"Второкласници"2

Радостче,мерси много за съветите,мила 
И аз в тази насока действам,дано скоро има резултат някакъв.
Относно упойките....досега нямаме ваден зъб със упойка.Дори не ни е предлагам такъв вариант,пък аз си мислех,че е малка.Явно съм грешала 

вайлет, и ние имаме същия проблем с разказването  На родителската среща госпожата ми обърна внимание, че Дани се затруднява с разказването по Околен свят...И наистина, правим опити, но той се опитва да го научи наизуст, а не да го разказва...Имаме някакъв напредък, но определено му е трудно, а имайки предвид, че това и за мен е най-омразния предмет 

Здравейте, толкова рядко се появявам, че ме е срам
Честита Нова година /макар и със закъснение/. Да сте живи и здрави- вие и любимите ви хора!
Като ви чета, ми става мъчно за Дани, откакто се е родило бебето, май единственото време, което му отделям, са няколко минути преди заспиване, за да си разкажем "как е минал денят". Нито уроци гледам, домашни инат рядко, изобщо...изпуснах края. Четох ви назад, Дани също беше болен 10тина дни преди Коледа, /всички без бебето изкарахме грипа/, събират му се около месец без училище. Учебниците не успяхме да ги вземем, тръшнахме се с по 39 градуса с баща му и така...цяла ваканция само с малко писане по немски. Е, покара и няколко дни ски с Мачирски. Чудя се дали да ида до училището, за да видя какво трябва да наваксва. /Според него- нищо, щял да си напише домашното по математика в училище. /
Виждам, че доста от вас са с две деца- как се справихте? Неперекъснато имам угризения, че не успявам да отделя за Дани времето,от което има нужда. /От програмата ни отпадна ходене на йога в събота и всякакви разходки извън София/, част от игрите в къщи с него /Скрабъл, шах и прочие.../
Извинете за тона и оффа.

 По Околен свят г-жата( тя не им е класна) каза-в час много си говорим с децата.За града,за семействата,за отношенията...Децата са много активни и ако знаете,по какви въпроси вече се замислят...Имате пораснали деца,говорете с тях, не ги възприемайте като бебета (Ужас,даже и лични неща са споделяли,но не разбрахме,какви ).
 Много рисуват за домашно.Петър е трагедия с рисуването.
Рисуваха улицата,на която живеят,класната стая,в която искат да учат, предмети,свързани с Коледа, Нова година...
 Според мен е хубаво и да разказват.

 Вайлет,учителката би могла много да помогне на щерка ти,ама защо не го прави?!

 За зъбите. Жалвах ви се в предишната тема,та чак си станах досадна. За нас проблемът продължава. Петър е бил на зъболекар като по-малък,без никакъв страх.И зъби вадихме, и пломби има на млечните зъби.Въобще не очаквах да се появи проблем. А той се тресе и плаче на стола!! Правихме тест за алергии,да му бият местна упойка. Та той не даде да му я бият. НИщо не помага. Обиколихме половината детски лекари на София. През ваканцията направо ми беше свито сърцето,понеже на зъба има лекарство и не може да стои там вечно.
 Категорично всички отказват насила да му отворим устата.
 Намерихме място,където да го лекуват с пълна упойка-но сумата ми е голяма, а и не е решение-само временно.
 Последната лекарка каза-оставете го,забравете за известен период,не му споменавайте,за да се успокои. Предложи и после да го водим всеки ден при нея,без записан час,да стои там,да гледа,да пипа,просто да свиква. Ама това е на другия край на града, а съм вързана с малката. Вкъщи баща му изнамери зъболекарски инструменти-огледалце и едно остро,извито нещо.О т седмица Пепи ми " ремонтира" зъбите,записва ми часове...голяма игра пада.
 В сряда пак ще го водим при лекар. .

 veleva, всички домашни сме писали с бебето на ръце!Голямо раздвояване е ,но става. Само четенето не се получава,понеже се надвикваме с нея (вече е на 1.4г). Чакаме я да заспи.
 Но заради малката изтървахме така зъбите.Нямах начин да го водя на зъболекар-ей,докъде се докарахме.

 Много ви моля,простете за дългия пост-прескачайте излишното:D 
 
 

Бланк, някой даваше телефон на детски зъболекари по центъра, с много играчки с много занимавки, ако искаш да попитам една съфорумка мисля, че тя го посочваше. На детето и много му харесало там.

 Дороти,ако говориш за доц.Маркова,знаем я и нея.

Петя,аз вече започвам да си мисля,че проблемът ни,както е казала по-горе Бланк е в госпожата.Има деца на които им е трудно да разказват ....ми да зададе някакви въпроси по учебния материал де....сигурна съм ,че ще отговори.Пък така-само рецитират като папагали и като забрави някоя дума-край.Млъкват и това е.Ние утре имаме Околен свят...сигурна съм,че моята пак ще бъде изпитана....не знам защо,ама имам чувството вече,че госпожата и е вдигнала мерника  всеки час тя е изпитана 
Благодаря на всички ви   

Като е така си говорете с въпросната учителка. Ако има ефект ще е добре. От друга страна в живота си децата ще срещат достатъчно много такива индивиди, с които няма да могат да се разберат. Не мога да чакам някой друг да е загрижен за тяхното самочувствие, а е моя грижа да ги науча и възпитам да държат на себеси. Предполагам, че ако беше някой от моите досега да са се опънали, да са им писали забележка, която след това да обсъждаме с учителката. Вижда ми се по-приемливо да се защитят и да си кажат като не им харесва, отколкото да плачат вкъщи. А после играта става между равни - учител-родител.

Рени, поговори с госпожата, както те съветва Радостина. Питай какви са й изискванията. При нас също не се разказват самите уроци, а неща, които аз му разказвам и то съвсем елементарно, за да го разбере и съответно да го каже в клас, без притеснения. Има време да се затвори с учебниците и да учи.

Я, разкажи как върви дет.клуб?

Така май ще направя...ще видя утре как ще мине и ако пак така продължава ще говоря с нея!
Камииии,как си беее?Бебчо расте ли в коремчето 
Пък детския клуб....горе-долу....сега януари са малко в застой нещата 

За справянето с двете деца, veleva - миналата година бях с бебе на 5 месеца и първокласник в къщи. Просто решихме, по желание на сина ми, да няма допълнителни занимания в първи клас, а изключително да се занимава с четене, писане и задачи, което си правихме у нас. След това- задължително навън, да играе. Нямаше проблеми.
Сега, във ІІ клас, той си хваща сам автобуса и ходи на английски, връща се сам. Същото е и с училището. На басейн ходи с нас или с дядо си. Задачите просто ги давам от сборника и след това, когато имам време вечер, тъй като тръгнах и на работа, ги проверявам. Проверявам и останалите домашни. Понякога давам преразказ или съчинение по избрано от него произведение или по измислена от него тема, но го правя рядко, за да има време за игра с приятелчетата. Последното ми е точно толкова важно, колкото училището. Не е лесно, то за никого не е, но поне опитваме. Моето схващане е, че постепенно детето трябва да свиква само да се оправя, което следва да стане в началната степен на училището. Гледам, че не е недостижимо. Като стане още по- голям ще си ходи сам на каквото си пожелае.

Вайълет, понеже и моята щерка има проблем с "Околен свят", макар и по-различен (тя си прави свободни съчинения и си отприщва логореята по дадена тема без изобщо да се придържа към фактология и последователност), ще ти разкажа какъв метод използвам аз, дано нещо ти свърши работа. Всъщност той е на база маршрутния метод за запаметяване, който и аз съм използвала като дете - карам я да си представи в каква последователност погледът й попада на мебелите вкъщи, когато става или отива да закусва, например - скрин, гардераб, масичката за рисуване с уредбата, стол, бюро и т.н. Когато добре е запомнила един или два маршрута (става за ок. 2-3 дни) и може да си представи ясно предметите наум, разбиваме урока на съставни елементи (засега това го правя аз) и "поставяме" всеки елемент върху отделните мебели от маршрута.

Пример - празниците (снощи ги преговаряхме, че днес имат тест): маршрут - от леглото до тоалетната с мото "да им пикая на празниците" ( извинявайте, но все още скатологията в по-мека форма много ми помага да привлека вниманието й). Маршрутът е от дванайсет бр. мебели, в т.ч. вратата на тоалетната, последователността им - каквото й попада пред погледа по маршрута (само постоянни елементи) и всеки от мебелите се навързва с пореден месец.

1 - скрин/януари и в/у него една (1.1) сурвачка - Нова година; 2 - гардероб/февруари - няма нищо; 3 - масичката за рисуване/март - там е уредбата с двете тонколони, върху тях по един (3.3.) макет на паметника на Шипка и е пуснат диск с възрожденски песни; 4 - стола/април - на пръв поглед няма нищо, само струпани дрехи, но ако не внимаваш, току-виж си седнал в/у някое яйце (променливият Великден), тъпа шега на гадна майка; 5 - бюро/май - то е най-натурено, в/у него има 1 бр.отверка (1.5.), 6бр.фигурки на самураи от шоколадови яйца (6.5.) и две формички за мъфини с по 12 гнезда (такива имаме) и на всяко кексче е глазирана буква (24.5.).  И т.н., голяма игра и залисия пада докато измислим асоциациите и, по-точно, докато канализирам хаотичните й фантазии до нещо, което ще й се забие в акъла, но после лесно (уж) ги преговаря, спазвайки последователността на месеците и датите. Ще я видим днес на теста.

Ако щерка ти има "фотографска" памет, свързана с конкретни думи от текста, можеш да използваш маршрути за текст с всякаква дължина, като го раздробиш на абзаци, "качиш" ги в/у мебелите и измислиш такава комбинация, че сред тях да изпъкват думите, на които детето запецва. В началото изглежда (и си) е зор, но ако и двете сте последователни, след време тя сама ще може да прилага метода за запомняне на уроците по разказвателните предмети (и не само).

Хехееее,Гаргамела...разсмя ме,ама много 
Ще пробвам задължително тоз метод,ако няма накъде...защото моята цел е сама да се научи да си пише домашните и задълженията.Омръзна ми вече да и вися на главата  Ама ако не може да се справя-ще го опитам този начин    

 gargamela,цяла наука си сътворила!

 Джуди, така се лиши и Петър от доп. занятия,а на английски ходи сам-излиза от занималня,минава през подлез ( ама и там го мисля,дали ще се хлъзне),уж многолюден,после се връща в занималнята.. Има още 3 деца,които са  него,хем добре,че няма да е сам,хем се притеснявах,че като са група ще пресичат през булеварда,ще се мотаят. Той обаче мрази да закъснява и докато другите се облекат и тръгнат,той вече е отпрашил.  Дано запиша малката на градина, а работата ми е такава,че мога да излизам,пък да си доработвам през нощта-и ще запиша Петър да спортува-ще го водя и взимам в началото.
 Търпи лишения човекът,ама 7 години съм го "пасла" навсякъде и не съм го лишавала от обществени контакти, мероприятия и внимание.

Абе, Маги до сега не ми е казвала, че трябва да преразказва нещо по Околен свят
Ще я питам.

Гаргамела, направо ми скри шапката

Ренка