Публикувана: 28 ноем. 2007, 21:20 ч.
Последно мнение: 3 дек. 2007, 23:16 ч.

Идвам при вас

3 267
45
1

# 15 28 ноем. 2007, 22:49 ч.

Мнения: 260

Благодаря на всички ви.
Наистина просто имах нужда да споделя.
Повтарям си репликата "Господи, дай ми сила да променя нещата които мога да променя, да приема нещата които не мога и ми дай мъдрост, да правя винаги разликата между двете."
В момента не мога да мисля трезво, надявам се след време погледът ми върху нещата да се проясни.

# 16 28 ноем. 2007, 22:50 ч.

София
Мнения: 17 283

Визов режим ще слагаме вече, ей!
Хъни, спокойствие ти пожелавам, дано намерите пътя един към друг без да насилвате нещата.
Ако не се получи - здраве да е, ще продължиш напред.
Споделяй, ние сме насреща Hug

# 17 28 ноем. 2007, 23:00 ч.

Мнения: 2 327

Тук не приветстваме особено радостно новите членове... Така че ен бързай да се присъединяваш.
Очевидно имате проблеми, но може да не са толквоа нерешими колкото изглеждат в момента.
Аз имам само един въпрос - до сега съпругът ти показал ли е желание да направи нещо за да се подобрят отношенията ви преди да се е стигнало до разговори за раздяла и развод?
Защото ако той просто е оставил всичко да се случи(а може и ти така да си направила) ще е малко по-трудно.
Трябва да има желание и от двете страни.
Но идеята да се разделите не е толкова лоша. Имате нужда да се откъснете и преосмислите нещата. Пък после каквото стане...

# 18 28 ноем. 2007, 23:09 ч.

Мнения: 260

Stun, той проявяваше търпение към моята раздразнителност, но го е трупал в себе си. Аз от своя страна очаквах от него нещо повече от търпение, по-скоро разговори, подкрепа. Разминахме се, не намерихме път един към друг и общ език. Незнам дали е възможно това да се случи в бъдеще.
Решението, което е взел не е емоционално, а обмислено. Може би е прав, че не сме един за друг и няма смисъл да опитваме повече.

# 19 28 ноем. 2007, 23:37 ч.

Мнения: 911

Цитат на: honey в ср, 28 ное 2007, 23:09

Решението, което е взел не е емоционално, а обмислено. Може би е прав, че не сме един за друг и няма смисъл да опитваме повече.

нека си почине от всички скандали и да избледнеят лошите думи, дето сте си разменили.

не очаквай прекалено много от един мъж, особено що се отнася до комуникация - на тях съответния център в мозъка не им е така развит, като при нас - жените, и въобще не разбират защо ние имаме толкова нужда да споделяме. приеми, че е било твоя грешка да се гневиш, че не е разговарял с теб. мъжете просто не могат! (за Дани = някои мъже Simple Smile

)

надявам се на това "може би" в поста ти!
и много малко сте били заедно, за да се решава така категорично. хората се променят в една връзка, научават се да живеят един с друг - стига да искат.

мисля, че трябва да си по...как да кажа?...снизходителна и великодушна към неумението му да разговаря с теб.
и не се отказвай така лесно да търсиш пък към него!

# 20 29 ноем. 2007, 00:25 ч.

София
Мнения: 6 999

honey, ако сте натегнали отношенията да го пуснеш е много добро решение. Казвам го от опит. Това може да ви свали напрежението и да оцените истинските неща между вас като забравите за обидите.

Говорили ли сте за семеен терапевт? Това може да ви помогне да излезете от дребните кавги и да си изясните чувствата.

Не се чувствай само ти виновна - всяка връзка се състои от двама и двама трябва да полагат усилия.

Иначе

Бих те посъветвала щом е решил, че трябва да се разведете да спреш да говориш с него изобщо за вашата връзка и кой за какво е виновен и кой какво е трябвало да направи. Концентрирай се на това как ще си организирате живота от тук насетне: Кой ще живее в апартамента, кой какво взема, как ще се грижите за детето... Това понякога помага да се осъзнае на къде вървите и...да се върнете. А дори да не стане така - няма смисъл вече от приказки за връзката ви - колкото по-бързо минете на следващото стъпало - толкова по-малко ще се нараните.

Пренесоха ни спора в друга тема и за това си пускам мнението тук отново

# 21 29 ноем. 2007, 14:10 ч.

Мнения: 463

Здравей,добре дошла сред нас.Аз също съм съвсем "прясна",от две седмици не живеем заедно,но доколкото знам все още не сме подали документи за развод.Идеята да живеем отделно засега ми понася,имам повече време за нещата които обичам да правя,не се дебнем вечер да заспи детето и да направим дисекция на 13 год. ни брак,освен това сега разбра какво е да седнеш и 2 часа да отделиш на детето.Аз все още отказвам да бъда любезна с него,когато си го заслужи по отношение на детето тогава.Незнам как ще се развият нещата и дали е по добре разделени(ще вземе да ни хареса),но нямах избор.Сега се опитвам да пренаредя приоритетите си,да свикна с мисълта че всичко е наред.Приеми че е за добро,вдигни глава и продължи напред.Както каза някой,ще затворим врата,ще се отвори порта.С кого незнам,но ще бъде за добро! Hug

# 22 29 ноем. 2007, 14:28 ч.

На остров
Мнения: 13 498

Мнението ми съвпада с това на Isa , ако той вече не те обича или просто са се променили нещата за него, а ти продължаваш да се бориш за вашият брак ще ти е много е трудно. Помисли за себе си кое ще те направи спокойна и щастлива от тук нататък bouquet

# 23 29 ноем. 2007, 14:53 ч.

здравейте:) може ли и аз....при вас? Simple Smile

# 24 29 ноем. 2007, 15:29 ч.

Мнения: 463

Може,заповядай!Ти по какъв повод?Понякога е много тъжно,но пък друг път се смеем от сърце.

# 25 29 ноем. 2007, 15:41 ч.

София-Велинград
Мнения: 1 310

Хоней,какато вече Дани ти е казал ,пуснеш ли го няма връщане назад.Но пък няма смисъл и да продължава тази агония(както ти сама я наричаш).Аз самата живях в такава агония цели 3 месеца,знам какво е.Е,накрая той си тръгна ,и не се върна (вече 6м.).Много е трудно да го приемеш,и това го знам,но ако обичаш някой ,приемаш решението му и го пускаш на свобада.Нали искаш той да е щастлив,макар и далече от теб,а кръвта ,която капе от сърцето ,то тя отава при този,при когото е и болката.
Успех ти желая и те Hug

# 26 29 ноем. 2007, 23:05 ч.

Мнения: 660

Аз мога да говоря само от личен опит,ензнам дали най доброто е да се отдалечите в момента един от друг,аз направих така на времетоимай не трябваше,защото нещата станаха по лоши,отчуждихме се още повече,но пъл след това излезнаха и кирливите му ризи,за друга жена(ами аз бях също сигурна,че не еможе да има и да е причина,но беше),та в подтекста,когато при двама хора дойде озлоблението един към друг и отчуждението,връщане назад няма..
Аз бих казала по добре пробвай да се оправите да сте семейство,ако не стане поне няма да си си казала аз нищо не направих и няма да съжаляваш заради това... Аз направих всичко въпреки унижението,но поне разбрах,че наистина не ме обича повече човека,е сега знам,че трябва да започна отначало,пък и всеки решава за себе си,като не ни обичат ок,продължаваме,трудно със зъби,ама си вървим Embarassed

Много искам да не се присъдиняваш към нас,какво става с тези мъже незнам #Crazy

# 27 30 ноем. 2007, 05:56 ч.

Мнения: 1 732

Цитат на: slavka gergova в чт, 29 ное 2007, 15:41

Много е трудно да го приемеш,и това го знам,но ако обичаш някой ,приемаш решението му и го пускаш на свобада.Нали искаш той да е щастлив,макар и далече от теб,а кръвта ,която капе от сърцето ,то тя остава при този,при когото е и болката.

Моля, моля, отдавна съм спряла да му желая щастието аз...
Хич не ми пука дали е щастлив или не...
Ако ще бе! Crossing Arms

# 28 30 ноем. 2007, 10:19 ч.

София-Велинград
Мнения: 1 310

Аз го казах като принцип ма ,Сабинке Wink

# 29 30 ноем. 2007, 12:23 ч.

София
Мнения: 4 493

Цитат на: Сабина в пт, 30 ное 2007, 05:56

Цитат на: slavka gergova в чт, 29 ное 2007, 15:41

Моля, моля, отдавна съм спряла да му желая щастието аз...
Хич не ми пука дали е щастлив или не...
Ако ще бе! Crossing Arms

Абсолютно

, все ми е тая дали е жив, камо ли дали е щастлив - даже май съм по-лоша от теб, искам някоя да му причини всичко което той причини на мен и на дъщеря си, но не ми се занимава с него - аз да му отмъщавам. Но за дребен тормоз съм винаги готова Twisted Evil

Препоръчани теми

Нормален размер за издръжка

Издръжка със задна дата

Има ли вдовици/вдовци сред вас? 2

Консултации с адвокат

Причина:

Причина: