Никой не ви е длъжен да ви гледа детето. И вие не сте длъжни да обръщате внимание на родителите си! Всичко е въпрос на свободен избор и възпитание! Помислете и си решете проблема без тръшкане и обвинения!
- Публикувана: 18 ноем. 2007, 01:50 ч.
- Последно мнение: 16 ян. 2008, 07:26 ч.
Комплексен проблем - родителите искат внимание, а не помагат
Здравейте
има малка каша
тъпа история
има малка каша
тъпа история
Здрасти, колега
ситуацията при нас в момента е следната: майка ми и баща ми са разведени от 3 г., той в момента е скаран и с мен и с брат ми, т.е. той се сърди, не ние, че, не стига, че не се виждаме по цяла година (татко живее в Русия и е женен там), ами като си дойде не го слушаме и т.н.. А сега с майка ми са в почти идеални отношения !!!!!
Все за нещо сме им длъжни - на единия да му козируваме, на другия да го издържаме финансово, а той да харчи безумно, на третия да му търпим пиянските истории и да тичаме по нощите в Спешното, щото кахърите ни с децата са ни малко...
Безкрайно обичам и уважавам родителите си. НО - аз вече имам деца, а те (родителите) нито са престарели, нито са на легло (не дай Боже). Тъй че...да си търсят дължимото другаде, още не им е дошъл реда. А когато идва ред те да свършат нещо...все нямат време. ЕЕЕЕЕЕЕ. не става така. Щото е малко тъпо зетя да прави виното на тъста си, а не обратното.
Спирам, че почнах да се нервя. Далеч съм от мисълта родителите да стават роби на вече порасналите си деца...да им подгъзуват денонощно и да им отглеждат децата. Само малко помощ и не много претенции.
Ние вече сме на принципа: не ща да ми помагат, но и да не ми прачат.
ООООООООфффффффффф...абе да са живи и здрави, ама...
Живеем самостоятелно,но сме близо до тъста и тъщата.Финансово и материално сме независими.Всичко сме постигнали(цялата къща сме преобразили и обзавели,защото в нея не беше живяно отдавна)сами с много малки изключения и с много големи лишения.Детето ни е на 2,5г. и за този период те веднъж не го вземаха ,ей така една събота или неделя да постои при тях.Все си имат работа,имат малко животни(2 кози и 6-7овце)и все с тях се занимават.Иначе обичат детето...ама и ние искаме поне един ден да останем насаме с майка му.А когато на тях нещо трябва помощ,в повечето случаи все в последния момент ни казват и ние е желателно да реагираме веднага.Сърдят се ако няколко дни не отидем до тях или , ако знаем , че ще вършат някаква работа и да речем ние сме могли да помогнем ама "ми сещайте се сами - все трябва да ви казваме ли?".Аз съм на принципа - създавай си толкова работа ,колкото можеш да свършиш сам,пък ако от някъде дойде помощ - добре дошла.Ние сме свикнали,съобразяваме се с детето и в зависимост от това преценяваме можем ли да излезем с него на гости и др.,или въобще гледаме най-малко да сме ги ангажирали,защото то от тях не можеш се оплака.Аз родители нямам,така че те са най-близките ни хора.Даса ни живи и здрави1
Ооооооооооооо!!! От искащи и претендиращи родители спасение няма!
Те са убедени, че имат право на това, което изискват, а детето им (в зависимост дали са тъст и тъща или свекъри) много му се иска да вярва, че родителите му "са готови на всичко заради него" и по тази причина имат право на претенциите си.... Говоря и за себе си и отношението ми към майка ми, и за родителите на мъжа ми...
До скоро бабите имаха претенции, че не могат да помагат, защото са много далече. Сега сме по-близо и те пак си намират причини и оправдания, за да са ангажирани с друго и не ни помагат...
Но претенциите си остават все такива... А на нас ни е трудно като едни слънца "да огреем навсякъде". Та напоследък си налагам на себе си да си самообясня, че майка ми явно си е наредила приоритетите и аз не съм на първо място сред тях и трябва да спра да се залъгвам, че ще започне да ми помага повече отколкото до сега... И всеки път правя компромис със себе си, с почивката си и с детето си, надявайки се, че ще е по-различно този път. И всеки път след поредното разочарование си казвам, че другия път ще гледам на мен да ми е добре...
Просто, ако и ти и съпругата ти не успеете да осъзнаете, че "всяка овца си е за свой крак" все ще се надявате напразно на нещо повече. А това и за вас е зле: води до разочарования.
Та за себе си сега отново съм решила, че по-добре да мисля първо за моето семейство и майка ми да се съобрази вместо трима души да се юрнем и да си развалим спокойствието (не говоря за сериозни ситуации, когато родителите имат нужда от помощ като болести и др. такива).
Това важи за родители, които наистина не помагат особено... Защото има и такива, които го правят...
Те са убедени, че имат право на това, което изискват, а детето им (в зависимост дали са тъст и тъща или свекъри) много му се иска да вярва, че родителите му "са готови на всичко заради него" и по тази причина имат право на претенциите си.... Говоря и за себе си и отношението ми към майка ми, и за родителите на мъжа ми...
До скоро бабите имаха претенции, че не могат да помагат, защото са много далече. Сега сме по-близо и те пак си намират причини и оправдания, за да са ангажирани с друго и не ни помагат...
Но претенциите си остават все такива... А на нас ни е трудно като едни слънца "да огреем навсякъде". Та напоследък си налагам на себе си да си самообясня, че майка ми явно си е наредила приоритетите и аз не съм на първо място сред тях и трябва да спра да се залъгвам, че ще започне да ми помага повече отколкото до сега... И всеки път правя компромис със себе си, с почивката си и с детето си, надявайки се, че ще е по-различно този път. И всеки път след поредното разочарование си казвам, че другия път ще гледам на мен да ми е добре...
Просто, ако и ти и съпругата ти не успеете да осъзнаете, че "всяка овца си е за свой крак" все ще се надявате напразно на нещо повече. А това и за вас е зле: води до разочарования.
Та за себе си сега отново съм решила, че по-добре да мисля първо за моето семейство и майка ми да се съобрази вместо трима души да се юрнем и да си развалим спокойствието (не говоря за сериозни ситуации, когато родителите имат нужда от помощ като болести и др. такива).
Това важи за родители, които наистина не помагат особено... Защото има и такива, които го правят...
майка ми е властна жена,отдадена на кариерата си,а мъжът ми е сирак.баща ми почина преди 10 год.и майка ми живее с друг мъж/дотук-нищо лошо./
тя цял живот е вземала решения вместо мен/в императивна форма-като заповеди/.аз съм търпяла-грешка.
сега тя се опитва да командва и семейството ми.мъжът ми я търпя няколко години/заради мен-грешка/.
тя се скара жестоко с нас/ние защитаваме нашето общо мнение-според нея грешно./заради втория си мъж.
в момента не говори с мъжът ми ,а на мен налага психотормоз по телефона-"ти ми разби живота","погребваш майка си приживе "и др.в тоя ред на мисли.ужасно ми е мъчно за нея,но не виждам как да изляза от ситуацията.забравих да напиша,че сме финансово независими-борим се сами, но тя непрекъснато повтаря ,че всичко прави за мен,а като теглиш чертата-не се разбира какво има впредвид.ужасно съм стресирана.мъжът ми също се измъчва,но не виждаме решение,защото това,което иска тя от нас накърнява интересите на детето ни...
тя цял живот е вземала решения вместо мен/в императивна форма-като заповеди/.аз съм търпяла-грешка.
сега тя се опитва да командва и семейството ми.мъжът ми я търпя няколко години/заради мен-грешка/.
тя се скара жестоко с нас/ние защитаваме нашето общо мнение-според нея грешно./заради втория си мъж.
в момента не говори с мъжът ми ,а на мен налага психотормоз по телефона-"ти ми разби живота","погребваш майка си приживе "и др.в тоя ред на мисли.ужасно ми е мъчно за нея,но не виждам как да изляза от ситуацията.забравих да напиша,че сме финансово независими-борим се сами, но тя непрекъснато повтаря ,че всичко прави за мен,а като теглиш чертата-не се разбира какво има впредвид.ужасно съм стресирана.мъжът ми също се измъчва,но не виждаме решение,защото това,което иска тя от нас накърнява интересите на детето ни...
Разчитай само на себе си така никой никога няма да те разочарова. Хубаво е , че ще живеете сами-никой да не ти се бърка. Гледай семейството ти да е на първо място, а и детето е достатъчно голямо за ясла. Нормално е според мен родителите да искат внимание, но само когато на вас ви е удобно.Мисля, че когато един мъж създава собствено семейство е длъжен преди всичко да се съобразява с него,а след това с останалите пък били те и родители. Аз имам чудесен съпруг и две деца, които държа да възпитаваме сами, а не само да ми досаждат със съвети, когато ги гледат бабите.Иначе, когато ги помолим -което е много рядко- никога не са отказали, но почти навсякъде ги мъкнем с нас. За уточнение -големият ми син е на 6, а малкия-1,6г.
Един съвет - не очаквай нищо от родителсите тела, старай се да разчиташ само на себе си и живей живота си без в него родителите да са важен фактор.
Моите родители, по - скоро майка ми, е такава жена. На нея винаги някой с нещо и е длъжен, виновен или не се отнася с необходимото уважение. Непрекъснато изисква нео от мен, но когато наистина имам нужда от нея я няма никаква. Детето не ми гледа, защото един ден гледане на дете означава един месец натякване "аз ти гледам детето", нищо не искам, за да няма после - "аз това за теб, аз онова, а ти н икакво уважение". Цял живот се е опитвала да ме командери, всяка нейна дума е или забележка или порицание, или обвинение. Непрекъснато обвинява някой за нещо, но самата тя никога не е виновна за нищо.
Контактите ми с нея са сведени до минимум, обмислям вариант и за тотално прекратяване, макар, че не го виждам. Това е спасението - всеки да си знае къщата, семейството, живота.
Моите родители, по - скоро майка ми, е такава жена. На нея винаги някой с нещо и е длъжен, виновен или не се отнася с необходимото уважение. Непрекъснато изисква нео от мен, но когато наистина имам нужда от нея я няма никаква. Детето не ми гледа, защото един ден гледане на дете означава един месец натякване "аз ти гледам детето", нищо не искам, за да няма после - "аз това за теб, аз онова, а ти н икакво уважение". Цял живот се е опитвала да ме командери, всяка нейна дума е или забележка или порицание, или обвинение. Непрекъснато обвинява някой за нещо, но самата тя никога не е виновна за нищо.
Контактите ми с нея са сведени до минимум, обмислям вариант и за тотално прекратяване, макар, че не го виждам. Това е спасението - всеки да си знае къщата, семейството, живота.
Напълно ви влизам в положението.И ние с мъжа живеем при мйка ми(с баща ми са разведени)и положението е много зле.Тя си мисли,че като живеем в "нейния дом"така се изразява тя трябва каквото кажв да става.Не цени нашето мнение и други подобни.Направо е кошмар.Като родителите искат да им се обръща внимание ,нали трябва да допринесат за това? 
Не може само да искат пък нищо да не дават 
Не може само да искат пък нищо да не дават 
Liska, не си доразбрала чедо. Идеята е, че ако искат внимание, всяка събота и неделя посещение, да им помагаме в домашните им дейности и те трябва да ни помагат. Не може пръста си да не мръдват да ти помогнат, а да изискват само защото си им дете и уж са те отгледали (пък то баба ти те е гледала). Мтъй де, за да си губя времето от моя гледна точка и вместо да идем тримата с мъжа и детето някъде, да трябва да се правя на примерна щерка и колко много им било мъчно за Иван-Асен, трябва да имат заслуги. Пък то я помолих да го гледа за два-три часа на лекар да ида и стана световен въпрос. Не може да помага когато и е изгодно на нея (1-2 пъти в годината), а когато имам нужда. Като не може - прав и път, ходя когато искам и ми е удобно - веднъж на два месеца. Ама се почва "Вие ни забравихте, внучето не ме познава" и т.н. Пък и като идем - 300 пъти казах да вдигнат на високо лекарствата на баба ми, щото малкия страшно ги харесва и не знам кога ще направи беля, но по-удобно било да са на ниско. И на малкия му е по-удобно, точно под ръка са му.
Пфу, хайде да спирам, че се ядосах.
Пък и каква е тази тема от лятото, някой пак е ровил назад.
Пфу, хайде да спирам, че се ядосах.
Пък и каква е тази тема от лятото, някой пак е ровил назад.
И аз в отбора! Макар че, не съм мрънкала навремето. Не искаха да помагат - добре! Отгледахме си трите деца двамата с мъж ми(1+2 с малка разлика) и ми е добре да знам, че каквито и да са станали, ние сме ги направили такива (а те са добри деца 
) Но са три момчета и се изхранват, и обличат трудно и цялото ни време е ангажирано с това. А моите майка и баща, грешка - само майка ми, баща ми почти не се интересува от нас, мрънка непрекъснато. Като се има предвид колко ме е тормозела като бяха малки децата, защото е тиранична и деспотична, и обсебваща, и искаща цялото внимание за себе си, аз нямам повече сили да се нагаждам към всички желаещи. "Да се оправя както намери за добре" - това ми казаха и двамата ми родители щом навърших 18! Значи аз - гледана по метода на немците. Щом навърших пълнолетие - марш, оправяй се сама с живота. Оправих се! А те... по метода на патриархалните българи - ние затова сме ти родители, за да ни гледаш на старини. А какво сме правили с теб и за теб като дете - не е важно. Важното е, че намерихме кой да те отчува - баба ти! (Лека и пръст на милата ми бабинка! Обичам я!) Затова сме те взели (в моя случай!) за да ни гледа някой. БлагодАрим, аз се отказах от тези екстри, защото не се издържаше разиграването... Пък наречете ме неблагодарница или каквато решите, ако щете.
Макар че, не съм мрънкала навремето. Не искаха да помагат - добре! Отгледахме си трите деца двамата с мъж ми(1+2 с малка разлика) и ми е добре да знам, че каквито и да са станали, ние сме ги направили такива (а те са добри деца ) Но са три момчета и се изхранват, и обличат трудно и цялото ни време е ангажирано с това. А моите майка и баща, грешка - само майка ми, баща ми почти не се интересува от нас, мрънка непрекъснато. Като се има предвид колко ме е тормозела като бяха малки децата, защото е тиранична и деспотична, и обсебваща, и искаща цялото внимание за себе си, аз нямам повече сили да се нагаждам към всички желаещи. "Да се оправя както намери за добре" - това ми казаха и двамата ми родители щом навърших 18! Значи аз - гледана по метода на немците. Щом навърших пълнолетие - марш, оправяй се сама с живота. Оправих се! А те... по метода на патриархалните българи - ние затова сме ти родители, за да ни гледаш на старини. А какво сме правили с теб и за теб като дете - не е важно. Важното е, че намерихме кой да те отчува - баба ти! (Лека и пръст на милата ми бабинка! Обичам я!) Затова сме те взели (в моя случай!) за да ни гледа някой. БлагодАрим, аз се отказах от тези екстри, защото не се издържаше разиграването... Пък наречете ме неблагодарница или каквато решите, ако щете. Битката с родителското тяло е жестока и продължително. Ако можеш да си позволиш гледачка ... ок. Ако не - пращай детето на ясла.
Не е нужно да се допитваш до родителите и за това какда си гледате детето.
Техните желания за внимание е твоята най-малка грижа. Гледай си жената и детето и работата ще се нареди.
Не е нужно да се допитваш до родителите и за това какда си гледате детето.
Техните желания за внимание е твоята най-малка грижа. Гледай си жената и детето и работата ще се нареди.
Той, анонимният, сигурно нехае, но аз разбрах проблема в друг аспект. Не е зорът в гледането-явно си гледат детето, а в това, че като отидат в новата къща, ще настояват да им се води детето редовно, но няма да го гледат, а само на гости и така хем не могат да си починат родиелите, хем ще трябва и да ходят по команда.
Така я разбрах историята и мисля, че трябва време и добро желание, за да си дойдат нещата по местата.
Така я разбрах историята и мисля, че трябва време и добро желание, за да си дойдат нещата по местата.