Любовниците нямат вина.
Не може насила да бъдат разделени хора, които не искат да бъдат разделени. И обратното. Когато двама души имат някакъв проблем помежду си, те сами поглеждат встрани. Третият човек в случая е просто подробност.
- Публикувана: 14 ноем. 2007, 18:48 ч.
- Последно мнение: 26 ноем. 2007, 22:59 ч.
да поговорим за любовниците
Не може насила да бъдат разделени хора, които не искат да бъдат разделени. И обратното. Когато двама души имат някакъв проблем помежду си, те сами поглеждат встрани. Третият човек в случая е просто подробност.
В този живот никой на никого и за нищо не е длъжен. Ако трябва да правим нещо, го правим по собствена воля и желание. Ако изобщо може да се говори за вина, то виновен може да бъде изневеряващия.
Друг е въпроса какво е изневяра. Дали изневеряваш на себе си, ако цял живот останеш с човек, когото не обичаш или изневеряваш на този човек, когато си с човека, когото обичаш?
Друг е въпроса какво е изневяра. Дали изневеряваш на себе си, ако цял живот останеш с човек, когото не обичаш или изневеряваш на този човек, когато си с човека, когото обичаш?
Не е задължително да липсва нещо, особено пък на мъжете. На тях им липсват много неща по природа.
Всеки носи отговорност за постъките си. А оправдания винаги се намират 
Въпросът е да отстояваш желанията и деянията си
Въпросът е да отстояваш желанията и деянията си
Категорично смятам, че проблемите в семейството не са основание за изневяра,
те са обаче прекрасно извинение за изневеряващия.
И още нещо. Възможно е да се появи и 3-ти, 4-ти и т.н. човек, дори без нещо да липсва в семейството. Просто някои хора имат необходимост от разнообразие (независимо дали причините са физиологични, психологически, причинени от комплекси и т.н.). Въпрос на характер, възпитаниевъзприятия и т.н.
колко черен е третият човек ,и доколко вината за една разпадаща се връзка е негова/нейна
Аз мисля,че когато на някого му липсва нещо е редно да седне и да поговори с партньора си.Изневярата ли е най-лесния начин човек да си набави това,което му липсва?Спред мен това си е постъпка,типична за страхливец,макар и да изглежда много смела.Аз съм помолила мъжа ми ако започнат да му минават такива мисли през главата да посъпи като мъж и да ме уведоми,обещала съм и че сцени ,рев и тръшкане няма да има.Предпочитам да говоря за всичко,за да оправя нещата ако мога(а иначе плачът е спонтанен и понякога човек плаче дори да не му се иска).В случай на изневяра мисля,че всички са виновни,но най-голяма вина има този,който не е седнал да разреши проблема си предварително(ако трябва и да се разведе дори),а е тръгнал да си развява г..а ,защото, видиш ли, нещо му било липсвало.Като му липсва да си го набави по малко по-достоен начин.
И имам питане ако след продължителни разговори вече омръзнали и на двете страни, проблемите остават, но все още не се мисли за раздяла,какъв е по-достойния начин, може би развод?
И имам питане ако след продължителни разговори вече омръзнали и на двете страни, проблемите остават, но все още не се мисли за раздяла,какъв е по-достойния начин, може би развод?
И ако не е мислено за раздяла как така ще се скочи директно на развод?
Като пърхаш ежедневно на чужд цвят( дори и да е един и същи) за мен си е чисто развяване на г..а, дори и да пърхаш заради любов,защото единят си седи и си мисли примерно,че всичко е наред,а другият какво прави-набавя си липсващото по крайно неподходящ и подъл начин.Ами кой е виновен? Виновен е и този,който иневерява ,и този с когото изневеряват, а ако на изневеряващия му липсва нещо в семейството сигурно вина има и неговият партньор.Затова казвам аз,че е добре да се говори,за да станат нещата колкото се може по-безолезнено за всички страни.Като не върви трудно,не трудно - да се развеждат ,за да не се мъчат повече и това е.
За мен физическата изневяра е гадна,но по гадна за мен е духовната изневяра-предателството на един мъж, с който 10 години си делил всичко и добро и лошо.Да,аз смятам ,че човек може да се влюби в друг ,да обикне друг да е по щастлив с него,но да нараниш човека на който 10 години си казвал всяка суртин "обичам те " е най-малкото подло.Не плюя по любовниците ,но азотбягвам женени мъже дори и сега като свободна жена.По простата причина ,че не искам да наранявам друга жена защото знам колко боли.
И имам питане ако след продължителни разговори вече омръзнали и на двете страни, проблемите остават, но все още не се мисли за раздяла,какъв е по-достойния начин, може би развод?
