ЗаЩо се врьЩат хората в Бьлгария?

Здравейте,
Чудя се дали хората, които се връщат са свикнали всичко да им е "лесно" (т.е. не са свикнали да се борят, да преживяват трудности, винаги са чакали помощ от родители и т.н).
Забелязала съм тук, че веднъж станеш ли на 18, родителите едва ли не те "изхвърлят" и сам се оправяш. Не е като в БГ, където баби и дядовци са едва ли не в съседния апартамент и постоянно са на линия.
Не знам. Поправете ме, ако греша.

Lina_gg,
моето мнение е, че като цяло хората тук са по-борбени, защото трябва най-често да се справят сами. Разбира се, има такива хора и в България, но са по-малко, защото все някой ще се отзове на помощ, родителите са там, а и за много един неуспех е много болезнен момент, докато тук падат и стават.
Имам позната, която реши да живее сама, въпреки че е на 21 и може да остане при родителите си. Възхищавам й се как успява да се справи финансово сама и нито веднъж не я чух да се оплаква, че живее със 100 евро за храна за 5 седмици. Мама и тати не носят нищо, въпреки че знаят, че й трудно.

Ето една статия от днешния вестник, която ще се стори интересна на мнозина:

http://www.monitor.bg/article?sid=&aid=163742&cid=1&eid=1424

Накратко - 200 хиляди българчета са родени в чужбина, по-голямата част от тях не се самоопределят като българчета.
50 хиляди български студенти учат зад граница, повечето без намерение да се върнат в България.
Налице е сериозно изтичане на "мозъци" зад граница - млади, образовани, владеещи чужди езици българи, се реализират на чуждия пазар вместо на българския.
Прокрадва се идеята студентите в чужбина да бъдат вкарани в регистър, за да се води целенасочена "обработка" върху тях да се завърнат в България след като завършат..
Аз например не желая да бъда вкарвана в никакви български регистри и да ми се промива мозъка колко е хубаво в България и как трябва да се върна там, най-вече защото България не може да ми предложи нищо, което да ме накара да се върна и реализирам там.
След 15 години в България ще има голям проблем с пенсиите, защото няма да има кой да работи и да плаща данъци, за да има пенсии за днешните работещи.
Вместо да се чудят как да излъжат българите да се върнат, могат чисто и просто да направят България едно по-привлекателно място, да създадат възможности и благоприятна среда за живот ... и някои от емигрантите може би ще се върнат.
Гол патриотизъм стомах не пълни.

Аз смятам, че има нещо такова, но не бих казала, че им е по-лесно, просто са свикнали да имат подкрепата на семейството си, няма значение дали е морална или материална. Просто е разлика в обичаи и култура, за българската култура е типично семейството да е близко.

щастлива, четох и го и аз това. Промяната просто не знам от къде ще дойде, за да престанат да заминават хората, защото политически за мен нещата са просто отчайващи... материално са се подобрили много, бих казала и възможностите за работа също, но политически е пълен хаос - корупцията е повсеместна и е завладяла всички кътчета на държавното управление. Не ми е ясно това, как се изкоренява. И за мен това е основната причини, поради която не бих се върнала, но за други това не е фактор. А и трябва да призная - хората много бавно, но все пак по малко си възвръщат гласа и се опитват да си защитят правата, защото са се появили много местни неправителствени организации с най-различни цели. Нещо, което не съществуваше преди 8 години, когато заминах, поне не в този мащаб.

Аз смятам, че им е много по-лесно. Все някой помага: дали ще са консерви по време на следването и след това, ремонти, апартаменти и т.н. Правило ми е впечатление в теми за колко деца искат българките, много често се споменават думите : "да го / я осигуря", като се има предвид място за живеене. 

Еми демек де - въпрос на културни различия. Както и на материални - сори, ама ако не бяха родителите ми не знам как щях да живея с моята стартова заплата на държавен служител, която продължи да е на същото ниво следващите 5 години, т.е. никога не вървеше с инфлацията. И си живеех в къщи и не плащах за почти нищо.... Плюс това по-лесно или не е въпрос на поглед - на запад им е по-трудно физически, но не се съобразяват с родителите си изобщо и си вземат решения както им кеф, а в Бг е по-лесно физически, но за сметка на това родителите много повече ти се месят.

За голямо съжаление и моите впечатления са такива. Писна ми да слушам как "българи" от Испания или Италия (обикновенно строители и селскостопански работници) идват тук,за да поостанат докато им изплащат социалните помощи. След като им изтече срока за получаване на парите си хващат багажа и хайде отново в България. Не искам да обидя някой (защото има и много работливи хора,които си търсят късмета), но това много ми прилича на цигански катун.

Ами аз какво казвам - носталгията се лекува в родината 

това леко проблем4е Ще го има и в Италия след 15 години. колкото и да им е мъ4но на някой хора, тук ако не са емигрантите да правят деца, оЩе наШето поколение Ще е без държавни пенсии (или с мижави такива).

инак, аз съм съм съгласна с теб и с Biz.
корупцията е ужасяваЩа в Италия, но ниЩожна в сравнение с българската.


какво му е лоШото на това? 
до преди десетина години си мислех "както аз съм се оправяла, така и децата ми Ще се оправят някои ден. демек, сами".
в резултат на цветуЩата ит. икономика и високия стандарт, основната ми цел в следваЩите 20 години, е то4но тази : да им осигуря място за живеене. не виждам основателна при4ина, да запо4ват от нулева позиция, ако мога да направя неЩо по въпроса.

Няма нищо лошо в това да искаш да осигуриш жилище на децата си.
За мен е нормално родителите да помагат на децата си, ако могат.
Без да ги разглезват, без да ги оставят сами да се блъскат с всичко ... златната среда.
Неблагодарните деца са друга история 

Подкрепям, разбира се, осигуряването на децата.
С образование ( на първо място), после ако има и разни имоти и т.н. Харесват ми фамилии, които сякаш не започват от начало с всяко ново поколение.

Обичам България на същия принцип, по който обичам родителите и сестра си: те са неразделна част от същността ми, защото са били с мен докато съм се формирала като личност. Това обаче не ми пречи да негодувам, когато поведението им е неадекватно. Било то защото баща ми се държи като пубер, защото майка ми се подценява, а сестра ми е безотговорна. Или защото Родината ми е в хаос.

Децата ми не растат "като дърво без корен". И двете говорят български. Знаят каква е причината за това. Правя всичко по силите си, за да познават българската култура. Ще могат и да пишат, и да четат на български. Редовно говорят и се виждат с роднините ни през океана. Най-важното е обаче, че момичетата ми имат винаги до себе си хората, които са им най-нужни: любящите им майка и баща. Ние сме тези, които дават корен на децата ни. Ние и кръгът от приятели, който те ще изградят през годините.

Нито аз, нито съпругът ми мислим, че има полза от връщането в България. Не искаме децата ни да растат там - в мръсотия, цигания, пошлост и безконтролност. Не парите са определящи, а средата. Имахме предостатъчно материални възможности в България, но не ни харесваше атмосферата. Ако се връщам там, ще е рядко и на мънички порции.

България не е това, което е заради турското робство, фашизма или социализма. И други народи са били под робство, мачкани, претопявани, пречупвани. Аз съм убедена, че не важно това, което се е случило, а какво правим в настоящето. Вместо непрекъснато да обвиняваме другите трябва да вземем съдбата си в ръце. Само от нас зависи какъв живот живеем.

Който се е върнал, го е направил поради същата причина, поради която е тръгнал за чужбина: защото не е намерил себе си.

Аз знаех коя съм и какво искам, и когато напуснах България, и сега.

Toва е едно от нещата, които винаги съм споделяла и аз 

Все едно аз съм го казала