Не схванах! Как "седнало положение"? В ковчег както и да се извъртиш няма как да "седнеш".
- Публикувана: 22 ноем. 2007, 15:24 ч.
- Последно мнение: 29 ноем. 2007, 12:02 ч.
Странните и необясними неща,които са ни се случвали II
Вторият път пак е с баба ми в родилното след като родих и вече си бях в стаята/2-3 часа след раждането/баба ми седеше на съседното легло и ми се усмихваше,още ми е пред очите.Моля не се смейте това само на мъжо съм го казвала!
Консултирай се с психолог/психиятър/, според мен това е доста обезпокояващо
.
Майка ми е в болницата, аз и леля ми и отиваме на свиждане. Тя говори с нас няколко минути и изведнъж ни пита:
-Защо другите си мълчат?
Леля ми казва:
-Кои други бе, Мери? Само аз и Лина сме тук!
Майка ми посочва единият ъгъл на стаята:
-Е, как ще сте сами? Нали виждам в ъгъла баба, дядо, чичо, прабаба, другата ми баба. Само седят гледат ме и ми се усмихват.
На мен буквално ми се завъртя света-тези хора бяха починали отдавна, а мама гледаше на съвсем конкретно място във "въздуха" и сочеше все едно вижда точно кой къде стои.
Почина 2 дни след тази случка без никой да очаква, ден преди изписването си.
Имам и една по-скорошна случка, но ми е тежко да говоря за нея още.
Вярвам в духове, вярвам, че няма съвпадения в този живот, вярвам ,че има много знаци, оставени за нас, само трябва да се научим да ги "четем" правилно.
-Защо другите си мълчат?
Леля ми казва:
-Кои други бе, Мери? Само аз и Лина сме тук!
Майка ми посочва единият ъгъл на стаята:
-Е, как ще сте сами? Нали виждам в ъгъла баба, дядо, чичо, прабаба, другата ми баба. Само седят гледат ме и ми се усмихват.
На мен буквално ми се завъртя света-тези хора бяха починали отдавна, а мама гледаше на съвсем конкретно място във "въздуха" и сочеше все едно вижда точно кой къде стои.
Почина 2 дни след тази случка без никой да очаква, ден преди изписването си.
Имам и една по-скорошна случка, но ми е тежко да говоря за нея още.
Вярвам в духове, вярвам, че няма съвпадения в този живот, вярвам ,че има много знаци, оставени за нас, само трябва да се научим да ги "четем" правилно.
Не знам какво да кажа, човешкото съзнание, подсъзнание и т.н са толкова сложни.Някъде бях чела, че човек използва едва около 4 процента от мозъка си. А знам и че човек може лесно да си внуши и да си повярва.
Изпитвала съм разни странни случки, но не бих си позволила да ги тълкувам.Бях на 19г. когато майка ми почина, това беше страшен шок/ужас/-тогава започнах да чета разни книги за окултното, най-различни и на Лияна Андонова съм изчела книгите.На този етап от живота ми няма да ми повлияят, но тогава ме вкараха в страшна депресия/меко казано/Направо си мислех че ще полудея, само за мъртви си мислех, само за духове и т.н
Мисля, че природата си знае работата и е дала на човека да знае толкова-колкота му е необходимо.
Изпитвала съм разни странни случки, но не бих си позволила да ги тълкувам.Бях на 19г. когато майка ми почина, това беше страшен шок/ужас/-тогава започнах да чета разни книги за окултното, най-различни и на Лияна Андонова съм изчела книгите.На този етап от живота ми няма да ми повлияят, но тогава ме вкараха в страшна депресия/меко казано/Направо си мислех че ще полудея, само за мъртви си мислех, само за духове и т.н
Мисля, че природата си знае работата и е дала на човека да знае толкова-колкота му е необходимо.
Много често по reality-TV ,особено вечер дават филми ,в които се разказва за различни паранормални явления.Гледала съм за срещи и разговори с духове,за срещи на хора изпадали в кома с отвъдното,разследвания на различни криминални случай от медиуми.Филмите са направени много реално.
Имам две неща, които ми се струват като знаци и са по някакъв начин странни, ето ги:
като гаджета с мъжа ми се спречахме за нещо дребно в хола на нашите и той си тръгна, а аз останах да си гледам МТВ и в този момент вместо обявената песен пуснаха една, която с него бяхме нарочили за "нашата песен". Под видеото изписаха друга песен, друга група, а аз гледах като гръмната, че пускат тази, която ми минава през сърцето направо! Друг път не съм виждала такава грешка по МТВ.Тя стана и първата ни семейна балада
Другото нещо е свързано с моя приятелка, която много обичам, чийто съпруг не можа да ме приеме и направи всичко възможно да ни скара. Не сме се чували от 3 години и половина. Сънувам я много често, в сънищата ми тя си има дом, сънувам го един и същ, как отивам там. Чудя се дали тя не иска да ми каже нещо, но гордостта или нещо друго й пречи да ми се обади?
като гаджета с мъжа ми се спречахме за нещо дребно в хола на нашите и той си тръгна, а аз останах да си гледам МТВ и в този момент вместо обявената песен пуснаха една, която с него бяхме нарочили за "нашата песен". Под видеото изписаха друга песен, друга група, а аз гледах като гръмната, че пускат тази, която ми минава през сърцето направо! Друг път не съм виждала такава грешка по МТВ.Тя стана и първата ни семейна балада
Другото нещо е свързано с моя приятелка, която много обичам, чийто съпруг не можа да ме приеме и направи всичко възможно да ни скара. Не сме се чували от 3 години и половина. Сънувам я много често, в сънищата ми тя си има дом, сънувам го един и същ, как отивам там. Чудя се дали тя не иска да ми каже нещо, но гордостта или нещо друго й пречи да ми се обади?
. Снощи обаче се прибирам, решавам, че ще чистя основно, което само по себе си е цяло чудо и... тока угасна на петата минута. Е кажете сега - знак ли е това, или не 
.
Аз като ученичка в гимназията имах едно гадже от друг град.Случваше се все аз да ходя(не много често)защото имах роднини там.И веднъж дойде той във Варна.Отседна в хотел.Аз естествено излъгах нашите 
че заминаваме някъде с класа и отидох при него.Остана 2 дни.За повече не му останаха пари а и аз и той имахме свободен ден.Не можете да си представите КОЛКО МНОГО ИСКАХ да остане-МНОГО!!!И познайте какво намерихме в калъфката на възглавницата-100лева-за преди повече от 15 години с тях можеше да остане цяла седмица 
Още си спомням как просто изшумоляха тия пари-сега като пиша се разтрепервам чак.
Когато се роди дъщеря ми нашите не живееха вече във Варна и много исках да отида (7 мес.след като се роди)да постоя известно време на чист въздух,да постоя при майка,да се видим като хората.Мъжът ми тогава беше много зает и с 300 зора си освободи една седмица.
И точно деня преди да тръгнем мъжът ми си загуби портфейла с личната карта,шофьорската книжка ,талон,застраховки , абе всичко важно което ни трябваше за път.Беше го забравил в някакво заведение за бързо хранене.Връща се търси, пита - е няма !А аз пак ТОЛКОВА МНОГО ИСКАМ да заминем и му казвам да не се притеснява-ще се намери!Той се притесняваше за това ,че сума ти време ще стои без документи и с това ще му се спъне работата-въобще не мислеше да заминаваме където и да било.И на следващия ден идват сутринта полицаи-ТЕ намерили портфейла хвърлен в една градинка на другия край на Варна(е,без парите,естествено).
Та и до ден днешен се чудя-дали съм имала предчувствие ,че нещата така или иначе ще се случат,или ОГРОМНОТО ми желание те да се случат ги е предизвикало
че заминаваме някъде с класа и отидох при него.Остана 2 дни.За повече не му останаха пари а и аз и той имахме свободен ден.Не можете да си представите КОЛКО МНОГО ИСКАХ да остане-МНОГО!!!И познайте какво намерихме в калъфката на възглавницата-100лева-за преди повече от 15 години с тях можеше да остане цяла седмица Още си спомням как просто изшумоляха тия пари-сега като пиша се разтрепервам чак.Когато се роди дъщеря ми нашите не живееха вече във Варна и много исках да отида (7 мес.след като се роди)да постоя известно време на чист въздух,да постоя при майка,да се видим като хората
.Мъжът ми тогава беше много зает и с 300 зора си освободи една седмица.И точно деня преди да тръгнем мъжът ми си загуби портфейла с личната карта,шофьорската книжка ,талон,застраховки , абе всичко важно което ни трябваше за път.Беше го забравил в някакво заведение за бързо хранене.Връща се търси, пита - е няма !А аз пак ТОЛКОВА МНОГО ИСКАМ да заминем и му казвам да не се притеснява-ще се намери!Той се притесняваше за това ,че сума ти време ще стои без документи и с това ще му се спъне работата-въобще не мислеше да заминаваме където и да било.И на следващия ден идват сутринта полицаи-ТЕ намерили портфейла хвърлен в една градинка на другия край на Варна(е,без парите,естествено).
Та и до ден днешен се чудя-дали съм имала предчувствие ,че нещата така или иначе ще се случат,или ОГРОМНОТО ми желание те да се случат ги е предизвикало
Ами и аз имам такъв случай.
Може би, първо трябва да кажа, че цялото семейство сме много практични хора и изобщо не вярваме на разни суеверия, врачки, гледачки, мистерии и подобни глупости. Винаги се опитвам да намеря някакво рационално обяснение.
След смърта на дядо ми - бащата на майка ми, тя непрекъснато го сънуваше - всяка вечер до 40 ден. По скоро на сън той идваше при нея и всяка вечер разговаряха. Естествено майка ми в началото мислеше, че това е в резултат на голямата й мъка и просто й се иска да си говори с него - за това го вижда на сън и преживява онова, което всъщост й се ще да е истина. Обаче постепенно нещата станаха направо странни - през деня си подготвяше въпроси, неща, които искаше да го попита и той й отговаряше, даже е предавала въпроси на роднини, той самия й казваше неща, които тя не би могла да знае(например той и казва: една наша роднина много се притеснила, че не е могла да дойде на погребението, защото е от друг град, утре ще има възможност да мине на гроба ми към 11 часа - отиди ако искаш да се видите - тя отида и наистина жената е там) - има много други, но не искам да ги споделям защото са дълбоко лични - от много важни неща за бъдещето, до елементарни битови - като например в къщата на еди кой си някакъв уред се е развалил - трябва да си купуват друг - след 2 дни - това нещо се случва!(а майка ми изобщо не е ходила там от години, нито пък знае какви уреди имат. На 40 ден й беше казал: аз идвах при теб всяка вечер, защото виждах че ти е много мъчно за мен и се опитах да ти помогна да приемеш факта, че вече ме няма, сега отивам на едно друго място и няма да имам възможност повече да идвам при теб - тя повече никога не го е сънувала по този начин!
Може би, първо трябва да кажа, че цялото семейство сме много практични хора и изобщо не вярваме на разни суеверия, врачки, гледачки, мистерии и подобни глупости. Винаги се опитвам да намеря някакво рационално обяснение.
След смърта на дядо ми - бащата на майка ми, тя непрекъснато го сънуваше - всяка вечер до 40 ден. По скоро на сън той идваше при нея и всяка вечер разговаряха. Естествено майка ми в началото мислеше, че това е в резултат на голямата й мъка и просто й се иска да си говори с него - за това го вижда на сън и преживява онова, което всъщост й се ще да е истина. Обаче постепенно нещата станаха направо странни - през деня си подготвяше въпроси, неща, които искаше да го попита и той й отговаряше, даже е предавала въпроси на роднини, той самия й казваше неща, които тя не би могла да знае(например той и казва: една наша роднина много се притеснила, че не е могла да дойде на погребението, защото е от друг град, утре ще има възможност да мине на гроба ми към 11 часа - отиди ако искаш да се видите - тя отида и наистина жената е там) - има много други, но не искам да ги споделям защото са дълбоко лични - от много важни неща за бъдещето, до елементарни битови - като например в къщата на еди кой си някакъв уред се е развалил - трябва да си купуват друг - след 2 дни - това нещо се случва!
(а майка ми изобщо не е ходила там от години, нито пък знае какви уреди имат. На 40 ден й беше казал: аз идвах при теб всяка вечер, защото виждах че ти е много мъчно за мен и се опитах да ти помогна да приемеш факта, че вече ме няма, сега отивам на едно друго място и няма да имам възможност повече да идвам при теб - тя повече никога не го е сънувала по този начин!