Наеми си бавачка и хич да не ти пука за мнението на роднините. 
Много често чуждите хора са по-човечни от близките.
- Публикувана: 19 ноем. 2007, 16:08 ч.
- Последно мнение: 21 ноем. 2007, 22:36 ч.
:(да ви се оплача и аз!
Съчувствам ти, мила. И аз си гледам детето сама. Напоследък се буди в 6 и не иска да заспи след това. Чак към 9 подремва за малко и то само, ако е в скута ми, иначе не. Та направо съм умряла за сън 
ама това е положението. И аз не знам как се справям на моменти 
Играем си през деня, гушкаме се, гукаме си, правя му снимки и клипчета, пеем си-определено не ми е скучно. Само ми се иска да имам малко време за себе си 
но като пооотрасне и това ще стане, въпроса е да устискаме още малко без да изперкаме тотално 
ама това е положението. И аз не знам как се справям на моменти Играем си през деня, гушкаме се, гукаме си, правя му снимки и клипчета, пеем си-определено не ми е скучно. Само ми се иска да имам малко време за себе си но като пооотрасне и това ще стане, въпроса е да устискаме още малко без да изперкаме тотално Добре де, не разбирам какво значение има мнението на роднините на мъжа ти??? Не казваш той какво мисли по въпроса 
Мерси за разбирането,наистина някак си на човек му светва малко пред очите като си излэ мъката.
Давам си сметка че може и да звучи инфантилно отстрани,защото има много хора и с по две деца в подобни ситуации,ма моето е щуро за две,в същност като се замисля.Особено ми е идиотско и отчаяно когато съм зле и се налага да се справям с всичко сама.
Мъжа ми естествено мисли че е по-добре за детето да е с дядо и баба,отколото с чужд човек,но колкото и да му обяснявам ситуацията,винаги остава с впечатлението че искам да го настроя против родителите му,особено виждайки след онзи разговор за гледачката колко много"настояват"да го гледат те.Да,има нещо такова че не искат единствено заради хорски срам.
От друга страна я разбирам свекърва ми ако не желае или не може да го гледа.В крайна сметка кибичи при другите всеки ден.Не може да се справя с три деца наведнъж,то аз не успявам,пък камо ли тя,ама поне да не ми пречат да си уредя графика както намеря за добре.Вече съм се примирила с факта че в спалнята е винаги изровено като след обиск от полиция(тази стая просто няма начин да бъде подредена!),обаче в такива моменти в кито едва се държа на краката си а бебе се дере и си иска своето направо ми иде да си събера партакешите и да избягам в дън гори тилилейски.Знам че е само моментно настроение но в такива дни като тези едва издържам.
Просто не съм такъв човек да се карам с тях това е,много пъти съм го обмисляла как ще им завъртя луд скандал,но после си давам сметка че няма да е добро решние за никого,а и ако го направя означава завинаги да скъсам каквито и да било отношения,което особено за съпруга ми ще бъде изключително неприятно.Не че ми се месят в абсолютно всички решения,но ей за такива много обичат да размахват пръст под носа ми.
Съпруга ми работи всеки ден от сутрин до вечер,когато се прибере вече всичко е преминало,така че изобщо не се включва в отглеждането,с изключение на неделя,когато аз обикновенно пак тръмбовам напред назад.
Много често за да успея да сготвя за бебок го инсталирам пред ТВ то за да мга все пак да свърша нещо,от което направо ми се гади от чувство на вина.
Боже ,кога ще мине още една година че да го пратя някъде на ясла!
Давам си сметка че може и да звучи инфантилно отстрани,защото има много хора и с по две деца в подобни ситуации,ма моето е щуро за две,в същност като се замисля.Особено ми е идиотско и отчаяно когато съм зле и се налага да се справям с всичко сама.
Мъжа ми естествено мисли че е по-добре за детето да е с дядо и баба,отколото с чужд човек,но колкото и да му обяснявам ситуацията,винаги остава с впечатлението че искам да го настроя против родителите му,особено виждайки след онзи разговор за гледачката колко много"настояват"да го гледат те.Да,има нещо такова че не искат единствено заради хорски срам.
От друга страна я разбирам свекърва ми ако не желае или не може да го гледа.В крайна сметка кибичи при другите всеки ден.Не може да се справя с три деца наведнъж,то аз не успявам,пък камо ли тя,ама поне да не ми пречат да си уредя графика както намеря за добре.Вече съм се примирила с факта че в спалнята е винаги изровено като след обиск от полиция(тази стая просто няма начин да бъде подредена!),обаче в такива моменти в кито едва се държа на краката си а бебе се дере и си иска своето направо ми иде да си събера партакешите и да избягам в дън гори тилилейски.Знам че е само моментно настроение но в такива дни като тези едва издържам.
Просто не съм такъв човек да се карам с тях това е,много пъти съм го обмисляла как ще им завъртя луд скандал,но после си давам сметка че няма да е добро решние за никого,а и ако го направя означава завинаги да скъсам каквито и да било отношения,което особено за съпруга ми ще бъде изключително неприятно.Не че ми се месят в абсолютно всички решения,но ей за такива много обичат да размахват пръст под носа ми.
Съпруга ми работи всеки ден от сутрин до вечер,когато се прибере вече всичко е преминало,така че изобщо не се включва в отглеждането,с изключение на неделя,когато аз обикновенно пак тръмбовам напред назад.
Много често за да успея да сготвя за бебок го инсталирам пред ТВ то за да мга все пак да свърша нещо,от което направо ми се гади от чувство на вина.
Боже ,кога ще мине още една година че да го пратя някъде на ясла!
Неми си детегледачка, а на роднините кажи, че ако искат да гледат детето, може да го правят в дните, в които детегледачката не е у вас. Така можеш да си освободиш и цяла седмица, ако толкова напират да се грижат за внучето!
По-добра идея не мога да ти дам.
Албертине, имам чуството, че ти вече сама си си отговорила на выпроса " до кога ще издыржа?", най-вероятно докато сывсем се разболееш и ще имаш "основателна" причина да тропнеш с крак и да поставиш ясни граници. Пиша "основателна" в кавички, защото сигурно за много майки (и мен включително), това което описваш досега е повече от достатычно за да сым се обадила отдавна на детегледачката без да ми пука за свекита, мыж и т.н.. Бебенцето ти е малко, но я си представи по-нататык - все пак ти си човека който ще дава и пример как да се грижи детето за себе си, как да отстоява позицийте си, да се бори за себе си. Ти би била най-добрият пример, как се прави това. не ти давам сывет какво да правиш, понеже това си е личен избор, и отстрани изглежда много лесно да се дава акыл. Просто ти стискам палци да намериш приемлив вариант за себе.
Според мен би ти било много по-леко ако съпругът ти беше на твоето мнение, т.е., ако бяхте на едно мнение относно гледането на детето.
Аз съм щастлива, че мъжът ми стои зад мен винаги на 100 %, за каквото и да става въпрос, аз-също го подкрепям, независимо какво ми коства.
Случвало се е да се скарам с нашите заради него, беше прав и не съжалявам.
Семейството е такова, ако е заедно винаги. Така мисля аз.
Затова и излязохме на квартира, в друг град, справяме се сами, трудно е, но знам, че каквото си направя-това ще е. И за тримата.
Не позволявам на никого да ми се бърка, той-също.
Така ги виждам аз нещата.
Не е нужно да се караш с някого за да му покажеш, че имаш мнение и ще го отстояваш.
Майка ми например е в провинцията, където помага за децата на брат ми и виждам, че получават много повече внимание от нея, дойде ли вкъщи - все звъни да ги чуе - не се дразня, мисля, че е нормално, не ми е длъжна с нищо.
Да съм жива и здрава да и доживея годините - един господ знае каква свекърва/тъща и майка ще съм.....
Аз съм щастлива, че мъжът ми стои зад мен винаги на 100 %, за каквото и да става въпрос, аз-също го подкрепям, независимо какво ми коства.
Случвало се е да се скарам с нашите заради него, беше прав и не съжалявам.
Семейството е такова, ако е заедно винаги. Така мисля аз.
Затова и излязохме на квартира, в друг град, справяме се сами, трудно е, но знам, че каквото си направя-това ще е. И за тримата.
Не позволявам на никого да ми се бърка, той-също.
Така ги виждам аз нещата.
Не е нужно да се караш с някого за да му покажеш, че имаш мнение и ще го отстояваш.
Майка ми например е в провинцията, където помага за децата на брат ми и виждам, че получават много повече внимание от нея, дойде ли вкъщи - все звъни да ги чуе - не се дразня, мисля, че е нормално, не ми е длъжна с нищо.
Да съм жива и здрава да и доживея годините - един господ знае каква свекърва/тъща и майка ще съм.....
ами кажи на съпруга ти, че наистина е по-добре детето да е с техните, но тъй като маика му няма възможност да гледа и вашето дете, а ти вече не издуржаш ще наемете детегледачка. Кажи му, че ще е пробно,а той като свикне, няма да се впечатлява. Без да се карате изтъкни заетостта на майка му с другите деца и т.н
wife,Много си права на 100%зависи от съпруга ми,но уви...това е друга тема,не искам никого да изкарвам виновен че вече направо ми излезе пришка на езика.
Със родителите му изобщо нямам каквото и да било желание да се карам,защото изобщо нямам намерението да си тровя и без това тежкото ежедневие.Ако реша да наема бейби-ситтър,такъв скандал ще се заформи че не искам дори да си помислям.Това моментално означава че ще пострадат и отношенията в собственото ми семейство м-у мен и него(ecc.,ecc.,ecc.),поради току-що горе споменатата причина.Аз няам нерви да се занимавам с подобни начинания.
Чудя се вече дали да взема да пия някакви интегратори на билкова или витаминна основа че от умора понякога едва се движа.в 21.30 вече съм в леглото заспала.
Със родителите му изобщо нямам каквото и да било желание да се карам,защото изобщо нямам намерението да си тровя и без това тежкото ежедневие.Ако реша да наема бейби-ситтър,такъв скандал ще се заформи че не искам дори да си помислям.Това моментално означава че ще пострадат и отношенията в собственото ми семейство м-у мен и него(ecc.,ecc.,ecc.),поради току-що горе споменатата причина.Аз няам нерви да се занимавам с подобни начинания.
Чудя се вече дали да взема да пия някакви интегратори на билкова или витаминна основа че от умора понякога едва се движа.в 21.30 вече съм в леглото заспала.
И аз си гледам детето сама. Напоследък се буди в 6 и не иска да заспи след това. Чак към 9 подремва за малко. Та направо съм умряла за сън ама това е положението. И аз не знам как се справям на моменти Играем си през деня, гушкаме се, гукаме си, правя му снимки и клипчета, пеем си-определено не ми е скучно. Само ми се иска да имам малко време за себе си но като пооотрасне и това ще стане, въпроса е да устискаме още малко без да изперкаме тотално
ама това е положението. И аз не знам как се справям на моменти Играем си през деня, гушкаме се, гукаме си, правя му снимки и клипчета, пеем си-определено не ми е скучно. Само ми се иска да имам малко време за себе си но като пооотрасне и това ще стане, въпроса е да устискаме още малко без да изперкаме тотално
Добре, де, не разбирам.
Доколкото разбирам имате възможност за babysitter, т.е. проблемът не е в парите.
Ами пробвай да седнеш и да му обясниш, че ако склони, ще е по-добре за всички, вкл. и за него, понеже когато вечер се прибира ще заварва една засмяна, щастлива и малко по-отпочинала женичка, а това ще е по-добре и за детенцето все пак. Не се карай с никого, просто го помоли да опитате за няколко дена.
Апропо: нужно ли е да казвате на техните
Защо да давате отчет?
Ако дойде в дома ви и завари там жената ще обясниш спокойно, че я викаш рядко и,ч е така е по-добре за всички, най-вече за теб, а оттам, повтарям и за бебето.
Ако наистина толкова обичат сина си и внучето, ами да помислят все пак кое е най-добре за него: а именно една спокойна, наспала се и усмихната майчица, нали?
Другият вариант: остави го ден-два с детето ама сам цял ден???!!!
Да видим на какво мнение ще е тогава?!
Аз тия варианти хич не ги харесвам, но съм го прилагала на мъжът ми веднъж когато не вярваше колко е трудно да се гледа дете.
Имаше ефект, въпреки, че беше само за час-два, отношението му към моята "професия" оттогава се промени, оценява нещата доста повече.
Доколкото разбирам имате възможност за babysitter, т.е. проблемът не е в парите.
Ами пробвай да седнеш и да му обясниш, че ако склони, ще е по-добре за всички, вкл. и за него, понеже когато вечер се прибира ще заварва една засмяна, щастлива и малко по-отпочинала женичка, а това ще е по-добре и за детенцето все пак. Не се карай с никого, просто го помоли да опитате за няколко дена.
Апропо: нужно ли е да казвате на техните
Защо да давате отчет?
Ако дойде в дома ви и завари там жената ще обясниш спокойно, че я викаш рядко и,ч е така е по-добре за всички, най-вече за теб, а оттам, повтарям и за бебето.
Ако наистина толкова обичат сина си и внучето, ами да помислят все пак кое е най-добре за него: а именно една спокойна, наспала се и усмихната майчица, нали?
Другият вариант: остави го ден-два с детето ама сам цял ден???!!!
Да видим на какво мнение ще е тогава?!
Аз тия варианти хич не ги харесвам, но съм го прилагала на мъжът ми веднъж когато не вярваше колко е трудно да се гледа дете.
Имаше ефект, въпреки, че беше само за час-два, отношението му към моята "професия" оттогава се промени, оценява нещата доста повече.
Неми си детегледачка, а на роднините кажи, че ако искат да гледат детето, може да го правят в дните, в които детегледачката не е у вас. Така можеш да си освободиш и цяла седмица, ако толкова напират да се грижат за внучето!
Точно така
моят съвет е да си подготвиш силни доводи, да се въоражиш с усмивка, да избереш подходящ момент и пак да подхванеш темата за детегледачката. от собствен опит знам, че ако подходиш позитивно към нещата е по-лесно да стане на твоята 
а някои доводи например към мъжа ти са че не искаш да натоварваш тяхните, ти знаеш колко са заети, забелязала си че са вече много уморени, че много им се иска да помагат, но не е хубаво чак толкова да ги товарите да помагат. и те са хора все пак. и те имат нуйда от почивка. а контакта с внучето няма къде да им избяга. винаги са добре дошли когато искат нагости, но да не ги пресилвате все пак хората..и.т.н.
много успех ти желая и горе главата
p.s. и ние си се гледаме сами засега и като знам че след няколко месеца просто трябда да почна работа, на мен ми се плаче..
а някои доводи например към мъжа ти са че не искаш да натоварваш тяхните, ти знаеш колко са заети, забелязала си че са вече много уморени, че много им се иска да помагат, но не е хубаво чак толкова да ги товарите да помагат. и те са хора все пак. и те имат нуйда от почивка. а контакта с внучето няма къде да им избяга. винаги са добре дошли когато искат нагости, но да не ги пресилвате все пак хората..и.т.н.
много успех ти желая и горе главата
p.s. и ние си се гледаме сами засега и като знам че след няколко месеца просто трябда да почна работа, на мен ми се плаче..
Аз не мисля, че някой е длъжен да помага в случая. Това го разбрах, когато самата аз имах очаквания за помощ, но съвсем не се получи това, което мислех:) Мислех, че бабите ще са нон-стоп навити да помагат, но се оказва, че всеки си гледа спокойствието, колкото може. И сигурно така трябва да бъде, така започвам да си мисля. Ето защо, ще си гледам бебето и уморена или не - това е. Ще отмине, затова сме майки, в крайна сметка.