А проблема със студа у нас?
, но ако се притесняваш, че на котето ще му е студено може да му оставиш в кошчето или на мястото, където спи една грейка или пластмасова бутилка от големите, напълнена с гореща вода 
- Публикувана: 20 ноем. 2007, 13:30 ч.
- Последно мнение: 21 ноем. 2007, 10:06 ч.
Имате ли домашни любимци?
А проблема със студа у нас?
, но ако се притесняваш, че на котето ще му е студено може да му оставиш в кошчето или на мястото, където спи една грейка или пластмасова бутилка от големите, напълнена с гореща вода
Определено коткаа е за предпочитане от гледна точка грижи. Доста по самостоятелни са и доста чисти животни акто цяло. Ама ако е дългокосместа се приготви за много косми. Постоянно си падат дори и редовно да я сресваш.
Кучето иска всеки ден разходки, колкото по-голямо толкова по-големи трябва да са и разходките.
От друга страна котките не са много любвеобилни, по-капризни са. Кучетата си обичат стопаните, доакто котките очакват тях да ги обичат
Кучето иска всеки ден разходки, колкото по-голямо толкова по-големи трябва да са и разходките.
От друга страна котките не са много любвеобилни, по-капризни са. Кучетата си обичат стопаните, доакто котките очакват тях да ги обичат
Сега за удобство на Birdy като децата да си кажа на моята котка лошите й черти са: че си остри ноктите в тапицираните мебели и се катери по пердетата, пуска и доста косми като си сменя козината (персийка е) - през есента и пролетта, прави чудеса от храброст, за да ме буди посред нощ ако огладнее и от както порасна не е иск а да си играе с нас толкова често както преди 
2. Покажи на животинката възможности да се катери на други места - например секцията, гардероб и т.н. и тогава ще остави пердето ти на мира;
3. За козината -
млък ...... 
и моя е същия, но пък е само два сезона в годината, така че се преживява 4. Постарай се винаги да има суха храна в паничката си нощем и нямада си губи времето с теб котето нощем
/зада те буди - просто ще си хапва когато реши и ще се гушка да си спи/Моят се сеща да играе когато детето трябва да седне да учи и само ходи - ляга върху тетрадките , влиза в раницата, бута всичко от масата или бюрото на земята и т.н. - все такива работи
Моят е същият като този на картинката - виж прочети повече тук ако се ориентираш към коте - плюшена играчка http://trankfilina.com/bul.htm
А проблема със студа у нас?
, но ако се притесняваш, че на котето ще му е студено може да му оставиш в кошчето или на мястото, където спи една грейка или пластмасова бутилка от големите, напълнена с гореща вода 
От друга страна котките не са много любвеобилни, по-капризни са. Кучетата си обичат стопаните, доакто котките очакват тях да ги обичат
Животинката си е и радост и грижа. Като бяхме малки с брат ми имахме куче, продрахме земята за него, голяма тръпка беше първата една година....после естествено пак си го обичахме много, но като ни завихриха други житейски интереси на майка ми останаха големите грижи- разходки, лекари, храна.....Тя беше тази и която преживя смъртта му много тежко, защото по това време ние вече бяхме извън къщи....Та такава според мене е реалността с децата и животните...Може би котката е наистина компромисен вариант за дечицата, а те всички ужасно много искат животно да си имат....
На Вики подарихме рибки за 2-рия му Рожден Ден, още тогава много им се радваше и досега е така....храниме ги заедно, тоест той с моя помощ....купуваме им храна....това от гледна точка на въвличането му в грижата за рибките. А всяка вечер след като ги нахраним сядаме двамата с него и ги гледаме едно 10-тина минути, той ги коментира, тази това, онази онова, сомчетата- разбойници и лакомници.... Това за дете на 3 години е ОК, но за Ивчо може би ще е скучно...
Аз лично не бих се нагърбила и с тази отговорност на този етап поне, животното е отговорност и ако не съм сигурна че мога да му дам всички грижи от които се нуждае, не бих взела животно вкъщи...
Абе я да не се заричам....знам ли как ще ми извади душата след някоя година малкия душевадец......
На Вики подарихме рибки за 2-рия му Рожден Ден, още тогава много им се радваше и досега е така....храниме ги заедно, тоест той с моя помощ....купуваме им храна....това от гледна точка на въвличането му в грижата за рибките. А всяка вечер след като ги нахраним сядаме двамата с него и ги гледаме едно 10-тина минути, той ги коментира, тази това, онази онова, сомчетата- разбойници и лакомници....
Това за дете на 3 години е ОК, но за Ивчо може би ще е скучно... Аз лично не бих се нагърбила и с тази отговорност на този етап поне, животното е отговорност и ако не съм сигурна че мога да му дам всички грижи от които се нуждае, не бих взела животно вкъщи...
Абе я да не се заричам....знам ли как ще ми извади душата след някоя година малкия душевадец......
Имах син персиец - подарък от едно бивше гадже. Дадохме го, когато забременях. Как така само 2 сезона пускат косми вашите - незнам. Моят Изи/кръстен на мен 
/ пускаше косми целогодишно и по много... Една зима с бившия го подстригахме с машинка - превърна се в страхотно фино и игриво коте.
Дариа сега иска всичко - от кокошки, през рибки, коте, куче... Обещах й, щом се преместим да живеем в къща
С 3 -годишното си съзнание, тя приема, че това ще се случи в обозримо бъдеще
/ пускаше косми целогодишно и по много... Една зима с бившия го подстригахме с машинка - превърна се в страхотно фино и игриво коте. Дариа сега иска всичко - от кокошки, през рибки, коте, куче... Обещах й, щом се преместим да живеем в къща
С 3 -годишното си съзнание, тя приема, че това ще се случи в обозримо бъдеще 
ми, аз като време за Дивчо нямам, за животина и не помислям. той се тръшка за куче, но аз съм непреклонна и лоша 
Колегите ми му подариха миниатюрен китайски хамстер - мило, пухкаво топченце, което не изисква грижи и с което моето диване кат' се присети си играе и го тормози
аз го храня и му сменям стърготините, а допреди малко му се радвах и дзверех, защото наистина е много сладък - като плюшена играчка
Колегите ми му подариха миниатюрен китайски хамстер - мило, пухкаво топченце, което не изисква грижи и с което моето диване кат' се присети си играе и го тормози
аз го храня и му сменям стърготините, а допреди малко му се радвах и дзверех, защото наистина е много сладък - като плюшена играчка
ей че интересен дебат! 
аз мога да споделя много и за котките, и за кучетата, но да не повтарям вече казаното, само две изречения: кучето си е голяма грижа и е за цял живот (не знам как се разделят хората с такъв любимец, макар и за малко); котката е друго нещо - своенравно капризно същество (поне моят персиец беше такъв модел) и с него можеше да се говори, само когато той благоволи. Но като оправех леглото за лягане, беше пръв на възглавницата и ставаше абсолютно неузнаваем - гальовен, мил и добричък! Обаче...скоро ще стане година откакто се разделих с него (понеже забременях и по настояване на БНД) - с прискърбие ще споделя, че още намирам бели дълги косми из дрехите си - това си е ужасна напаст! и няма пролет, няма есен - постоянно и по много 
закъснявала съм за работа, заради обезкосмяването си 
накрая просто си оставих в офиса специално лепкащо нещо за обиране на косми
май хамстерчето е най-добрият вариант за нещо пухкаво и гальовно
аз мога да споделя много и за котките, и за кучетата, но да не повтарям вече казаното, само две изречения: кучето си е голяма грижа и е за цял живот (не знам как се разделят хората с такъв любимец, макар и за малко); котката е друго нещо - своенравно капризно същество (поне моят персиец беше такъв модел) и с него можеше да се говори, само когато той благоволи. Но като оправех леглото за лягане, беше пръв на възглавницата и ставаше абсолютно неузнаваем - гальовен, мил и добричък! Обаче...скоро ще стане година откакто се разделих с него (понеже забременях и по настояване на БНД) - с прискърбие ще споделя, че още намирам бели дълги косми из дрехите си - това си е ужасна напаст! и няма пролет, няма есен - постоянно и по много закъснявала съм за работа, заради обезкосмяването си накрая просто си оставих в офиса специално лепкащо нещо за обиране на космимай хамстерчето е най-добрият вариант за нещо пухкаво и гальовно
Аз гледах котка преди да родя, сега още полагам някакви грижи за нея, но не живеем заедно и е зор.
Освен това обаче гледах и морски свинчета - те също са доста непретенциозни и симпатични животнки. Искат веднъж седмично да им се сменя талаша и да се хранят. Има порода розетки, които са рошавички и много сладки. Хамстерите са по капризни и понякога успяват да избягат
Освен това обаче гледах и морски свинчета - те също са доста непретенциозни и симпатични животнки. Искат веднъж седмично да им се сменя талаша и да се хранят. Има порода розетки, които са рошавички и много сладки. Хамстерите са по капризни и понякога успяват да избягат
Да ви споделя и моя опит.Имала съм куче,обожавах го,но изисква големи грижи.Ели много дълго време искаше животно и един ден в зоомагазина открихме идеалното животно за нас-водна костенурка.Изисква малко грижи,не е капризно животно и е лесно за поддържане.Освен това,ако не дай си боже нещо и се случи мога да взема друга и Ели няма да разбере за замяната.