Не знам накъде да поема нито пък как да го направя.

искам да ти дам един съвет - не е лошо да се опиташ да поговориш с близките си
като семейна знам колко често прикриваме някои неща - къде за да не се обтегнат отношенията между родителите ни и мъжа ни, къде просто защото не остава време
и често проблемите като лъснат - близкит ни са повече от неподготвени за тях
ако те обичат - ще приемат нещата такива каквито са
НО! престани да асе ОБВИНЯВАШ! нямаш вина. не си сбъракла повеч от всеки друг в този живот. човешко е да се бърка. и ако вашите го забравят - не се свени да им напомниш техни грешки.
обаче ако ти подхождаш към нещата като към твоя грешка - как очакваш да я видят другите?
гордо се изправи и продължи - и това което ти писах сутринта - уточни си чувствата към човека
ако откриеш че не си влюбена, че нещата са си отишли, ако си дадеш явна равносметка защо стоиш с него - това ще ти е от голяма полза при евентуална раздяла
защото пък стреса ако откриеш че още го обичаш - ще е огромен. второ - ако наистина не го обичаш, а стоиш по лични причини - ще те освободи от чувството на каквато и да е вина пред него и неговите обвинения, психически тормоз може да има в случай ако изпитваш нещо към него /не само де, но тогава е най-силен/

започни от себе си - да си изясниш чувствата си и да си дадеш ясна сметка че за нищо не си виновна
после с близките ти - лек полека ги въвеждай в нещата ви
когато си готова с горните - ще решиш дали е дошло време за раздяла
но с две деца и без подготовка уви си мисля, че няма как да си тръгнеш току така...
успех и пиши в тази твоя лична тема всеки път като ти иде да виеш! винаги ще се намери някой я за приятелско рамо да си поплачеш,  я за съвет а може и от двете по малко!

Анджи, четох ти темата, просто нямах време да пиша... не е причината, че историята ти не е зрелищна, та да има по-малко мнения, понякога човек просто не знае какво да каже.
Момичета преди мен са ти казали много неща, а фру-фру ти е задала хубави въпроси.

Аз  мисля, че понякога жените преекспонират проблемите в една връзка, имат твърде много очаквания...
В тоя ред  на мисли, не разбрах с какво точно ти тежи връзката, дай ми пример, разкажи ми кое точно смяташ за унизително (казваш,че си потъпкала достойнството си?) това  разбира се, ако още ти се говори по термата.....

Срамуваш си,че си сгрешила? Огледай се покрай себе си- къде са тия съвршени безгрешни съжителства, където няма дрязги,  несъгласия, обиди..... може би само в началото на една връзка...
Това че си дала всичко от себе си е чудесно, не е нещо, за което да съжаляваш, това показва, че си чувствителен, способен да обича човек... от това ли се срамуваш....
В момента плащаш жесток данък на  нагласи, формирани изяло в културата ни. В Америка една жена и с две и с три деца си създава врзъки и не й дреме, нито се чувства втора ръка човек... Тука сякаш си дамгосан като вече имаш деца... ама това не е ли въпрос на личен избор, защото и тука можеш да срещнеш хора с два три брака и са си  в чудесно здраве... значи  от гледната точка зависи.....
С което ти казвам,  изхвърли си  от съзнанието тия клишета... "направих втора грешка"!!!- ми голям праз, аз колко съм направила в живота си, хич не ги и броя вече и в момента правя и какво от това..... Къде е написано на колко грешки имаш право???? Кой го определя????
Мисли, не се сривай и не потъвай в  блато лично образувано от теб. Говори с близките ти, но не очаквай чудеса.
Ако разкажеш  повече за  този човек,  дето  те мъчи,  ще напиша повече и за него, стига да намираш полза в казаното.
Айде, преди кафето толкоз

anji _123  единствения съвет който мога да ти дам е да помислиш за себе си и затова че заслужаваш по-добър живот. Така ще си помислила и за децата си защото съм сигурна , че те имат нужда от здрава и щастлива майка.Незнам колко са големи , но знай че идва момент когато децата започват да разбират всичко и ще си дадат сметка че ти си нещастна заради тях /останала си с този човек заради някакъв стандарт ../ ще страдат много
И аз сбърках два пъти , с тази разлика че тогава нямах деца за които да мисля допълнително, но разбрах че никога не е късно да бъдеш щастлив
Пожелавам ти успех 

Здравей и от мен И аз бях в подобна ситуация(с изключение на това че дотогава бях сама без дете).... изкарвах възлюбения си едва ли не Бог,карах всички да мислят че той е най-добрият,че той е най,най,най ....И после много се мразех за това,но...всеки извървява своя път и се учи от грешките си ! Даже аз май допуснах и още по-лошата грешка реших се да имам дете от него. И заслепена от любов (от моя страна) аз реших че той е идеалния за мен и ще бъде най-добрия баща а той продалжаваше да ме тъпче и да не ме зачита за човек,макар и да твърдеше че аз съм любовта на живота муи че ме обича . Но....когато на бял сват се появи това малко и безащитно детенце на мен ми светна лампата  и разбрах каква грешка съм допуснала събрах сили и го изгоних от дома ми и от живота ми. И колкото понякога да изпадм в черни дупки и да се чудя дали съм постъпила правилно спрямо Ники съм убедена на 100% че детето ми ,както и аз сме 100000000000000000000000000 пъти по-добре без него. И ето че огря и слънце на моя хоризонт ( и се надявам това да продалжи до края на дните ми,да чукна на дърво да не чуе дявола) намерих мъж който наистина мен обича и даржи на мен и детето.Ники го обикна така да се каже от пръв поглед, а тя за него е смисъла на живота.И сега съм най-щастливата жена и живот и здраве Февруари чакаме още едно малко слънце да изгрее на нашия хоризонт
Та това което исках да ти кажя е да не падаш духом.Всичките ми роднини и приятели ме подкрепиха на 100% и продължават да го правят,макар че аз се опитвах да ги убедя в това колко е добър ,но всички ме разбраха и мисля че всички тайно са подозирали какво е всъщност положението!Каквото и да решиш имаш и моята виртуална подкрепа  Надявам се наистина да обмислиш нещата от всички страни и да вземеш правилното за теб решение! Пожелавам ти да си щастлива и обичана жена!

От много време се каня да пиша потвоята тема, но не знаех как точно да си формулирам мисълта.
Явно подобен тип мъж е и моят. Когато хората разбраха за развръзката при нас питаха - Марин, ли? Твоят Марин? И не можеха да повярват точно поради причината, че пред хората е един, с едно поведение, а вкъщи съвсем друг. Аз обаче сляпо вярвах в него, по - скоро сляпо се надявах, че нещата ще тръгнат, че той ме обича и, че ще намери сили в себе си да се бори за семейството си. Колко наивна съм била.
За себе си реших, че ми стигат униженията, болката. И аз заслужавам да ме обичат, да ме ценят, да ме глезят. Заслужавам да живея спокойно.Без постоянното напрежение, дали ще му угодя, дали няма да го ядосам, дали няма да го засегна с нещо.
Не знам твоят мъж как точно те подтиска, как те унижава, но всеки човек си има достойнство и в един момент чашата прелива.
Ти си знаеш докъде е пълна е твоята чаша.
Пожелавам ти да успееш да вземеш най - разумното решение. Знам колко боли когато обичаш така. Но знам, че ще намериш баланса между чувства и разум. Само не взимай решение в момент на афект.