Литературен клуб - VІ

Е, че как, без списък за къде?!! Имам и то доста дълъг. Обичам да допълвам с нови и да задрасквам прочетените. Това ми е едно от най-любимите неща 
Аз в момента чета Майките и одеве доста се изненадах като видях, че е направена театрална постановка по този роман от Театър 199, но заглавието е по-различно, ако не се лъжа - Невинните. Имам огромно желание да го гледам, макар че каквато съм сълзлива, сигурно ще изхабя едно пакетче салфетки, гледайки го. Някоя от вас гледала ли го е? Отзиви? Силно се надявам да гостуват и в нашия град скоро.

Такааа, довърших "Измерването на света" от Даниел Келман. Много ми хареса. Книгата е много забавна, наведе ме на доста мисли, а на моменти се кисках на глас. Написана е по малко странен начин - няма пряка реч. С две думи за мен това е неочаквано добро попадение.

По въпроса със списъците на книги за четене - правя. Понякога се отнасям и само правя списъци, а нищо не чета.

veni9, постановката е успешна, при това с две талантливи за мен актриси - Койна Русева и Албена Георгиева. Не съм чела „Невинните” и не мога да съпоставя драматургичния текст с романа.  Но аз препоръчвам повече спектакъла  „ В ледовете”, който е обаче по "Роман без заглавие" (Димитър Димов) и "Адриана” (Теодора Димова), отново  с режисьор Стилиян Петров. Не случайно споменавам, защото режисьорът е не по малко важен от авторът на пиесата!

Литературата, която чета на английски е предимно специализирана.  (Сега - Ролан Барт  редактиран от Сюзан Зонтаг.) Следя какво ново като художествена, нямам време да чета, повече следя.
Последните две  заглавия. 
„The Old Capital”  на Ясунари Кавабата, която ще ми стане любима. Японският автор е с Нобелова награда за литература.
Харуки Мураками  - „На юг от границата, на запад от слънцето”. Мисля, че ако не го бях чела подбрано бих му се наситила. Книгата е добра. Има и още едно заглавие на Мураками, към което съм се насочила - публицистика. Но засега е рано.
 „Ангелски езици”  четох дълго в книжарницата, но ме разколеба. Не харесах историята.
Подариха ми „Нов живот” на Орхан Памук. Не харесвам кой знае колко писмото му и не бързам.  Сега ми хрумва, че  Орхан Памук  има един сериозен преводач на английски в лицето на Maureen Freely.  Понеже тук стана дума за български автори, писатели (доколкото е от значение да бъдеш публикуван извън БГ.)

Започнах "Ангелски езици". Дразни ме превода. На места толкова неподходящи идиоми са използвани, че чак ме доядява. Имаше дори едно място с цитат на Вапцаров (ако не ме лъже паметта), който е преведен грешно - "Какво тук значи някаква си личност" е преведен "какво тук значи някакъв си индивид". По времето на разказа театралната академия например беше все още ВИТИЗ...
Интересна ми е засега, а съм на средата. Може би се изкушавам да си я купя в оригинал.

И аз като Вечерница трудно понасям очевиднолошите преводи  Това може да се окаже причина да оставя книгата,без авторът да има вина.Сигурно и вие сте чували, че Милан Кундера не позволявал на преводачи от Чехия да му превеждат книгите, защото смятал, че той може да го нашрави най-добре.
Списъци не си правя, набелязвам си някои заглавия и автори, но междувременно може да се появи нещо друго.
От Кawabata съм чела (миналата година) Beauty and Sadness (вероятно и някое друго заглавие преди повече време). Повлия ми силно.
Мураками ми харесва, но ме притеснява, доколко някои в неговите идеи и образи не са опасни като подсъзнателен произход, затова леко се дистанцирам.

Нямам думи. Снощи свърших Майките. Покъртителна е! Тежка като сюжет, но пък лека за четене. Вярно е, че съм сълзлива, но отдавна книга така до сълзи не ме беше разчуствала.

   Здравейте, момичета!
Дойде време да се възползвам от поканата на Тони, да пиша в тази вълшебна тема, помня още нямаше подфорум "Хоби" Истината е, че съм фен на А. Кристи, А. Конън Дойл, трудно се хващам за книга, в която не е мъгливо, засукано и потайно Последните няколко години, всяко свободно време отделях за езотерика и фън шуй. Напоследък изпитвам глад за художествено четиво, онзи ден в "Пингвинте" библиотечният ми ангел посегна към последната на  Мураками, изчетох я на един дъх. Сега в джоба на якето ми е малко списъче със заглавия.

Благодаря ви, че има такава тема!

Наде, добре дошла - отдавна ще да е била поканата, щом дори и аз вече не помня
Сега за компенсация очаквам чести включвания по списъка ти 

Някой да е чел "Мемоарите на един примат" на Робърт М. Саполски?

И аз съм новодошла в темата.
Като дете много четях, но след като завърших училище почти спрях, прочитах набързо новите комерсиални заглавия от сорта на Бегбеде, Дан Браун и Коелю. Бях почнала и една огромна фентъзи поредица, но по средата спрях. Колкото дипломирането ми приближаваше, толкова времето, отделено на художествена литература, намаляваше все повече и повече.
Сега се опитвам отново да си върна старите навици и да започна да чета. Да чета повече.
От няколко дни съм започнала "Любов по време на холера" на Маркес. От доста време исках да прочета нещо негово, но за съжаление книгите му нямат нови тиражи. Едвам успях да изровя тази. Надявам се през уикенда да я преполовя.
От седмица чета тази тема и си правя списък с книгите, които са ме заинтригували. Смятам да се запиша отново в библиотеката - как мислите, дали ще успея да се доредя до нови заглавия - има такива, проверох онлайн в каталога на библиотеката - въпросът е дали ще успея да се доредя от другите читатели

Да, ама не. Защото всъщност четеш оригинала.
За нескопосания "превод" се сърди на Динев.
/Човекът си пише на немски, а го превеждат на български./ 

Ето какво казва Д.Д. за писането на "немайчиния" език.
"В тази връзка искам да Ви попитам защо решихте да творите на немски език?
 - Десетки пъти са ме питали защо и винаги съм отговарял по един и същи начин, затова и сега ми е трудно да измисля нов отговор. Според мен е съвсем естествено и в реда на нещата, човек да пише на езика, на който e обичан или на който му е отказана обич, на който страда. За мен преди това беше българският език, а сега това е немският. Това е езикът, на който живея, на който търся работа, купувам си хляба, обичам. Мисля, че решаващото е любовта. Винаги съм бил любопитен, обичам предизвикателствата, прекрачването на граници. Родната страна и родният град е всъщност географско определение за точката на раждане, но чувствата биват предизвиквани от хора и се пораждат от съжителството, понякога и с такива, които не говорят непременно твоя майчин език. Навсякъде, където срещаме близки хора, възниква възможността да намерим нова родина.

- Като чужденец човек се страхува, че не владее добре езика. Кога може да се каже, че един език се владее достатъчно добре?

- Човек не може да владее езика, езикът е този, който го владее. Най-важното ми познание чрез този мой образно казано езиков излет е, че човек осъзнава колко малко думи му трябват, за да изрази дадено нещо. Пример за това е Библията, с колко малко думи си служи само, а какво влияние има за европейската история! Хубавото, когато човек пише на чужд език е, че е по-скоромен и остава непрестанно любопитен, понеже езикът не му е подарен."
И цялото интервю с автора:
http://ide.li/article2051.html

Фреш завиждам ти за Любов по време на холера. Аз така и не съм я открила още.
Едва открих и Последна любов в онлайн книжарниците, навсякъде е изчерпана и ето че днес вече е в ръцете ми, даже я почнах. След всички суперлативи написани от вас за тази книга, много се вълнувам от историята и имам вътрешно усещане, че този път няма да се подлъжа, предварително настроя или нещо такова. Убедена съм, че ще съм в плен от въпросната книга.

Не си ме разбрала правилно. Чета я в българския превод. Ще си купя оригинала на немски по-късно.

Първо ми се иска да ви поздравя:
Честит имен ден на всички, които празнуват днес!
Бъдете усмихнати и нека животът ви бъде цветен!  



После да продължа с идеята, която се появи тези дни в разговорите ни със sweetkids_mama.
И така... Идеята не е нова и отдавна разпространена в световен мащаб.
Нарича се Bookring. Целта е обмен на книги.
Това, което можем да опитаме, е да съберем желаещите от пишещите тук и да пораздвижим няколко книги
Накратко - всеки, който иска да се включи, предлага една-две-три или повече книги. Съответно всеки, който иска да прочете някоя от предложените книги, заявява желанието си. Прави се списък и книгата започва да пътува до тези, които искат да я прочетат, след което се връща при собственика си.

Например - sweetkids_mama вече ми изпрати "Бялата масайка". Ако някой друг иска да я прочете, пише тук, и аз я изпращам на него и така, докато книгата обиколи всички, които биха искали да я прочетат.
Съответно аз изпратих на sweetkids_mama "Стъклени съдби". Тази книга също може да попътува между желаещите да я прочетат, докато се върне при мен.
Тоест А предлага книга. Тази книга искат да прочетат Б, В и Д. Прави се списък и А изпраща книгата на Б, след като я прочете, той я изпраща на В, след това на Д и т.н., докато се върне при А.

Как ви се струва? Дали ще има ли желаещи да се включат?
Ако да, ще уточним тук техническите подробности и след това бихме могли да пуснем отделна тема... или пък ми хрумва идеята да си направим отделен блог, който да е посветен единствено и само на тази цел.

Като за начало моите предложения са:
1. Да заяви желание да прочете книга, да може само този, който е предложил вече такава.
2. Да се уточни минималният брой книги, които да трябва да се предложат, за да можеш да се включиш в движението - например три.
3. Да има човек, у когото да има списък с имената, телефоните и адресите на включилите се - с цел поне минимална сигурност - макар че не ми се иска да се съмнявам в нечия добросъвестност
4. Всяка книга да бъде прочитана в някакъв разумен срок - например три седмици.

И... май за това се сещам засега.
Чакам идеи, предложения, желания за включване

Аз се включвам  въпреки че в Софияимам по-голям избор книги за предлагане, отколкото в Италия (там не са и на български  ). Мога да внеса и допълнение, някой който иска книга, която му е обективно трудно да я набави, друг, който има възможност, да го направи и разходите да се поемат от първия.

Честит празник!

 

Тони, идеята ти е страхотна.