Не ми го е казвала директно. По-скоро е казвала, че ни обича мен със сестра ми, но не помня кога за последно, не е много по хубавите думи. Само разправя на ляво и дясно колко много е направила за нас. Но имам чувство, че го прави само за да получи хорските аплаузи, за собствено удовлетворение. Към мен винаги е била лоша, никога не е показвала нежност с изключение на груби целувки. Наистина е направила много за нас, пренебрегвайки себе си. Но имам чувство, че пак си е правила всичко за нея си, понеже си има някакви амбиции за децата и най-вече за да и кажат хората Браво. От как се помня иначе ме е обиждала жестоко, сравнявала ме е с най-лошите хора, пренебрегвала е нуждите ми, не е уважавала желанията ми, абе правила си е само каквото тя иска и е добро според нея, но не и според мен. Заяжда се непрекъснато и за всичко. Дразни умишлено. Сигурна съм, че е умишлено, защото съм и казвала кое ме дразни и тя точно него прави. Примерно много често ми е казвала, че баща ни е искал да ни остави в дом за деца, но тя не дала. Колко сме били неблагодарни, тя си дала живота за нас... като че ли е направила нещо изключително като си е отгледала децата, а не нормалното Да ги прати в дом. Само вика Ти щеше да видиш ако те бях пратила в приют както искаше баща ти. Усещам от цялото и поведение, поглед, отношение и всичко, че ме мрази и едва ли не съжалява, че не е пратила в прищт за да видя.... Остава само да си го признае, но не знам защо не го прави. На дела го показва и доказва ежесекундно, явно я е срам пред себе си и пред мен да си го признае. Аз съм и казвала многократно, че не мога да я понасям, че я мразя. Не съм сигурна за второто всъщност, но като се ядосам често и го казвам.
Сред вас майки, дано няма такива, но мислите ли, че е възможно майка да мрази дъщеря си подсъзнателно или съзнателно. Аз си го усещам, усещак как се зарежда с моята енергия когато умишлено ме ядоса, усещам как се кефи, въпреки че никога не го казва и показва. Но аз просто го усещам. Имам 3 деца, малки са, но на този етап не мога да си представя да си мразя децата. Разбирам родители пратили децата си в домове защото не са имали възможност да ги отгледат. Това ми е по-понятно и бих могла да го разбера въпреки, че за себе си никога не бих си дала децата . Но умишлено да правиш всяка секунда неща, които знаеш че са дразнещи за дъщеря ти, да я обиждаш и унижаваш.... Какво е това, защо, не разбирам. Всички се опитват да ме убедят, че тя ме обича, аз съм си внушавала, че ме мрази. Но не си внушавам, усещам го, цял живот съм го усещала, чувствала съм се зле. Песничката за Мила моя мамо абсолютно никога не съм я чувствала като за нея, моята майка не е сладка и добричка, тя е проклета вещица. И това не е от сега понеже е остаряла и изкукуригала да кажем - винаги е било така, от как се помня, винаги е била гадна към мен и ме е карала да се чувствам зле. Като дете си мислех, че всички родители са така. Но установих като порастнах, че не е така. Другите си обичат майките, но аз изпитвам ужас от моята, предпочитам да не я виждам никога. Дори като деца като живеехме на село при баба ми и майка ми идваше да ни вижда уикенда не помня да съм се радвала, че идва.
Та последно - възможно ли е наистина майка ми да ме мрази
Сред вас майки, дано няма такива, но мислите ли, че е възможно майка да мрази дъщеря си подсъзнателно или съзнателно. Аз си го усещам, усещак как се зарежда с моята енергия когато умишлено ме ядоса, усещам как се кефи, въпреки че никога не го казва и показва. Но аз просто го усещам. Имам 3 деца, малки са, но на този етап не мога да си представя да си мразя децата. Разбирам родители пратили децата си в домове защото не са имали възможност да ги отгледат. Това ми е по-понятно и бих могла да го разбера въпреки, че за себе си никога не бих си дала децата . Но умишлено да правиш всяка секунда неща, които знаеш че са дразнещи за дъщеря ти, да я обиждаш и унижаваш.... Какво е това, защо, не разбирам. Всички се опитват да ме убедят, че тя ме обича, аз съм си внушавала, че ме мрази. Но не си внушавам, усещам го, цял живот съм го усещала, чувствала съм се зле. Песничката за Мила моя мамо абсолютно никога не съм я чувствала като за нея, моята майка не е сладка и добричка, тя е проклета вещица. И това не е от сега понеже е остаряла и изкукуригала да кажем - винаги е било така, от как се помня, винаги е била гадна към мен и ме е карала да се чувствам зле. Като дете си мислех, че всички родители са така. Но установих като порастнах, че не е така. Другите си обичат майките, но аз изпитвам ужас от моята, предпочитам да не я виждам никога. Дори като деца като живеехме на село при баба ми и майка ми идваше да ни вижда уикенда не помня да съм се радвала, че идва.
Та последно - възможно ли е наистина майка ми да ме мрази
. 
За да се държи така,според мен има основателна причина,породена от твоето държание.Ако наистина майка ти е деляла залъка си за теб ,ти да учиш,и мн.др.неща,а ти да и отговаряш по най грубия начин,нормално е да изпитва такива неще.Чувства се използвана,без поне мила дума казана от твоя страна.Ако само и сумтиш насреща и явно показваш твоето недоволство към нея,с това да те занимава с нещо,ееее какво очакваш????Всеки си има предел на търпимост 
