как да разбера ,че раждам

И аз се чудех как ще разбера, четох разкази и т.н. Повярвай ми, като почнеш да раждаш, ще разбереш!!!

Препоръчвам ти книгата: Аз чакам дете на Лоранс Перну - с нея ще бъдеш подготвена за раждането

Да, с книгите ще се чувстваш много спокойна.

Не можеш да се объркаш със сигурност! Като почнеш да раждаш не е като да те боли стомаха 
Не се шашкай не е страшно! 

Благодаря,мили момичета!
Вече разбрах какво да очаквам в общи линии-вярно,че при всеки е различно но важните неща сте ми ги обяснили подробно.А за болката-нека има болка-никога не ме е било страх от нея-даже има вероятност да раждам с операция а аз не искам.Искам да ме поболи,искам да разбера как се става майка и да си усетя бебчето като излезе от мен  .Но сега от вас разбрах за някаква тапа  -тази тапа колко преди раждането пада и наистина ли е нещо кърваво .Аз кървих първите 6 месеца и доста се бях поуплашила.Сега ако не бяхте ми казали за това така щях да се шашна .

Ами, самата тапа се оформя доколкото знам към края на бременността.
Падането й не екато кървене (аз също прокървих към 5 месец) - друго е, ще разбереш. Не е ясна червена кръв, а по-скоро ръждиво, бледо на цвят и пада по мъничко (поне при мен беше така). Има обаче жени, които така и не си виждат тапата, понеже водите им изтичат в болницата, пукат им мехура.

Диди, спокойно и късмет    Няма да ти разказвам подробности за моите раждания сега, защото всяко раждане е уникално. Твоето няма да бъде като моите.

Няма как да не познаеш, че раждането започва, така че, не се шашкай   

А теоретично няма как да се подготвиш и то така добре, че да разбереш какво да очакваш, когато не си раждала... Дишай си дълбоко и спокойно, слушай си лекаря и това е. 

При всеки е индивидуално, не е като написаното по книжките.
При мен с двамата ми големи сина започнаха контракции направо на 5 минути и така беше мнооого часове наред.Когато започне същинското раждане, вече толкова много ще си претръпнала и се мобилизираш за напъните.
Спокойно, природата си знае работата

Сутринта се събудих и видях, че има нещо мокро по чаршафа, помислих, че съм се изпуснала в пъвия момент . Доста време се чудих дали ми изтичат водите, защото очаквах да са придружени с контракции и да ми изтекат наведнъж. Веднага тръгнахме, но в болницата се оказа, че нямам никакви контракции и ако не родя сама до другата сутрин, ще ми предизвикат раждането с хапче. Така и стана. Обаче вечерта към 8-9 започнаха едни по-слаби контракции, който си бяха обаче доста болезнени и на често през 3-5 мин, но не достатъчно ефективни, за да родя. Измъчих се цяла нощ /а бях и сама в стаята/, а лекарите ми викаха "Защо не спиш? Няма да раждаш скоро, слаби са контракциите."
На сутринта към 9 все още нямах разкритие /само 2см/ и ми сложиха хапче за предизвикване на раждането. След няма и половин час се започна с истинските контракции . Към 10.30-11 имах разкритие 4.5см и ме вкараха в предродилна зала. Попитах колко време отнема това, докато започне самото раждане, защото вече не издържах от болки и ми казаха, че е различно при всеки, но да речем от 2 до 12 часа . За радост при мен само след 10-ина минути започнаха напъните. Лекарите ми се скараха да не се напъвам, че още било рано, а аз им казах, че напъните не мога да ги контролирам аз. Тогава провериха за разкритие- оказа се 9см и вече съм започнала да раждам. Акушерките и лекарите ти казват как да си свиеш краката и да напъваш макс. силно, когато усетиш контракция. Когато се получи пълно разкритие те завеждат до родилна зала, на магрето и там напъните продължават с пълна сила. Но честно казано от напъване толкова ми беше останал без О₂ мозъка, че вече не чуствах болка. Наложи се и епизиотомия и тогава не усетих болка, а с последния напън, когато бебето излизе, чустваш някакво олекване изведнъж. Малко след това правиш още един силен напън, за да излезе и плацентата. Е имаше и малко шиене, но ми сложиха упойка.
А после ти дават изкъпаното и облечено бебче и скоро забравяш всички болки и мъки.

какви са били тия съдисти

Няма начин да не разбереш, повярвай ми! При мен започна с изтичане на водите, тапата ми падна час преди да родя.

И на мен, като ме приеха да раждам с контракции на 5 минути, ми казаха да спя докато мога, че ме чака трудна сутрин. Ай, спи ти с болки и раждащо майче на съседното легло!

Аз бях с планирано секцио за 13.11, но на 8.11 сутринта в 5:00 започнаха болките, веднага разбрах, че ще се ражда, незнам само защо търпях до към 9:00, може би чаках да ми изтекат водите или тапата да падне, това така и нестана. Към 12ч. родих.

Късмет ти желая, другото и сама ще го разбереш, когато дойде време!   

бъди сигурнарна че няма начин да не разбебеш когато доиде момента.Раждането при всеки е различно,казвам го от опит.С първото си дете и аз бях като теб незнаеща какво ме очаква и изпитвах СТРАХ.Изтекоха ми вадите в къщи веднага отидох в родилното включиха ме на системи и за 3 часа родих.Със второто ми дете вече бях по- спокоина по- подготвена.При него първо започнаха контракциите.Изчаках ги да станат през 5 минути и тогава отидох в родилното. Пожелавам ти едно леко и безпроблемно раждане това е незабравимо заштото даваш ЖИВОТ.

а за тапата си питала, някои изобщо не я виждат, при други (като мен) пада по малко в продължение на няколко дни, при трети наведнъж.
Това, което аз видях и повечето мами описват е слузесто (малко като сопол изглежда) кафеникаво, може с кървави нишки по него....