Какво ще донесе едно сити на България? нещо ще произвеждат ли? Ще изнасят ли? или само офисчета и складове на разни компании. Амен от късогледи дебили.
Ми как
Ще станем "азиатския тигър" на Балканите 
- Публикувана: 29 ноем. 2007, 21:28 ч.
- Последно мнение: 1 дек. 2007, 09:48 ч.
Кремиковци вече е минало...
Ми как
Ще станем "азиатския тигър" на Балканите Как няма суровини... изчерпаха ли се? Имаше много руда.
Хич не съм в течение вече
Хич не съм в течение вече
Никога не е имало руда... тя е внасяна специално , за да се обработва там ... от Бразилия, Украйна и незнам от къде си
Хора, не е свързано с темата, ама никой не говори. Днес отново са загинали трима миньори, в Джурково! Няма ли някой вече да вземе мерки - постоянно умират хора! Някакви мизерни мини като от миналия век, какво произвеждат, какво печелят, как живеят хората там, един господ знае!
Никога не е имало руда... тя е внасяна специално , за да се обработва там ... от Бразилия, Украйна и незнам от къде си
Мдам, затова и не беше конкурентоспособно, транспортните разходи са убийствени
Никой не мисли за икономиката. Важна е далаверата. Какво ще донесе едно сити на България? нещо ще произвеждат ли? Ще изнасят ли? или само офисчета и складове на разни компании. Амaн от късогледи дебили.
Уф, моля ти се
завършила съм Икономика на индустрията, всичките ми преподаватели се чудеха как може да се вкарват пари в нещо губещо и викаха "Амaн от късогледи дебили." Кремиковци не прави нищо друго, освен да гълта пари и да плюе отрова 
Че е далавера, далавера е. Изчислено е, че индиеца Митал (и не само той) ще спечели над 1 милиард долара, ако разфасова завода и го продаде за скраб (да подчертаем, че го е купил за "жълти стотинки"). И аз се замислям какво ща правят с хората, работещи там. Имам доста познати, предимно инженери, които изкарват доста добри заплати 
От друга страна обаче - всеки пък, когато видя тази развалина (ако сте я виждали от близо, не може да не сте се отвратили) или пък усетя миризмата на ... и аз не знам какво 
тогава се питам - АЗ ЗАЩО ЖИВЕЯ ТУК? Така ли ще мине жалкия ми живот - в смрад и болкуци...??? Абе то май от тях отърване НЯМА, но поне знам, че ще направя голям купон, когато Кремиковци се изравни със земята! 
От друга страна обаче - всеки пък, когато видя тази развалина (ако сте я виждали от близо, не може да не сте се отвратили) или пък усетя миризмата на ... и аз не знам какво тогава се питам - АЗ ЗАЩО ЖИВЕЯ ТУК? Така ли ще мине жалкия ми живот - в смрад и болкуци...??? Абе то май от тях отърване НЯМА, но поне знам, че ще направя голям купон, когато Кремиковци се изравни със земята!
Стига бе хора, как не е имало руда. Металургията беше добре развита (имам спомен, че изнасяхме метали), като Кремиковци имаше основен принос за това. Но пак казвам, че имам предвид преди доста години. Сега не знам има ли производство, но гледам, че комините пушлявят. Гадното е непосредствената му близост до София.
"Така например рудата в Кремиковци е с метално съдържание 30%, като 2/3 е лимонит, 21% сидерит и 13% хематит. Магнетитът отсъства, с което качеството на рудата се понижава. Същевременно в рудата на това находище се съдържат около 6% манган, 18% барит, 0,14% мед и 0,4% олово".
"В крайна сметка запасите от железни руди в България могат да се оценят като ограничени и с ниско качество, поради което страната е принудена да внася руда от Алжир, Индия, Ю.Африка и главно от Украйна - около 3млн.т годишно, с което се задоволяват над 50% от потребностите от желязна руда за страната.
"Вторият етап в производството на черни метали е обогатяването на рудите, поради ниското им метално съдържание и оскъпяването на транспортните разходи"
Като цяло България разполага с по-богата суровинна база за развитието на цветната, отколкото на черната металургия. В страната се добиват руди както на черни метали /желязо, манган, хром/, така и на цветни метали /мед, олово, цинк, волфрам, никел, злато, сребро, антимон и др./.
от тук :
http://geografia.kabinata.com/22.htm
"В крайна сметка запасите от железни руди в България могат да се оценят като ограничени и с ниско качество, поради което страната е принудена да внася руда от Алжир, Индия, Ю.Африка и главно от Украйна - около 3млн.т годишно, с което се задоволяват над 50% от потребностите от желязна руда за страната.
"Вторият етап в производството на черни метали е обогатяването на рудите, поради ниското им метално съдържание и оскъпяването на транспортните разходи"
Като цяло България разполага с по-богата суровинна база за развитието на цветната, отколкото на черната металургия. В страната се добиват руди както на черни метали /желязо, манган, хром/, така и на цветни метали /мед, олово, цинк, волфрам, никел, злато, сребро, антимон и др./.
от тук :
http://geografia.kabinata.com/22.htm
Кремиковци е продукт на болни червени мозъци, решили на всяка цена да развиват черна металургия в България
http://btv.bg/news/?magic=reporters&rep_id=180
Цитат
В “Кремиковци” изпуснатите вредни емисии надхвърлят допустимите норми не с проценти, а с пъти. Последните замервания показват, че само стоманодобивното производство запрашава Софийското поле с до пет пъти над допустимото, а обгазяванията със серен диоксид са 1,2 пъти над пределната концентрация.
“Кремиковци” е стратегически завод. Построен поетапно по руски проект от 1959 година върху 22 хил. декара. Инсталациите е можело да бъдат разположени на много по-малка площ, но проектът е реализиран в разгара на Студената война. Социалистическата власт е искала производствата да бъдат максимално отдалечени, за да бъдат максимално защитени при евентуални въздушни удари.
От дейността на комбината годишно се генерират стотици тонове опасни, производствени и битови отпадъци. Такива са например шлаките от доменните пещи, прахове със съдържание на силико манган, кисел катран и фуси. Те се съхраняват в няколко открити хранилища, в близост до селищата Горни и Долни Богров, Елин Пелин, гара Яна, както и в района на рудник Кремиковци. При силен вятър от депата прахта се разнася из околните селища и запрашава къщите на хората, както и насажденията в градините им. По норматив шламохранилищата трябва да се оросяват, но понякога мерките не са достатъчни.
“Кремиковци” е стратегически завод. Построен поетапно по руски проект от 1959 година върху 22 хил. декара. Инсталациите е можело да бъдат разположени на много по-малка площ, но проектът е реализиран в разгара на Студената война. Социалистическата власт е искала производствата да бъдат максимално отдалечени, за да бъдат максимално защитени при евентуални въздушни удари.
От дейността на комбината годишно се генерират стотици тонове опасни, производствени и битови отпадъци. Такива са например шлаките от доменните пещи, прахове със съдържание на силико манган, кисел катран и фуси. Те се съхраняват в няколко открити хранилища, в близост до селищата Горни и Долни Богров, Елин Пелин, гара Яна, както и в района на рудник Кремиковци. При силен вятър от депата прахта се разнася из околните селища и запрашава къщите на хората, както и насажденията в градините им. По норматив шламохранилищата трябва да се оросяват, но понякога мерките не са достатъчни.
http://btv.bg/news/?magic=reporters&rep_id=180
По-скоро би трябвало да се модернизира-но това е моето съвсем некомпетентно мнение.
Модернизирането ок, ама от къде ще се осигурят суровини. И как ще се борят с конкуренцията, като купуват суровините от нея и в крайната цена се включват И транспортните разходи, това води до оскъпяване и сътветно не може да излезе на пазара с атрактивни цени ...
Кремиковци е продукт на болни червени мозъци, решили на всяка цена да развиват черна металургия в България
Много хора работят там, всичките ще останат безработни. Вероятно ще бъдат насочени към туристическия сектор - сервитьори, миячи, чистачи, обувколъскачи и т.н. Знания и опит в производството, придобити с много труд и упоритост ще бъдат захвърлени на боклука.
И ако мислите, че учителите с тяхното его искат по-висока категория труд, шофьорите за голямото натоварване да караш автобус в задръстванията, помислете защо на миньорите труда винаги е бил първа категория, защото опасностите никога не са били малко, инциденти винаги са ставали в мините, но не ставали обществено достояние.
И ако мислите, че учителите с тяхното его искат по-висока категория труд, шофьорите за голямото натоварване да караш автобус в задръстванията, помислете защо на миньорите труда винаги е бил първа категория, защото опасностите никога не са били малко, инциденти винаги са ставали в мините, но не ставали обществено достояние.
