Литературен клуб - VІ

Не намирам нищо лошо в това, че откриваме различните автори по различно време, в крайна сметка книжният пазар е доста богат и не е лесно човек да се ориентира, особено за автори, които никога не е чувал. Това, че някой открива сега латиноамериканските автори, е прекрасно, и не се учудвам на този факт, въпреки че аз ги чета (без най-новите, разбира се) от 20 години насам. Аз пък от тази тема, например, научих за Мураками, Остър, Хуствет, Хосейни, въобще не им бях обърнала внимание преди това.
Това не значи, разбира се, че съм склонна да се хвърля да чета всичко, което се препоръчва, но добре разбирам и хората, които го правят.

И сега, с риск да стана банална за част от четящите, да си кажа все пак за "Черна книга" на Орхан Памук - много завладяваща се оказа за мен, хуруфийството ми беше също толкова интересно, колкото изкуството на миниатюрата в "Името ми е Червен". На корицата са сложили цитат от Ню Йорк Поуст, в който се казва, че Памук разказва като Шехеразада. Нямам представа как е разказвала тя, но мога да кажа, че той така наслагва думи, думи, думи, че те увлича да продължиш да четеш без да спираш до самия край.

Признавам си и, че капитулирах и прочетох така широко коментираната в предната тема "Аутопсия на една любов" на Виктор Пасков. Нямах намерение, честно казано, да се занимавам с нея, но един път на гости я видях в библиотеката на домакините, свих платната и си я поисках. Е добре, въпреки проклетия ми телешки инат, по причина на който твърдо бях решила да я възненавидя, все пак съм длъжна да призная, че не я намерих за толкова ужасна. Пошлото донякъде се компенсира от възвишеното. И макар че джазът да ми е абсолютно чужд като естетика, беше ми интересно да чета за него. Но, за бога, какъв нелеп край, нямам думи   Един суров и реалистичен роман, според мен, заслужава подобаващ край, а не някакви си фантасмагории! Всичко развали.

Това е от мен засега. Още няколко книги съм прочела, но те са по-скоро от раздел "разтуха", може би ще ги спомена по-късно с по 2 думи.

И като стана въпрос за Орхан Памук.

На българския пазар е друга негова книга - "Нов живот"




Прочетох веднъж една книга и животът ми се промени изцяло".

От книгата тръгва дълъг път, по който потегля един млад човек. Животът разтваря страниците си пред него – воден от любов, жажда за знание и копнеж за върховната истина, героят търси своя ангел, който ще му разкрие смисъла на мирозданието.

Пътят към истината като път към себе си, болката и ликуването на човека, осмелил се да погледне открито към съкровените тайни на душата си – пресъздадени от вдъхновеното перо на неповторимия Орхан Памук.

Аз ще се въздържа от прочита и - освен ако не попадна на нея в библиотеката.



И още - Харуки Мураками "На юг от границата, на запад от слънцето"



„На юг от границата, на запад от слънцето” образува волтова дъга между детството и средната възраст на един средностатистически мъж с придружаващите живота ритми на успех и разочарование – изящна литературна главоблъсканица, вече позната ни от предишните романи на Харуки Мураками.

Хаджиме се влюбва още в началните класове в едно момиче, но тя изчезва от живота му, когато семейството й се мести в друг град. Той завършва гимназия, университет и сега, на трийсет години, е вече женен, улегнал собственик на бар. Тогава в живота му се завръща детската му любов, натежала от тайни.

В този роман Мураками се въздържа от фантастичните елементи, които срещаме в много от другите му произведения, но това прави повествованието дори по-тайнствено от всичко, което сме чели досега от него. „На юг от границата, на запад от слънцето” е преди всичко сложен, затрогващ и честен размисъл за природата на любовта, дестилиран в произведение с кристалната яснота на кратък разказ. Класическият любовен триъгълник може да изглежда на пръв поглед прекалено изтъркан за писател с таланта на Мураками, но по своя си неповторим, ослепителен начин този голям японец ни изкривява, за да ни напасне към собствената си уникална геометрия.

Аз пък си спомням, че в началото като правихме темата си обещахме, че няма да се правим на литературни критици. Че ще се стремим да пишем по-простичко и разни такива работки  Е сега пък, който не може по-простичко да си кара както си знае, аз пак ще го прочета. При толкова много потребители е нормално за една и съща книга да се изказват много мнения, които да са разтеглени във времето, според мен не е нормално всички да сме чели всички книги и да познаваме всички автори. Ето например напът сте да ме накарате да прочета и аз нещо на български автор, признавам си, че не съм го правила, чела съм само това, което се изучава в училище  И аз съм от тези дето обичат да четат различно от своето мнение.
Аз лично не храня особено уважение към литературните критици, за мен това са не успели да се реализират писатели.
От както чета и пиша колкото и елементарно да се изразявам тук, си купувам само и единствено книги, които са обсъждани от вас. За което и аз благодаря    Ето например никога не бих посегнала към латиноамерикански автор, защото съм мислила, че това са някакви любовни романчета стил "сапунки". А сега обожавам Исабел Алиенде.

krasykm06 , хайде пaк да прочетеш, какво съм написала (ако имаш желание) и да разбереш, че точно преписани анализи ми се струват извън темата!
Ако ще се коментираме, нека първо се прочитаме точно 
Опитах се да обърна внимание да има по-голяма пъстрота автори 

Тони, благодаря за новия превод на Мураками, за който съобщаваш. Вземам го при следващото ми излизане. Съжалявам само, че книгите му тук се издават без да се спазва хронологията на създаването им.

Да си призная нещо-  никога не би започнала друга книга на Орхан Памук или Хулио Кортасар.... , но от Амос Оз съм очарована  Ох, още една книга на Мураками- ще я взема, но не смятам да я чета скоро. Имам навик да оставям книгите да отлежават, докато ми дойде желания за някоя. В момента имам сигурно 10 непрочетени

Честита баба Марта на всички

Аз така и не си купих Орхан Памук, дори не си спомням да съм разлиствала негова книга.

Но, моля ви, то едва ли не излиза от написаното, че Памук е някакъв псевдо интелектуален автор от типа на Коелю, когото всички искащи да минат за интелигентни по някакъв параграф трябва да се напънат да прочетат, за да се хвалят после.
А това въобще не е така. Според мен е типичен автор за тесен кръг ценители. Може би доби малко повече от необходимата популярност с получаването на Нобелова награда за литература и тогава едва ли не всички го забелязаха, но това не го прави по-масов. И ако решите да прочетете нещо негово, в никакъв случай няма да имате повод да се срамувате.

И от мен:

Котка, пак стана недоразбиране, но както и да е  Въпросът не е до това дали да се срамуваме или не (аз съм чела какви ли не автори и си говоря спокойно за тях, нямам и претенции да следя само строго интелектуална литература "за малцината избраници", примерът с него беше заради многобройните опити, отразени тук, но нищо повече; вметката ми беше в контекста на цялата тема, извън конкретното име в случая, още повече, че дори едно негово изречение не съм чела). Ако реша да си го купя, с коя негова книга да започна, по твой съвет?   
Имате ли информация, дали скоро са издавани книги на Шърли Маклейн? Изобщо, кои нейни книги на български език са издадени ? 

Tsugumi, разбрахме се 

"Името ми е Червен" е най-добре, ако решиш да прочетеш нещо на Памук.

А Шърли Маклейн познавам само като актриса, не пише ли разни неща за прераждания и подобни?

"Камино", "Танц в светлината", "За да достигнеш плода", "Когато достигнеш плода: в изследване естеството на любов и реалност" (!?!).

Ъхъ. Освен това е сестра на Уорън Бийти, ама сигурно знаеш   

Като актриса ми е от любимите, а освен сестра на Уорън Бийти, е имала и връзка с Олоф Палме, убития (по-късно) шведски премиер. 

Но четива като нейните по-скоро ме изнервят, затова и не съм си помислила да посегна.

Благодаря!  
Котка, ще си взема "Името ми е червен". Като четох анотациите, "Нов живот" ми се струва ценна

Да, тя пише за "new age", ако това е дефиницията. Следователно имам всичко от нея на български език ("За да достигнеш плода", "Танц в светлината", "Камино", "Навлизане навътре", "Всичко е в играта", "Танцувай до последен дъх", "Моята щастлива звезда"). Много обичам да си я препрочитам (надявах се силно да има и още нещо от нея). Има много успокояващ стил (аз пък това й харесвам  ). Във връзка с нейната "Камино", намерих една книга на Коелю   Il cammino di Santiago на италиански. Разказвал за пътуването си през 1986 година. Не очаквам някакъв шедьовър, но сигурно ще я прочета  
Маклейн пише за своя връзка с руски режисьор, като не споменава името му, по-късно става известно, че това е Кончаловски.
Дъщеря й е отраснала в Япония.

Тази на Коелю само мъжът ми я чете, каза, че му била най-хубавата, но аз още не съм се прежалила и не мога лично да кажа. Склонна съм да вярвам обаче, защото май му е първата книга (или от първите, не помня точно), преди да превърне писането си в Елдорадо. 

Мила ми, Tsugumi, аз чета всичко, дума по дума и ни най-малко не съм имала точно теб(твоят пост) предвид, съжалявам, ако лично си се засегнала, но май ти не си ме прочела както трябва.  Хайде мир 

В момента чета "Последна любов" на У.Уортън, благодарение на вас  Красива, нежна, истинска-лирика и симфония за душата! Още съм в началото, но определено ме завладя. Като я прочета , ще се отчета

Всеки има различен поглед в/у дадена прочетена книга. Харесва ми да прочета споделеното от вас.

Благодаря, че ви има и благодаря, че споделяте красивите мигове изживяни с книгите. Благодарение на вас се запознах с много стойностни книги от превъзходни автори!