Целта на образованието

Но не искаш да споделиш формулираната от тебе цел с нас... 

Вижте, темата е неизчерпаема. Най-добре е дасе прочете една книга с научна теория по въпроса, с доводи за и против, с история на образованието. Или един учебник по педагогика.

Най-общо, образованието предава културата на една епоха и, в частност, на една нация, на новите членове на последната - нещо като паметуване и репродуциране на културата - т.е. преподават се не само знанията (точни+хуманитарин науки), но и ценностите, начинът и нормите на поведение в обществото, както и причините за тези норми. Образованието поддържа културата жива.

За мен например "да образова" не означава "да дава знания". Затова те питам. Опитвам се да разбера товята гледна точка. За мен даването на знания е само едно от средствата за образоване.

За това как и защо съм формулирала целта за себе си, аз разказвам чрез въпросите, които задавам. Подобни "общи" теми, както ги наричаш ти, са всъщност общи само, ако ги гледаш отстрани. Действително са много по-дълбоки, отколкото си мислиш и до тях не се достига чрез "даване на знания", а чрез изживяване. Като задавам въпроси, възникнали от дадена теза или съждение, вместо да давам готови отговори, аз помагам на своя събеседник да изживее тезата си или съждението си като задълбочава собственото си разбиране по въпроса. Тъй като това е взаимен процес, същото се случва и с мен и с моята формулировка, която също се движи, развива се и се задълбочава. Обогатяваме се взаимно, така да се каже.


А за това дали е по-добре да разказвам за образователните системи, като автор на темата смятам, че нямам това предвид.

Напротив, тъкмо това правя. Просто форматът е друг. 

Да научи детето ми да мисли, да търси само верните решения и да разбере, че няма един верен отговор, а много. Да не мисли с шаблони и клишета, да не приема всеки отговор или факт предоставен му на готово от авторитет като абсолютната истина...

Това казано синтезирано. Мога и да се разпростра, разбира се.

С голямо съжаление установих, че колкото и да възпитавам детето си у дома на разни неща, обучението налага своя печат и 'разваля' някои от нещата, на които аз най-много държа.  

Според мен се получава най-елементарна обща култура.

Нямам в момента време да 4ета темата,но попаднах на ето това при време:
http://www.standartnews.com/bg/article.php?d=2007-11-10&article=210676

Гледната ми точка е чисто практическа. Не съм експерт в теорията. За мен, а предполагам и за др мами като мен е важно с-мата да дава резултат. Ако в тази тема ще се "обогатяваме" теоретично и ще "Изживяваме" тезите си, се извинявам за практичния си подход!

Би ли ми обяснила какво разбираш под резултат? Какъв би трябвало да е той? Не е заяждане,наистина ми е интересно какво мислиш по въпроса.

Деметра, пускам линк към нашата тема - Възгледи за образованието в чужбина

Не смятам, че темата цели научни отговори, а тъкмо живата култура - отговорът, който е в нас, тук и сега, в годината две хиляди и седма, а не в научната теория.

А как може една цел да е неизчерпаема? Неизчерпаемата цел може ли да бъде постигната? Въпросът в темата е конкретен - за целта на образованието, не за образованието по принцип.


Вечерна, чудесна идея. Споделеният опит там може да помогне за размишленията върху целта на образованието.

Тоест ти смяташ, че целта на образованието е да се получи елементарна обща култура, така ли да разбирам? 

Неизчерпаема е темата, не целта. Но и целта на образованието е в развитието, в този смъсл - да, неизчерпаема е и въпреки това постоянно се постига. Щом има кулура, значи има образование. Дали се постига по съвършен начин - не мисля, че съществува нещо съвършено на земята, а настоящата тема не зная точно какъв отговор търси, аз давам моя, но явно се търси нещо съвършено. Няма да сатне.

Дейвид Линч винаги си е бил малко чалнат. До известна степен разбирам за какво става въпрос. Още преди много време съм обхождава сайта на въпросния университет. Не искам да отхвърлям изцяло или да приемам безрезервно предлаганото там, но ми изглежда странно. До известна степен ме притеснява посоката, която може да поеме една реализация в БГ. Засега съм резервирана и бих проучила нещата по-задълбочено.

за очакванията от образованието - зависи от възрастта на човека и културните му особености. Знанието никога не е в някакъв чист вид, защото е оцветено от културни и исторически влияния. Като цяло идеята ми е за по-малко наливане в главата и повече свобода и учене чрез опита. За малките деца - времето, прекарано в училище да е кратко (да учат от 9 до 13-14 ч) и през останалото време да се занимават с каквото пожелаят според интересите си, но извън училище (изкуства или спорт) и по възможност поне част от времето да е на принципа на самоорганизацията (без някой възрастен да определя какво и как). Учебният материал да е от някаква основа (напр. 30%) и останалото да е надграждане от самото дете чрез опита. За целта може да се измислят много игри и задачи, които децата да правят с ръцете и главите си.

Относно шаблоните и клишетата - ние мислим в шаблони и клишета, защото така икономисваме време и ресурси. Друг въпрос е, че в БГ това е приело уродливи черти от близкото ни минало.
Много зависи за чия полза става въпрос. Сега образованието обслужва производството и индивидът не е от особено значение, стига да се научи да произвежда хладилници. Ако се фокусираме върху ползата за индивида, това е съвсем друга работа.

Да,това имах предвид....но да поясня,че говоря за средното образование.
Учи се най-основното -получава се нещо като старт,основа за по-нататъшна реализация.

Резултатът следва да е образовани индивиди - деца или не Имам предвид, че това тр да се цели като последица от "прилагането" на образователната с-ма. Всички искаме той да е успешен, сполучлив, да знаят.