Когато си на дъното..

  • 6 146
  • 38
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 389
През последните две години много неща намерих и много загубих. Сега трябваше да живея щастливо и да бъда майка, а вместо това преживях физически и психически тормоз и съм сама като куче. Ударих дъното, обиждаха ме, натискаха ми главата в калта и ме караха да вярвам, че съм грозна жена и втора категория човек, който не заслужава щастие.

Сега съм по-силна, макар и сама. Радвам се листата, които падат и ме удрят в лицето и се усмихвам на дъжда. На моменти се чувствам сякаш съм безвъзвратно повредена и всеки момент ще се счупя, ще откача, но стискам зъби и си казвам, че не трябва сама да се навивам за такива неща и да си вредя.

За мен истината е, че човек може да си помогне и сам, но чак след като е изстрадал всичко. Да се потопиш в мъката, отчаянието и чернилката за момент, докато загребеш с ръце и изплуваш. Понякога отнема време, нормално е. Страдай, щом се отнася до близък, но когато времето дойде, ти сама ще усетиш колко си силна и ще се учудиш на себе си.

Прегръщам те с най-добри пожелания всичко да се оправи!

П.П. Аз също имам проблеми със слуха и напоследък мисля какво би било изцяло да го загубя. Но хората се справят. Почти неограничена е човешката сила на духа. Ето един вдъхновяващ пример.

# 16
  • Мнения: 656
Погледни в тази тема http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=207771.0

Или попрочети във форума за деца с увреждания. Виж в седмичната тема как се справят хората, които всеки ден се борят за децата си.
Peace
А който е бил наистина на дъното, твърди че няма слънце, просто то не те интересува.
Ако ти за себе си виждаш някакъв тунел, значи не си на дъното и се пази да не стигнеш там. На дъното тунели няма, няма нищо там просто. Само една голяма пустота.

# 17
  • Мнения: 463
"Разликата между силния и слабия духом е времето, което е нужно, за да се изправи след рухването."

# 18
  • Мнения: 985
evanescent   Hug
Темата ме върна на Земята. За съжаление, няма готова формула за измъкване. Някои, като барон Мюнхаузен, се дръпват за  гащите и се самоизмъкват. Други намират утеха в работа, хоби, медитация. Самоизолирането не е най-добрата тактика, но от там се започва. Може би не трябва да оставаш сама със себе си, със своите страхове и притеснения.
Всеки е потъвал. Всичко започва безобидно, докато не усетиш тоновете ежедневие изсипани върху плещите си и докато не се запиташ "аз какво правя тук". На дъното си спомнях за човека, който бях преди да потъна, сякаш беше друга личност. До такава степен се бях изолирала. Как се измъкнах ли? След разтърсване. За пет минутки трябваше да се мобилизирам. Нямах друг избор...и го направих.
Трудно е, но си струваше да превъзмогна трудността. Пожелавам ти да се справиш със ситуацията по най-безболезнения начин.

# 19
  • Мнения: 274
Това с удрянето на дъното работи, но трябва да се потопя изцяло в мъката, да й се отдам. Три дни да рева, да не изтрезнявам и никой да не ме закача. И после съм като нова.
Това е и моят начин. Склонна съм да събирам "негативите" от живота и да ги трупам, докато в един момент не решат да избият на повърхността. Тогава със силата на лавина унищожавам всеки, дръзнал да прекрачи границата на моето "аз"....а след няколко дни съм отново същата светла и позитивна личност, която познават всички около мен. С риск да съм малко офф топик искам да преразкажа случка, която за 15 мин. тотално ми преобърна светогледа и понятията ми за "зло".
Тръгнахме на разходка със сина ми - тогава на 3 години. Едно мое обръщане назад - и той изчезва от поглед. Започва търсене, викане, заплахи, молби - нищо. Оказва се, че нашичкият, знаейки къде отиваме и пътят дотам тръгва сам - да ме изненада. Минава на бегом километър и половина, пресичайки улици....стегна ми се гърлото, като се сетя. Е, намерихме се....но оттогава нищо не може да ме уплаши.
Животът е ценно нещо. След това е здравето. И много банално, но вярно - ти си си най-добрият помощник и приятел, това е.

# 20
  • Мнения: 581
 Единственото нещо, което може да ме прати на дъното е сериозна болест, сполетяла близък човек. И загуба на такъв. Това са най-страшните и най-трудно преодолимите за мен неща.
  Не знам как бих се справила. Може би с много вяра, молби към Господ и психическа нагласа, че трябва да продължа напред. Изключвам антидепресантите.
  Дано да не се случва на никой!

# 21
  • Мнения: 274
Единственото нещо, което може да ме прати на дъното е сериозна болест, сполетяла близък човек. И загуба на такъв. Това са най-страшните и най-трудно преодолимите за мен неща.
  Не знам как бих се справила. Може би с много вяра, молби към Господ и психическа нагласа, че трябва да продължа напред. Изключвам антидепресантите.
  Дано да не се случва на никой!
zori13, преживяла съм всичко гореизброено - погребах двамата си дядовци /единият съм го гледала на легло/, двете си баби, а преди 11 години - и баща си. В Господ /да ме прощават вярващите/ не вярвам. Твърде съм земна. И както казах по-преди, съм си най-добрата приятелка. Теорията за "здравословната доза егоизъм" - не я забравяйте.

# 22
  • Мнения: 2 386
Сърдечни благодарности на всички! Днес съм наспана и малко по-оптимистично настроена. Дори не мога да вляза в тон с темата си... Като мантра си повтарям да отворя сърцето си за дребните радости и да не страдам толкова....
Помага! Трудно е, но става!

Благодаря от сърце отново. Не вярвам да забравя, но ми олекна и ми се върна силата.  bouquet

# 23
Винаги има нещо, за което си струва да се изправиш и да продължиш напред. Изминалите две години бяха най-лошите досега в живота ми. Поставиха на баща ми страшната диагноза рак, последваха 3 операции, направих спонтанен аборт и най-лошото - татко почина. Питах се защо на нас се случва всичко това, какво лошо сме сторили. Бях непоносима за съпруга си, изкарвах си го на него. Но в крайна сметка имам страхотно детенце, страхотен мъж, здрави сме и затова си струва човек да живее. В мен винаги ще има една празнота. Вечер понякога скришно си поплаквам и ми олеква. Но съм щастлива за това, което имам и все пак животът продължава! Горе главата!

# 24
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 148
ЛемонДеси най-точно описва нещата.  Hug


Ако сам не се хванеш за косите и не се издърпаш, никой не може да ти помогне. Сам решаваш колко време ще си на дъното. Сам събираш сили, сам преценяваш какво причиняваш на себе си и на околните, сам чакаш знак свише и някак сам почва да отлепяш нагоре. Всичко сам и по своя воля.
Никой не може да ти помогне.

Затова evanescent ти пожелавам по-скоро да си самопомогнеш   bouquet

# 25
  • Мнения: 950
След дъното постигаш равновесие на едно друго ниво ,сама ще откриеш нови радости ,нови стойности ,които преди това са били незабелязани ........

# 26
  • Мнения: 526
Ние сами решаваме колко време ще прекараме на дъното, бях на дъното 10г . Самосъжаление  и укор към самата себе си че нямам дете, после си осинових. В резултат на престоя на дъното си навлякох няколко болести, но сега разбера ли че съм стигнала до там си казвам, че времето лети и е твърде глупаво да си седя там а живота си минава. Момичета търсете някакво занимание ако трябва и груба работа но не допускайте лоши , негативни мисли в главата си. Аз си казвам че от всяка лоша ситуация има и по нещо добро което ни остава като урок.

# 27
  • Мнения: 14
. най-важното, когато си на дъното - да си дадеш сметка, че си на дъното. Следващото е - да определиш посоката на не-дъното. При хора, попаднали в дълбоки води се случва да не знаят накъде е повърхността и в паниката да плуват още по - надълбоко.  В такива случаи се препоръчва ... да, човек да се остави на течението и водата сама ще го изтласка във вярната посока. След като е хванато направлението - идва време за яростни усилия за изплуване към повърхността - към яркото слънце и въздух.
.не винаги, но често, аналогиите от света физически, се прилагат успешно и в света духовен.

# 28
  • Мнения: 206

За мен истината е, че човек може да си помогне и сам, но чак след като е изстрадал всичко. Да се потопиш в мъката, отчаянието и чернилката за момент, докато загребеш с ръце и изплуваш.

Голяма истина! Преживяна.
Едва ли помагам с нещо на авторката, но...

Може би с едно - не се изолирай!
Също преживяно.

  bouquet

# 29
  • Мнения: 206
. най-важното, когато си на дъното - да си дадеш сметка, че си на дъното.

Да.

Общи условия

Активация на акаунт