Сега съм по-силна, макар и сама. Радвам се листата, които падат и ме удрят в лицето и се усмихвам на дъжда. На моменти се чувствам сякаш съм безвъзвратно повредена и всеки момент ще се счупя, ще откача, но стискам зъби и си казвам, че не трябва сама да се навивам за такива неща и да си вредя.
За мен истината е, че човек може да си помогне и сам, но чак след като е изстрадал всичко. Да се потопиш в мъката, отчаянието и чернилката за момент, докато загребеш с ръце и изплуваш. Понякога отнема време, нормално е. Страдай, щом се отнася до близък, но когато времето дойде, ти сама ще усетиш колко си силна и ще се учудиш на себе си.
Прегръщам те с най-добри пожелания всичко да се оправи!
П.П. Аз също имам проблеми със слуха и напоследък мисля какво би било изцяло да го загубя. Но хората се справят. Почти неограничена е човешката сила на духа. Ето един вдъхновяващ пример.