Отговори
# 15
  • на село
  • Мнения: 3 926

Намирам отказа от изследвания за безотговорно и особено жестоко спрямо живота който създаваме.

Хайде без обобщения и умозаключения, всеки сам преценява за себе си.
След като не съм си направила въпросните изследвания въобще не мисля, че съм безотговорна и най -малкото жестока, по същата логика мога да кажа, че един аборт в 20г.с. си е много по -голяма жестокост...

Така съм решила, така съм направила.

# 16
  • Мнения: 1 586
Да бих си направила всички необходими изследвания защото има толкова потресаващи случей около нас за дечица,които умират още след раждането  - да не дава Господ такава мъка на никой и ако мога да променя това с изследванията изобщо не бих се замислила.

# 17
  • Мнения: 4 402
Изказах си мнението и го подкрепих с  моите аргументи за това.Написаното от мен не е било насочено към никого!

# 18
  • Мнения: 728
Всеки сам преценява за себе си.Аз забременях на 33,дългоочаквано бебе,не чаках гинекологът да ми казва какви изсл.да правя,търсих информация,и правих всички необх.изсл.-така и аз и таткото бяхме по-спокойни,ако не бях направила нужните изсл.нямаше да имамч спокойствието по време на бременността,а неспокойната бременност не е полезна.

# 19
  • Бургас
  • Мнения: 10 821
Родих на 34г и не си правих такива изследвания.Но евентуално при следваща бременност бих ги направила/предполагам/.

# 20
  • Варна
  • Мнения: 3 953
Да бих си направила всички необходими изследвания защото има толкова потресаващи случей около нас за дечица,които умират още след раждането  - да не дава Господ такава мъка на никой и ако мога да променя това с изследванията изобщо не бих се замислила.

newsm10 на 33 съм и си направих!
Според мен е безотговорно! Възрастни хора сме в края на краищата Thinking

# 21
  • София - Младост 1А
  • Мнения: 2 384
Аз бих си направила изследнанията дори и да не съм в рисковата група.

# 22
  • Мнения: 864
Родих третото си детенце на 33г. и не съм правила такива изследвания.

# 23
  • Мнения: 433
Пред раждане съм, на 40 г. , имам едно дете.  Бременността не е планирана, на всичко отгоре преди време приятелят ми се отдръпна от отговорността да става баща и сега ще отглеждам детето сама. Направих си всички необходими изследвания, вкл. амниоцентеза - всъщност направих директно нея, без БХС. Изобщо не съм питала лекари дали трябва, поисках си направление от моята гинеколожка и си отидох на крака на 14. ет. в Майчин дом. Информирана бях за рисковете, но в същото време не искам да поема риска да родя увредено дете, което ще гледам много трудно и което ще страда цял живот заради моя небрежност (много хубаво е написал някой по-горе за отношението, което вирее спрямо увредените деца в България!  #2gunfire)   Взех всички необходими мерки по време на бременността си - изследвания, хранене и изобщо начин на живот - за да износя здрав плод, доколкото това е възможно. 

Моето скромно мнение е, че ние, хората, принципно се месим прекалено много в работите на майката природа. Точно затова предпочитам да прекъсна една недобре развиваща се бременност, вместо да възпроизвеждам дефекти в гените - колкото и недобре да прозвучи това за някои. Достатъчно нещастни инвалиди и болни хора има на този свят (и за нас няма гаранция), та съзнателно да раждам още едно такова същество... ми се вижда жестоко. и спрямо него, и спрямо мен и близките ми. 

# 24
  • Мнения: 750
Родих на 37 г., направих си амниоцентеза, разбира се че и болно бебе да бях родила нямаше да има друг на този свят който да го обича колкото мен, но исках да направя всичко което е възможно за да проверя дали бебо е здрав. Наистина Божа работа, но в една приказка се казва "Господ дава, но в кошара не вкарва" и аз исках да съм с чиста съвест, че съм направила каквото мога, пък останалото е в Неговите ръце .

# 25
  • София
  • Мнения: 2 967
Пред раждане съм, на 40 г. , имам едно дете.  Бременността не е планирана, на всичко отгоре преди време приятелят ми се отдръпна от отговорността да става баща и сега ще отглеждам детето сама. Направих си всички необходими изследвания, вкл. амниоцентеза - всъщност направих директно нея, без БХС. Изобщо не съм питала лекари дали трябва, поисках си направление от моята гинеколожка и си отидох на крака на 14. ет. в Майчин дом. Информирана бях за рисковете, но в същото време не искам да поема риска да родя увредено дете, което ще гледам много трудно и което ще страда цял живот заради моя небрежност (много хубаво е написал някой по-горе за отношението, което вирее спрямо увредените деца в България!  #2gunfire)   Взех всички необходими мерки по време на бременността си - изследвания, хранене и изобщо начин на живот - за да износя здрав плод, доколкото това е възможно. 

Моето скромно мнение е, че ние, хората, принципно се месим прекалено много в работите на майката природа. Точно затова предпочитам да прекъсна една недобре развиваща се бременност, вместо да възпроизвеждам дефекти в гените - колкото и недобре да прозвучи това за някои. Достатъчно нещастни инвалиди и болни хора има на този свят (и за нас няма гаранция), та съзнателно да раждам още едно такова същество... ми се вижда жестоко. и спрямо него, и спрямо мен и близките ми. 


Много разумно си постъпила Simple Smile

# 26
  • Мнения: 4 451
В момента съм на 31г., имам две деца. За едното вече ви разказах в общи линии в първия си постинг. Със съпругът ми имаме огромно желание за трето детенце, но това вероятно ще се случи след няколко години. За това и толкова ме развълнува разговора с приятелката ми и ме провокира да пусна темата. Аз със сигурност не бих имала нейната смелост и бих направила всякакви изследвания. Дали защото вече знам колко е тежко за детето и нас това, че е различно...?

# 27
  • Мнения: 165
Пред раждане съм, на 40 г. , имам едно дете.  Бременността не е планирана, на всичко отгоре преди време приятелят ми се отдръпна от отговорността да става баща и сега ще отглеждам детето сама. Направих си всички необходими изследвания, вкл. амниоцентеза - всъщност направих директно нея, без БХС. Изобщо не съм питала лекари дали трябва, поисках си направление от моята гинеколожка и си отидох на крака на 14. ет. в Майчин дом. Информирана бях за рисковете, но в същото време не искам да поема риска да родя увредено дете, което ще гледам много трудно и което ще страда цял живот заради моя небрежност (много хубаво е написал някой по-горе за отношението, което вирее спрямо увредените деца в България!  #2gunfire)   Взех всички необходими мерки по време на бременността си - изследвания, хранене и изобщо начин на живот - за да износя здрав плод, доколкото това е възможно. 

Моето скромно мнение е, че ние, хората, принципно се месим прекалено много в работите на майката природа. Точно затова предпочитам да прекъсна една недобре развиваща се бременност, вместо да възпроизвеждам дефекти в гените - колкото и недобре да прозвучи това за някои. Достатъчно нещастни инвалиди и болни хора има на този свят (и за нас няма гаранция), та съзнателно да раждам още едно такова същество... ми се вижда жестоко. и спрямо него, и спрямо мен и близките ми. 

И аз така, само дето бях на 34 г. и имах предишен спонтанен аборт, но не разбрах причината. Не знам какво щях да направя, ако резултатите бяха лоши, но не вярвам, че мога да отгледам дете с увреждане, без това да го измъчи (в чисто финансовия смисъл на гледането).

# 28
  • София
  • Мнения: 17 592
Аз съм на 34, а бебчето ми - на 4 месеца... Правих БХС и фетална морфология. Бих ги направила и да бях по-млада по време на бременността. Искам и още деца. Амиоцентеза не бих правила, ако няма показания, заради рискът от спонтанно изхвърляне на плода в следствие на манипулацията. От друга страна, не бих се поколебала да я направя, ако - не дай Боже - се налага. Какво бих направила с резултатите, обаче, откровено казано не знам... и се моля никога да не ми се наложи да науча.

Специално към авторката: Да обидиш дете, родителите му, близките му, или изобщо човек, който е болен, говори за ниския интелект и липсващи култура и възпитание на този, който го прави. Освен това, човек никога не може да знае какво ще му се случи утре и какво ще му дойде до главата... И, накрая, всяко дете е по себе си уникално, прекрасно и незаменимо. Независимо от това, дали е болно, или здраво. А когато има проблем, има толкова по-голяма нужда да бъде обичано.

# 29
  • Мнения: 13 809

М/у впрочем не изследват за всички възможни генетични увреждания дори и при амнио.Основно Даун.



Това не е верно твърдение.
Аз правих амниоцентеза така че го твърдя т собствен опит. Амниоцентезата дава резултати за редица хромозомни увреждание само ЕДНОТО от които е Даун (тризомия 21).

давам цитат

Амниоцентезата може да бъде използвана за:

Диагностициране на голям брой генетични и хромозомни аномалии при плода. Тестовете за болестта на Тай-Сакс, за кистофиброза, сърповидно-клетъчна анемия и други наследствени заболявания могат да бъдат направени чрез взимането на проба от амниотичната течност
В допълнение амниоцентезата помага за диагностициране на тежестта на Rh-несъвместимостта
Резултати
Хромозомен анализ – проби от генетичния материал се анализират в търсене на хромозомни аномалии. Този тест показва наличието на една допълнителна хромозома номер 21, което показва, че плодът страда от синдром на Даун.
 
Зрелост на белите дробове – тестването на амниотична течност за зрелост на белите дробове може да помогне на лекарите да вземат решение относно раждането, когато се касае за преждевременно започнало раждане или за жени с диабет или друго състояние, което изисква спешно родоразрешение.
Дефекти на невралната тръба като спина бифида
ДНК-тестове за голям брой заболявания



Общи условия

Активация на акаунт