Публикувана: 23 ноем. 2007, 00:36 ч.
Последно мнение: 26 ноем. 2007, 12:27 ч.

Какво бихте направили на мое място?

4 917
90
1

Гост

# 15 23 ноем. 2007, 09:59 ч.

Мнения: 46 520

Ако идеш на кафе, няма да ти мине, само ще се измъчваш и ще ти се приискат други работи.
Дистанцирай се максимално, даже по работа се опитай да нямаш много допирни точки с него.

# 16 23 ноем. 2007, 10:03 ч.

Мнения: 2 401

Я си го изконсумирай. Хем ще ти олекне, хем няма начин да сгазиш лука. Навсякъде по света независимо колко е компрометиращо, народа "се уважава" и на работното място.

# 17 23 ноем. 2007, 10:05 ч.

Мнения: 1 044

Потърси го. Отидете на кафе и виж какво ще стане. Ако е само духовно привличане, проблем да го потърсиш не виждам. Peace

Но според мен - тръпки, търсещи се погледи, силно привличане - не е толкова невинно. Към секс отива работата...Отиди и виж как ще се развият събитията. Или ще правите секс, или ще се разделите като приятели. И в двата случея ще получиш това което търсиш и ще се успокоиш. А после... Времето лекува.
Аз лично не бих отишла, но и нямаше да ме поканят. Wink

Защото за мен невинен флирт няма. Изневярата не е в самият полов акт, а в самият флирт и тръпка. Мислейки и изгаряйки за друг мъж, ти вече си изневерила, според моите разбирания. Така че и да отидеш и да не отидеш , положението не се променя.
По-добре отиди, за да се финализира историята. Peace

# 18 23 ноем. 2007, 10:08 ч.

Мнения: 4 841

Не ходи. Ще ти мине.
От опит ти го казвам, но в момента нямам време да ти споделя цялата случка. Колежки, които се поддадоха, после съжаляваха. Разчува се. Личи си. Пречи на работата.
И не си струва - поне според мен.
Едно неизживяно напрежение понякога е в пъти по-ценно от едно изживяно.

# 19 23 ноем. 2007, 10:17 ч.

Противореча си, защото аз самата не знам какво искам.
Има и духовна близост, има и тръпка. Усещам същото и отсреща - ако той искаше чук и чао, щеше да си поиска /на възраст сме, на която при тези обстоятелства не виждам защо да чака, като вероятността да се видим отново е 1 към 1 млн./ Наистина става дума за някакво дежа вю - все едно някога сме били заедно и знаем, че нямаме бъдеще.
Трудно ми е да го обясня с думи. Не ми се е случвало досега.
Лизбет, ако ми предложи ще приема /и двамата го чувстваме и затова писах, че умишлено се правехме на "застреляни"/.
Звездичка, не си ме разбрала правилно - цитатът трябва да е:

Цитат на: хммм в пт, 23 ное 2007, 00:36

...Надали би се получило друго между нас, освен секс, а и двамата не го искаме...

Колегите са просто усложнение дори и на най-невинно прекарани няколко часа насаме.
И определено не съм влюбена, защото обичам мъжа ми, а и не вярвам в любовта от разстояние. Но мове би наистина го идеализирам /не знам какъв е в действителност и в своята среда, а и надали ще науча/.
Както и да е. Сега съм на работа и няма да отида при него през деня, но ще послушам Лиска. Той е последният от групата, който си тръгва и би се приело за нормално да го изпратя. Ще му се обадя, ще отида на летището довечера, ще се видим за час и после ще продължим живота си. Ще се чуваме по работа, а следващата година, ако всичко се повтори /като уссещане/ ще изживея тръпката.
Мисля, че това е най-правилното решение в случая.
Никол, няма как да се дистанцирам служебно - аз съм "лице" на моята компания и съм длъжна да контактувам с него, защото той пък е координатор по конкретния проблем за своята държава. Трябва някой от нас да си смени работата, за да не контактуваме, което би било съвсем идиотско - при половение, че ни делят километри и граници.

# 20 23 ноем. 2007, 10:24 ч.

София
Мнения: 888

Аз бих му се обадила и бих го поканила на кафе. Ако откаже винаги може да се измъкнеш от неудобната ситуация с някое изтъркано клише от рода на "е,нищо де, следващия път тогава". Изживей си момента, още повече, че искаш само да пиете кафе и да общувате. Човек повече съжалява за нещата,които не е направил,отколкото за нещата, които е сторил.

# 21 23 ноем. 2007, 10:36 ч.

ES
Мнения: 2 172

Аз сигурно бих се поддала на изкуШението, но от опит знам, 4е Ще стане по_лоШо, заЩото разстоянието, което ви дели и невъзможността да сте заедно Ще го прави оЩе по_желан. Ако ти даде сърце, дистанцирай се и се опитай да не гледаШ на него по този на4ин. А досега, когато сте контактували само с майли усети ли от това привли4ане, което усеЩаШ сега, заЩото ако е само духовна връзката е трябвало да го усетиШ и тогава.
btw тайна ли е от каква националност е колегата ти?

# 22 23 ноем. 2007, 10:54 ч.

Може и да съм голям идиот, но оставих съобщение за него на рецепцията с извинението, че се притесняваме с колегите, че на това ужасно време трябва на обяд да освободи стаята и да обикаля до вечерта. Помолих да му кажат, че ако има проблем може да се свърже с нас. Сега решението ще е негово.
Гери, от служебните разговори с много малко лични елементи /в стил - как си, що си/ трудно се усеща каквато и да било връзка. Виждането очи в очи беше катализаторът. Бих ти казала националността му, но не пред всички, защото мои колевки също пишат тук. За съжаление, анонимните потребители не могат да пращат лични съобщения.

# 23 23 ноем. 2007, 11:36 ч.

Ще се гръмна. Затворено е летището. Няма да замине днес - чак като се вдигне мъглата над летището. Става все по-сложно.

# 24 23 ноем. 2007, 11:39 ч.

Мнения: 1 243

Хммм, мисля, че си взела правилното решение. Изпрати го до летището, изпийте едно кафе....На сърцето си не можеш да заповядаш да не го харесва, да не се чувстваш привлеена от него и т.н. Можеш обаче да контролираш действията си, а ти това и ще направиш! Ще запазите хубавия спомен и така....А ако е писано да се случи, то ще стане...дори и след години! Успех ти желая и хубава развръзка bouquet

Разкажи ни после как са се получили нещата! Wink

Сега виждам за проблема с отпътуването му.....Не, че наливам масло в огъня,ама дали пък не е знак! Mr. Green

# 25 23 ноем. 2007, 11:47 ч.

Мнения: 385

Прочети подписа ми,там в четири реда се събира цялата истина за живота.

# 26 23 ноем. 2007, 11:47 ч.

Мнения: 141

Цитат на: хммм в пт, 23 ное 2007, 11:36

това нищо ли не ти подсказва?

# 27 23 ноем. 2007, 11:53 ч.

Подсказва ми, че е някакъв знак, но дали не е просто шега на съдбата.
Следобед ще си тръгна по-рано. Вероятно ще се видим. Не знам. Но пък трябва и да се прибера навреме вкъщи.
В главата ми е каша.