърдате от килограмите. Е, ако някоя жена си има наследствена обремененост за напълняване - тогава пък и без да е била бременна ще напълнява. Всичко е до организъм! Но не се шашкайте прекалено!  Правете си умерено коремни преси след раждането, да се повъзстановяват мускулите и сте ок 
Накрая ще се ядосам и ще си изровя снимките да ги накача, да видите вие, че не е страшно    Ама-ха 

За татковците - радвайте се, че имате мъж до себе си, на който може да разчитате. Дори да ги говори разни, да се прибира по-късно и да не помага много-много - не придиряйте чак толкова сега.  Те мъжете, нали не са като хората - в началото са много ошашкани от бебето, не винаги го възприемат веднага, понякога им трябват няколко месеца и дори години, за да се усетят наистина родители!  Покажете се широко скроени съпруги и приятелки 

(аз, за съжаление, май ще съм за втори път самотна майка...  Първият път поне имахме една идилия 2-3 год след раждането на детето. Сега  настоящия татко май хич не се възприема в тази роля и не се е обаждал от края на август, когато се скарахме    Всичко правя сама, дори зимните гуми на колата няма кой да ми измъкне от мазето, ще трябва да моля гаджето на дъщеря ми май... )

Билка,децата са най-голямото щастие на света и са си винаги твои и винаги ще те обичат,докато за мъжете не може да се каже със 100% гаранция същото.Абсолютно сигурна съм че си много силна и самостоятелна жена и ще се справиш и с мъж и без.

Аз взех, че наистина си изрових малкото снимки от бременността и спретнах едно албумче:  http://www.snimka.bg/profile.php?view_album&album_id=190571  Тъкмо след раждането ще метна там и някоя снимка на бебока.

Сега отивам да хапна и да потъжа пак за моята котка... Тя умря преди няма и месец и още не мога да я прежаля... Прекрасна беше! Няколко дни преди да се сгуши на терасата далеч от погледите ни беше се размъркала посред нощ на корема ми... Ако съм знаела, че това ще ни е за последно!...     Умря както и живя - без да ни създава проблеми и грижи - просто един ден я намерих вкочанена в ъгълчето на терасата. А си представях как малкия след година ще я дърпа за опашката... Уфф, пак ще се разрева. Цяла бременност не бях ревала за нищо, дори като се скарахме с приятеля ми, но за котето не мога да спра, щом се сетя...

След годинка-две ще си вземем друго коте.

Билка... недей да плачеш! Предполагам какво ти е...и зная,че загубата на такъв другар в живота,който винаги е мъркал до теб в трудни моменти и мълчаливо те е разбирал е наистина тежка,колкото и странно да звучи,но съвсем скоро ще имаш едно ново човече,което да те обича и да ти дава сили! 

А...албумчето не ми го отваря 

bilkata мили4ка как те разбирам за тъгата по дом.любимец, аз имах ку4енце-малко,4ерно и сладко, късокосместо 4ихуа-хуа(като сърни4ка),добро и любвеобилно, живяхме си дружно в семейството 14 г:),то4но няма и месец преди да родя то умря, т.е толкова се влоши здравословно,4е го заведохме да го приспят милото.Такава мъка беше, ама то природата си знае работата явно.Сега тепърва се усещам,4е вместо на бебето Ники му викам Роки, както се казваше ку4енцето:)Ужас.
Какво да ви кажа друго, ОБИЧАМ ВИ !ОБИЧАМ ВИ !ОБИЧАМ ВИ !ОБИЧАМ ВИ !ОБИЧАМ ВИ !ОБИЧАМ ВИ !
Искам да поздравя и мъжкото присъствие във форума/4естито на новите ни бебета, бъдете живи и здрави и радвайте мама и татко:)!
Пр ве4ер .

  И ние и ние!

момичета, извинявам се, че се набърквам в темата ви, аз съм от мамите-септемврийки

имам един пакет неразпечатан от тези

на беба вече й идват малки и се осира до раменцата и минаваме на следващ размер
ако има мами от варна, на които ще им свърши работа - давам го за 25лв
неразпечатан е!

пожелавам ви щастливо майчинство

Уфф, вярно, че не се отваря албума    Всъщност той е при другите албумчета в общата регистрация, така че може да се ползва линкът от началото на темата.

Билката...гледаме ти албумчето сега с моята мила майчица и само можем да ти кажем да си вържеш едно червено конче на ръчицата   

Не се притеснявай, не си сама 

Билчице, много мъчно ми стана за твойто коте. Аз сега страдам за кучето си - живеем си двете от 8 години, а сега трябваше да я изолирам, макар и временно, докато бебето малко поотрасне. И често си мисля и поплаквам за нея. Обаче да знаеш, че понякога животинките, с които сме силно емоционално свързани, поемат от лошата ни карма и със смъртта или страданието си предотвратяват нещо лошо, което може да се случи на нас. Аз съм абсолютно сигурна в това. Така че, твойта душичка може да е предотвратила нещо лошо за теб или бебчето ти, като се е преселила в котешкия рай. Обаче много се натъжих, защото знам какво изпитваш и колко ти е мъчно.

Ох, мойта Василия нещо се е раздрискала и се чудя да се притеснявам ли... Уж било нормално от време на време да се по-редички акитата, ама знам ли. Може пък да съм яла нещо, дето да му дразни черъвцата.... Утре ще звънна на педито, дано да му няма нищо на детенцето ми.

Днес май само едно бебенце си имаме. А, даже май си нямаме.  Успех на всички, които са решили да се запътват към родилното.

Мацки, а да ви кажа как ме боли чатала от днес, както по време на бременността.....майка ми вика, че това било от прибирането на костите. Ми то не било една беля, 9 месеца се разтягаха, сега пък ще боли докато се събират...