дали това е ТОЙ?

  Иса просто изрази всичко-не търсех и не се надявах,не запознавах и не представях никого.Нещата се случиха някакси неусетно,без да съм поставяла някакви специални цели,без изпепеляващи чувства(те вече ме бяха довършили,а и може би малко или много от възрастта)-имаше доверие,зачитане на мнение,уважение,зачита мойте ценности и  не ме обвини,че  не е на първо място.Грижи се за сина ми,учи го,не каза ,че не е от него-просто прие детето,още преди да го е видял,а то пък видя в него първо приятел,с който да играе,човек,от който да взема пример(не казвам,че е идеален,но поне не се мисли за безгрешен)
  Запознаха се три месеца по-късно по стечение на обстоятелствата-първо изпрати картичка,после подарък за Нова година и малкия беше заинтригуван.После се видяха,пак подарък и бонбони и леко по-леко той си намери място в детския му свят.Един път се ядосах и бях готова да прекратя тази връзка и тогава сина ми ме помоли да опитам пак...Разбрах,че този човек означава нещо и за него,беше му опора.Е,не съжалявам,дано и занапред да е така

Имахте ли си "списък" със плюсове и минуси по който да сверявате новите кандидати? Конкретно дефиниран списък може би не. Има качества, които категорично не приемам, - всичко останало беше свободна програма.

Какви условия поставяхте ако сте го правили, на какво наблягахте в началото? Какви условия? Не криех, че имам дете. Останалото - стандартно, детето не ме прави "ущърбна" или нещо такова.

Как комбинирахте дете и нова връзка? Не е необходимо да се запознава с всички. Първо е моята цедка.

Кога запознахте детето и мъжа... На планина, пътешествие - в по-голяма компания. Запознават се помежду другото, без акцент върху запознанството.

Какви "семейни" срещи правехте за да проверите дали ще се се харесат и спогодят? Не съм правила. До момента, в който се събрахме да живеем с приятеля ми, дъщеря ми беше предубедена. Разбрахме се да опитаме половин година и ако не ни хареса, да живеем пак отделно. Ми хареса им. Сега са винаги комбина за спорни решения.

Кога идва момента в който спирате с изпитанията и решавате че да, това е той? Ох, не знам кога дойде. И аз, и той, и детето имахме големи резерви, преди да заживеем заедно. Решихме го като експеримент. След месец-два може би, разбрах, че съм ударила бингото.

Честно казано, имах и други кандидати, които детето на тогавашен момент харесваше повече. Сега вече зная, че бих сгрешила, ако я бях послушала.

ахам
и освен туй- и да разсъждаваш и да не - полза 0

Детето - хм... това означава очаквания. За бъдеще.
Аз обаче се отказвам доброволно от очакванията. Съзнателно и обмислено. Няма да се женя за него, я.
Щото освен всичко има и друго - най-щастливият човек когото познавам имаше нетрадиционна връзка.  А бяха ужасно ужасно щастливи. Та такам.

Стан, права си за нещо сериозното ако искаш да стане.
Само дето аз нещо сериозното го свърших. С нулев успех. И се моля да не ми се налага да го върша пак.. и ако ми се наложи дори щото то не зависи само от мене всъщност ще действам на принципа don't think twice. То си е ясно по дифолт. За мене поне.
В по-голямата част съм съгласна с Иса.

А не Каси,не очаквания за женене.Моля ти се един път ми стига,повече нееее Имах в предвид  да не се игнорира детето ми,неговото пресъствие да не проблем или пречка.Не искам да бъда с някой /нямам в предвид да живея с него/,от който трябва да крия детето си 
Както съм ядосана в момента...мъж да не видя

И понеже пише , че всеки може да отговаря - та да се включа и аз 
Имахте ли си "списък" със плюсове и минуси по който да сверявате новите кандидати?
Имах списък и теория /за БНД/, сега нямам списък нито теория 

Какви условия поставяхте ако сте го правили, на какво наблягахте в началото?
Условия не съм поставяла - не се е налагало. Наблягах изцяло и само на забавлението - постоянно му повтарях, че той ми е за забавление , така че не може да предизвиква никакви отрицателни емоции у мен. /работата е там че имам огромен източник на отрицателна емоция и не ми трябва друг/

Как комбинирахте дете и нова връзка? - ами в началото на връзката не ги комбинирах - или съм с детето и когато детето заспи - излизам с него и като се събуди детето сутрин аз съм си вече в къщи 

Кога запознахте детето и мъжа... Ами след няколко месечна връзка се наложи да ги запозная, защото не исках да съм на Нова Година с детето, без него или с наго на без детето - исках да съм с двамата и затова ги запознах 2 седмици преди заминаването. Запознах ги "съвсем случайно" в един Макдонолдс, покрай който минахме "съвсем случайно"

Какви "семейни" срещи правехте за да проверите дали ще се се харесат и спогодят? Ходехме по детски забавления - когато сме тримата избирах места които са забавни за детето и се стараех по-никакъв начин да не демонстрирам пред нея, че той е много важен за мен. А той се стараеше да ни глези и угажда максимално.

Кога идва момента в който спирате с изпитанията и решавате че да, това е той? -О о о о о ,  , хмммм, идва ли такъв момент  , при мен за 4 години не е дошъл този момент. Все още го подлагам / съзнателно или не / на изпитания. И когато сбърка нещо му го казвам.
Това което ме кара да мисля, че това е ТОЙ е че ужасно много се старае като му направя някаква забележка, а и това че така спечели дъщеря ми, че са страхотна комбина срещу мен.
Но има нещо коеот стои вътре в мен и продължава да повтаря "Каквото и да става знай - мъжете са временно явление - минава и заминава, но ДЕТЕТО си е само твое и ще си е все с теб" 
П.П. Спомних си един случай когато дъщеря ми "случайно" обърна една чаша сок върху едно мое гадже и той след това казваше "онова" на детето ми. Е видяхме се още един - два пъти  и това беше.

Сега си спомних колко ме беше страх от това да ги запозная и колко много притеснения имах как да балансирам между двамата. Как се притеснявах да не обиди детето и колко много страдах, когато родителите му се правеха , че дъщеря ми не съществува. Как част от неговите приятели говореха против мен, защото не съм подходяща /нали имам дете/ и ощеееее куп неща.
Но няма да съм много коректна, ако не кажа, че /поне за момента, чукам на дърво така да продължи/ всичко това си заслужаваше.

Каси, отношението към детето е важно освен ако нямаш чисто сексуална връзка с някой и не се появяваш с него пред обществото.

Дори и да не искаш брак все пак е нормално да искаш да си едновременно с приятеля и с детето понякога. И ако те не се понасят... Иначе се получава малко двоен живот или раздвоен.

А и нямаш на идея как някой може да ти стопли сърцето като си донесе кърпички на срещата ви, за да ти бърше муцуната на дребния

Аз пък си мисля, че мъжете гледат на жените с деца малко по-различно. Все си мислех че не е така и търсех нещо по-различно но за съжеление май .....
Забелязвам, че основно мъж излиза с такава жена за забавление докато си намери нещо по-добро или поради някакъв друг интерес.
Пиша го това понеже съвсем скоро чух от един кандидат жених следното: няма кой да те вземе с тези деца, мъжете дори няма да те погледнат (изключваме секса разбира се), а аз съм съгласен дори да се грижа за вас, да бъда втори баща за тези деца и да ви дам всичко от което се нуждаете  Сещате се че този човек дори не доживя до следваща среща    А, в началото изглеждаше много добре човека. Винаги предлагаше занимания и срещи които да допаднат и на децата, винаги се съобразяваше и с тях и казваше че осъзнава колко важни са те за мен и как не иска за нищо на света да поставя условия и да ме кара да избирам между децата и него.

Май тук може да се допише и още едно условие което е добре да се има в предвид: прекаленото хубаво не е на хубаво! Ако даден мъж прекалява със загрижеността си към детето, то тогава трябва да сме по-внимателни. Опазил Господ, може да се окаже и педофил!

Та, изхождайки от това си мисля, че не е добре детето да се запознава с мъжа докато не сме убеденни че си заслужава.
Разбира се има и неизбежни ситуации като на пример да няма на кой да оставите детето.

Условията които поставя аз, или поне частта за която се сещам за момента са:
- почивния ми ден съм с децата, не ме карай да пренебрегна тях заради тебе!
- след работа се прибирам първо в къщи и ако ще се срещаме ще е след като децата заспят.
- ако срещата ще е в присъствие на децата трябва да е някъде където те да могата да играят докато ние си говориме.

В замяна:
- ако искаш да излизаш с приятели няма проблеми само кажи
- ......  ммммм май не се сещам за друго 

Разбира се и аз от своя страна правя доста компромиси като на пример вместо да си легна малко след децата, излизам и се лишавам от така ценния и нужен ми сън. В петък, събота.. излизам на бар, дискотека... някъде където да може да сме заедно без деца. Опитвам се да планирам ваканцията така, че и вълка да е сит и агнето цяло (дано успея)

Според мен е важно тези неща които изброих - особено моите изисквания да се кажат още в началото на една връзка. Аз на пример го казвам още на първата сериозна среща или когато ми се каже, че видиш ли много ме харесват и искат нещо по-сериозно от само приказки 
Има още нещо което казвам преди/след запознанството с децата: не искам да показваме голяма интимност пред тях за да не ги нараниме ако не се получи и се разделиме.
И, още нещо, казвам си истината, няма нужда от игри и залъгалки. Казвам какво търся и че не не искам да ме лъжат. А, аз търся сериозна връзка - не е задължително да се стига до брак и тям подобни но да е стабилна за времето в к оето ще сме заедно. То е вярно, че не се знае какво ще се случи утре, но не искам връзката да започва с мисълта "за една вечер" и ако това е което се търси от другата страна то тогава аут преди да е станало късно - нямам време за губене, предпочитам да се наспя