униформите в училище

"За" униформите . Индивидуалността, може   свободно да се показва и развива извън училище.

Трябва възрастните да престанат да се държат като деца на социализма и да очакват държавата да поема отговорност за живота им, да престанат да се държат като тийнеджъри в зората на демокрацията и да мислят, че всичко им е позволено, и най-после да порастнат и да започнат да се държат като възрастни във все още дивия капитализъм. Ще минат поне още 10 години преди да започне правенето на социалния капитализъм, където наистина държавата ще си влезе в ролята на отговорен регулатор на обществените отношения.
Точно инфантилното поведение на много възрастни в БГ е причината една част от децата да са на самотек. Дори още по лошо - все повече деца започват да се държат и да мислят като възрастни за разлика от родителите си.

Радостина,чудесно си го написала.

Много благодаря. И аз не знам как ми се наредиха думите. Сякаш от самосебе си.

RadostinaHZ, в доста голяма част от света има униформи... Не е защото обществото не мисли като възрастен. Едва ли Японското общество, където ситуацията с униформите е една от най-строгите, е незряло или ти мислиш друго?

Обществото няма от самосебе си да "порастне". То следва да бъде принудено да го направи.

Японците и азиатците като цяло са колективисти до мозъка на костите си. Прави впечатление, че точно при японците всичко ново навлиза с пълна сила в тийн-модата. Точно, защото са униформени през целия си официален, организиран на корпоративно ниво (дори в училищата) живот, младите търсят всякакви начини да изпъкнат, да покажат индивидуалността си. Затова в Япония всичко ново си пробива път много бързо, дори по-бързо, отколкото в религиозната Америка и сравнително консервативната Европа.

Въпросът е, ако обществото е незряло, как ще бъде принудено да порастне? Не ми се вижда възможно да презине през пубертета толкова бързо, дори и по принуда. Виждаме какво се случва с преждевременно порастналите деца - те са нито деца, нито възрастни и си патят от липсата на опит. Може да се ускори леко процесът ако повече се чува думата и авторитета на напредничавите хора, част от които са живяли и в чужбина и са натрупали ценен опит. За съжаление ще е трудно да се измести мутренско-чалгаджийския манталитет, защото той е част от детството на родените след 10 ноември.

Ми аз не искам да се измества тотално. Само от училище. Извън него всеки да си облича децата както ще.
Защото покрай сестра ми проумях, че просто няма как моето дете да се облича като дете...няма... Ще трябва аз да се подчиня на обществото.

Но изместихме спора. Още веднъж съм "за" и толкова.

П.С. Не само в Азия - в навсякъде има униформи.

.......че униформата уеднаквява външността на хората, а външността е част от индивидуалността. При децата е особено важна. това е цитат от едно мнение
 Моето мнение е,че неможе да е така,защото ние като сме учили и сме се обличали с престилки, сака и поли,да не сме станали безлични личности или нещо такова  индивидуалността си е факт и нищо неможе да я промени. Сега се чудя какво да купувам за дъщеря ми,че и тя да е там като другите,за малкият незнам какво ще е като тръгне на училище след година и нещо  но от тая разюзданост в училище ми се гади- болшинството ученички са тип манекенки и една част от тях пък приличат на една друга група момичета  ,с грим,маникюр,разголени и вулгарни,пушещи по улиците и в двора на училищата ,косите боядисани ....просто в стремежа си да изглеждат по-така незабелязват как преждевременно се състаряват и как губят от най-ценното ...чара на младостта си,на юношеството!

И аз съм твърдо ЗА!Стига да са съобразени с възраста на децата,да са в свежи цветове.Напоследък срещам доста деца в униформи и са много сладки!

Категорично съм ПРОТИВ !!!
Моето дете не е едно от масата, то е отделна и самостоятелна личност !

Униформите в момента са последния и маловажен проблем на учениците и училището като цяло.
Има много други проблеми за решаване.
Не сме готови за униформи.
Даже и да бъдат въведени, няма да постигнат това, което на всички ви се иска.  Необходимо е да се поработи много, да се отстранят много недоразумения, да се спазят много правила, преди да се въведат униформите.
Макар да съм против униформата изобщо, аз бих я приела, но не сега и при тези условия у нас.

Аз съм ЗА, без значение на времето и условията.

По скоро точно заради времето и условията. Когато ние носехме униформи бяхме индивидуалности заради вътрешния си мир, а не заради лъскавината и цената на обувките си.

Кой говори за маса - я погледнете по-добре учениците и кажете, че и сега не са облечени в униформи - момичетата с голи пъпчета и впити дънки, и момчетата се конкурират в неугледния вид на дънките. Отиват на училище повече за да се покажат, отколкото да научат нещо, и ние им помагаме стремейки се да ги облечем по различно.
Може и  да не искаме да признаем, че децата ни са маса, но има ли тук майка, която не е чувала."Искам да ми купиш това, защото еди кой си го има"?

Май много от нас са забравили колко мразехме униформите, сплетените или вързани коси, изрязаните нокти и всички "възпитателни" мерки. И как търсехме всякакви начини да се различаваме - първо бяха плетените якички, после подгъването на престилката с няколко сантиметра, после черните чорапогащи, после скришното слагане на спирала и гланц за устни.... Не помните ли?

Защото аз го помня много добре. И като се замисля колко време и сили сме прахосали за хитруване на дребно ми става още по-неприятно. Можело е тези ценни ресурси да бъдат използвани за нещо по-добро, т.е. да се мисли мащабно. И сега като възрастни е същото шмекеруване на дребно. И пак бягане от отговорност за собствените деца, като с едната ръка се харчат луди пари детето да не е по-долу от другите, а с другата молитви да се реши проблема със собственото безсилие "отгоре", че някой друг да е виновен.

Защо всеки родител не си наложи волята и да престане да купува скъпи дрешки в невъобразими количества, да престане да купува сто чифта обувки, иначе детето ще се тръшне и ще каже колко е нещастно, са не купува последния писък при телефоните? Толкова ли е трудно? Кой е възрастният в едно семейство? Кой решава какво, колко, кога и как да се купува? Или е по-страшна разправията с детето?

Хайде да си сложим нещата по местата. Родителът да стане родител и да държи властта в семейството, а не да се изживява като безпомощна пешка в ръцете на посмърчащото си капризно дете, и на собствената си неувереност, че другите са нещо по-, и няма как, ще се купува, иначе самочувствието ще отиде на кино.

И за да не каже някой, че децата ми са малки и затова ми е лесно. Моите деца нямат мобилни телефони, защото не са им нужни - аз ги прибирам от училище. Не ходят с маркови дрешки, а с "обикновени блузи "Дино", както се изрази една съфорумка, въпреки че мога да им купувам и по-скъпи. И не виждам никакъв проблем в марката, защото самочувствието и успехът в живота ми не се крепи на това. Не ходят и с маркови маратонки. И всичко това не им пречи на самочувствието и на успеха в училище. Защото имат други неща в живота, които са им по-важни. И моите деца точно затова нямат нужда от униформа. Но имат достатъчно съученици, за които телефонът и дрешките са по-важни, но са готови с радост да ги разменят срещу това да прекарват половин дена на спокойствие вкъщи. Въпрос на компенсиране.

Mисля, че и в предишните теми съм се изказвала "за" униформите, но този път съм категорично "ЗА". Дъщерята на приятелката ми е в училище с униформи - имат една униформа за официални случаи и една (да кажем и половина) за ежедневието. Ежедневната униформа е много сладко тъмно синьо сукманче или  панталон  + червена блуза.  Официалната май беше в комбинация с жълто.
Не съм съгласна, че децата са извадени като от калъп - имат "творчество" по отношение на връхни блузи, чорапогащници, обувки/ботуши, якета, аксесоари, прически.

Що се отнася до това дали униформата мачка индивидуалността, аз съм от поколението, което ходеше с престилки и далеч не съм на мнение, че съм загубила индивидуалността си от това.  

Радостина, не че не си права, но не е реалистично. Проблемът е много по- дълбок от дрехите. Много родители, да не кажа повечето, не се занимават с децата си и не упражняват необходимия контрол върху тях.