От близо година опитваме за второ дете /вярно,че малко късно се сетихме,ама таткото трудно "узря" / и до миналия месец никакъв резултат. Ще ме извините за дългите и подробни обяснения,но искам всичко да си споделя с вас и ако някоя е имала подобни "емоции" да ги опише.
За първи път миналия месец лелката се забави,което за нея е нетипично. За жалост,после се появи с гръм и трясък. Интересното е, че от миналия цикъл насам почти не са преставали да ме болят гърдите и особено да ме сърбят зърната. След поредните бебеправения болката стана още по-силна и на моменти дори нетърпима. Сърбежът продължава, а зърната изобщо не мога да ги пипна. И още по-странното е, че този месец нямам никакви ПМС,което наистина е невероятно за мен. Гърдите ми не са напрегнати, а само болезнени и тежки. Няма го и подуването на корема, главоболието и т.н. Единствено днес забелязах мноооого бледа розова нишка след ходене до тоалетната. Все още нямам закъснение и ми е рано за тестове/М.се очаква на 2.12/. Много ми се иска да се надявам,че тези нетипични за мен положения трябва да ме подсетят,че не съм сама, ,ама много ме е страх от поредното разочарование. Моята докторка ,след направените изследвания,рече,че всичко ми било наред за възрастта и да продължавам да опитвам. Естествено,че ще продължавам да опитвам и дано по-скоро стане бебчо! Казват,че две бременности и раждания не си приличат,а за първата ми бременност си спомням само,че имах съвсем типичните и неприятни ПМС и много напрегнати гърди почти 3 месеца. Иначе никакви други особености и проблеми. Беше една наистина безпроблемна и лека бременност. И в този момент объркването ми идва от това дали липсата на характерните симптоми е повод да се надявам. Толкова много го искам това бебе,че чак душата ми крещи.Дано този път имам повод за радост!
Моля ви, споделете вашето мнение.