Когато в къщи имаш природно бедствие,а не дете...

Ами гледам да няма важни документи на видно място. Иначе няма вече подредена къща. Всичко е разучено, разместено и ако е възможно -скъсано. Катери се като маймуна, отваря  всичко. Качва се по масата, по бюрото и по всички мебели. От време на време ми идва нанагорно, обаче предпочитам 100 пъти енергично дете пред кротко такова. А освен всичко останало е инат от малка. Но това е положението.

Мила, напълно те разбирам.Това все едно съм го писала аз.И моят син е на година и седем месеца и е същинско торнадо.Откакто стане сутрин в 7 - 7, 30 в най-добрия случай все едно започват бомбардировки.Като надигне главата казва едно " айдееее" и се започва.Баща му става в 6 сутринта да се изниже незабелязано за работа, при все че започва в 9,30.Но ако зверчето е будно висва на крачола му и не го пуска, може да се влачи с метри, но не се откопчва.Чудя се вече дали да се смея и ли да плача.По 4-5 пъти на ден пускам прахосмукачка, че все нещо е натрошено, счупено, я пък някоя бисквитка е скрита под килима.Извадя ли пък прахосмукачката по половин час я язди, не че си няма конче и количка за това.Като гледам хората си продават проходилки, шезлонзи и столчета за хранене, а аз не само че не бих могла да ги продам, ами и второ дете да имам ще трябва да купувам нови, а не са били някакви калпави марки.За играчките няма да споменавам въобще.Най-много от всичко обича като оправя спанята да подскача отгоре, а като му омръзне се бори с възглавниците по пода.Веднъж рисува по стената.На обяд спи час и половина, а вечер към 23 започваме да се уговаряме и приспиваме, пък когато ззаспи.Имало е случай да заспи в 2 часа.Постоянно бяга, подскача, беснее и се смее.Пълн алудница е вкъщи , но се радвам че е толкова весел, здрав и жизнен.Вечеер като си легна, толкова съм уморена, че чувствам пареща болка в гърба.Гледаме се съвсем сами, бабите ни са много надалече и няма на кого за 2 часа да го оставя.Но когато мегушне и целуне, а той целува като малко кученце / облизва ми лицето /, направо се разтапям.Много е уморително, но и страшно забавно.Надявам се, че с времето всичко ще улегне.Успех ти желая и напълнооо те разбирам.

Дъщеря ми беше най-кротичкото и послушно бебенце, нито ми е плакала от колики, нито зъбите усетих, бебе - мечта, ама след като проходи ми го върна тъпкано  всяко, абсолютно всяко нейно действие беше пакост  сега вече ходи на градина и си е по 2-3 часа вкъщи, докато се изкъпе и нахрани е време за сън, остава й по-малко време за рушене и ми е по-леко 

Освен да се примириш, друго спасение няма  имам подозрение, че някоя майка на нашия хал е измислила поговорката, че "Здравото дете е палавото дете" 

Ами аз не гледам на това като на проблем. Това е природата на децата. Не можеш да искаш къщата ти да е подредена с малко дете. Аз не знам как хората пият кафе с деца, за мен това е абсолютно невъзможно, но смятам че е нормално на тази възраст. Понякога и аз се чудя откъде се взима тая енергия и как може 3 мин. да не седне на дупето си, но вероятно и ние сме били такива. Всичко което съм направила е да приведа къщата в сравнително безопасен вид и да се примиря с факта че през следващите няколко години ще ни е разхвърляно. За нищо на света не бих се опитала да пречупя точно енергията на детето.

радвам се че някой разбира с какво се боря всеки ден все едно съм го писала аз само дето като стане време за лягане сме без уговорки ляга си в кревата и ако иска да заспи веднага ако иска и утре сутрин негов си проблем, но в общи линии се мота само половин час...иначе е много гальовен и ако не вилнее из къщата постоянно ме целува и иска да го гушкам. за болката в гърба ми е много позната и ние се гледаме сами по 26 часа от 24 и все пак се радвам ако иска да бутне къщата важното е да е жив и здрав и да не ръчка много камината на парното за да не се взривим 

Цвети имам предложение към теб трябва да ги съберем някой ден Ани и Стефи и да видим какво ще последва да се надяваме че нама да падне покрива на къщата 

Аз си имам две торнада, ама не се оплаквам. На който му се вижда разхвърляно у нас и това го дразни - да си седи у дома.
А как се справям - лесно - в момента снимаме Сървайвър Люлин у дома /защото освен двете торнада имаме и хъски/, копнея за още едно диване, ама да е момиченце и чакам с интерес момента, в който те ще влезнат в пубертета, а аз в критическата, за да снимаме поредната серия на семейство Адамс 
Няма оправия с дивите деца, но пък не е скучно в никакъв случай.
Просто трупай спомени докато си пиеш бирата 

Е, твоето детенце е много малко. Иначе аз просто свикнах с разхвърляните играчки, книжки, дрехи. МАлко по малкос еопитвам да я уча д аподрежда, като за начало купих "Франклин подрежда своята стая"- ползата видях след месеци обаче Сега мога да кажа, че има напредък- около веднъж седмично се сеща, че трябва да подрежда стаята.

моята госпожица, до преди 2 3 месеца беше "вихрушка" вечно с играчки по земята събираха се само когато спи или чистя, но откакто ходи на ясла- вечно е пред телевизора (DVD то) и сега не можем и едни новини да гледаме от нея, не мога да я откъсна от там. Предпочитам да си играе с играчките, дано скоро и омръзнат анимациите. 

И аз да се похваля-Голямото ми детенце си е същински Тазманийски дявол,а в къщи е една Тазмания-навсякъде има играчки,но вече свикнах,но незнам какво ще правя когато и малкия започне да разхвърля!Съгласна съм с другите мами,нека да са ни живи и здрави ,а и ще ви кажа майка ми ме успокоява с една реплика и тя е:Играчките не са боклук!

Хм, аз бих се притеснила, ако детето ми седи на едно място и не мърда. 

звънят ми еин ден от детската градина и ми казват "димана седна на стол... и се оказа, че е с температура". само като е болна я виждам седнала!!!

Честно казано, когато синът ми беше на тая възраст, гледах да не си седим много в къщи. Ходехме къде ли не, само и само да правим нещо различно и интересно. Изморяваш го, това е идеята. 
И махаш всичко чупливо, докато е още здраво!

Аз се примирих с това. Между другото, мислех си, че само ние сме така, което още повече ме отчайваше. А и свекърва ми допълнително ми "пускаше мухи" в главата. Все ми прави забележки, че вкъщи било кочина, откакто се родило детето, че и в другите къщи растяли и се гледали деца, ама такава кочина никъде нямало. Аз не съм ходела достатъчно по него, да разчиствам и да оправям и някакви такива. Как да й обясня, че в началото все след него вървях и прибирах и подреждах, ама и аз съм човек - не издържам повече и го оставям хубаво да разхвърли и когато дойде време за сън - тогава започвам прибиране. И хич вече не ми пука нито свекърва ми, че е недоволна, нито че някой съсед казал еди какво си. такова ми е детето, не го оправдавам, но си има енергия и това си е. Да го вържа ли, какво?! Приех, че е хипер енергично, че не обича да спи и т.н. Не мога постоянно да викам по него и да го пердаша. Обяснявам му, че трябва да прибира играчките си, след като се наиграе. Понякога ги прибира, но в повечето случаи - аз прибирам. А сме само на 2 години още!!!

Имаме едни приятели, които имат малко торнадо удома си. Още от бебе не искаше да спи следобед. Нарочно излизаха навън задълго, за да изразходи енергията си, но нищо не помагаше. Като се върнеха удома той заспиваше за 30 минути и пак след това започваше едно дивеене неописуемо. Сега е по-голям, дивеенето прерастна в агресия. Веднъж свекърва ми, която е падагог го наблюдава, поговори си с него и ми каза, че това дете е много умно и че причината за това негово поведение, най-вероятно е в неизраходената умствена енергия. Те просто не го натоварват пропорционално на възможностите му.
Не казвам, че така е при всички, даже може да е при малко деца подобна ситуацията, но .... не се знае. Може да възникне и обратната ситуация, детето да е претоварено умствено. Важен е балансът.
Ех, Аристотел го е казал мноооого хубаво:
"Добродетелта е средина между две крайности"