чудех се дали да пускам тема или просто да пиша в клюкините за това, но то си е новина
и то от най-прекрасните.мисля,че моят 8 месечен кошмар е на път да свърши и животът да продължи от там, откъдето някога прекъсна,когато се разделихме с таткото на Ники. сега след 4 дни той ще се пренесе да живее тук с нас и да бъдем истинско нормално семейство,каквито бяха мечтите ни някога.много съм щастлива.всъщност-за 1ви път от толкова време имам чувството,че живея ,че съм на правия път и че съм си аз.времето на раздяла,обвинения,обиди,караници,идване и отиване ни помогна да осъзнаем много неща и да намерим грешките си и да си извадим най-ценните поуки.да се оценим взаимно и да се понуждаем 1 от друг и най-вече- да осъзнаем отговорността,която вече имаме и че времето за лични капризи отдавна мина.
много съм щастлива,че ще мога да се опитам да дам хубаво семейство с истински мама и тати на детето си-нещо, което моите родители не са си направили труда,заради лична обида и лични желания.надявам се детето някой ден да ни се смее като му разкажем как сме се били, щели сме да се съдим жестоко 1 друг заради него и накрая пак сме се събрали,защото е имало нещо...нещо, в което не вярвах,но щом издържа на този ад, значи наистина е голямо и прощава всичко , и позволяwa да продължиш...
много се надявам и други истории да завършат така ( ама баш като сериалите:) няма да ме гоните,защото въпреки че вече не съм сам родител, много съм привързана към вас и ще следя какво се случва...и дай Боже,повече щастливи краища да има
( и ние бяхме 95% sig че няма къде да ходим като се обичаме, ма идеята беше да се потормозим) 
Успех!!!!
изживях щастието само за 1 ден...
Не вярвам на Самодивчо,но не исках да ти го казвам,надявах се да бъда лош пророк. Не ми се сърди ,но може би сега е по-добре докато не сте започнали ,отколкото да сте заедно месец,два дори гидина и това да се случи.
знам какво чувствам и искам и никой не може да го промени това.
