Публикувана: 4 дек. 2007, 13:26 ч.
Последно мнение: 6 дек. 2007, 08:19 ч.

Задушaваща любов...

3 846
28
1

Отговори

# 15 5 дек. 2007, 09:51 ч.

Мнения: 28

В началото само беше така,но сега е просто навик да сме заедно.

# 16 5 дек. 2007, 10:10 ч.

Мнения: 600

Цитат на: Daniele в вт, 04 дек 2007, 15:08

Цитат на: blondie в вт, 04 дек 2007, 15:06

веднъж и аз съм обичала така. ......................... и спрях. иначе нямаше да оцелеем.

Как спря? Аз не мога, а май го задушавам, макар че не го е казал...Искам и ние да оцелеем!!!

не беше лесно и бързо, но стана с търпение и много мисъл. първо, поставих си за цел да не сме заедно във всичко - по магазини - с приятелки, на театър - с майка, опитах се да прекарвам по-малко време с него. не да се отдалечим един от друг, но да имаме собствено време и пространство. спрях да питам 'как си' по няколко пъти на ден Mr. Green

в крайна сметка, ако има проблем да си каже. оставих го да поема инициативата за някои неща в ежедневието. понеже му беше непривично, пооставахме доста в къщи - на моя рожден ден, на неговия, уикендите. в един момент му присветна, започна да казва 'хайде да излезем' без да съм го карала. е, отне време, но от скука не се умира лесно.

ние сме имали много труден живот, не му е мястото тук да описвам много турбуленции и болка, които сме си причинили. едно нещо е сигурно - по-добре е да оставиш мъжа сам да стигне до някой извод, който иначе ти обичаш да му поставяш като условие и факт. така хем се чувства свободен, хем умен. е, отнема няколко седмици или месеца, но има мир Mr. Green

# 17 5 дек. 2007, 10:15 ч.

Мнения: 373

Мисля, че такава задушаваща любов идва от ниско самочувствие, липса на приятели, интересни занимания, създадена зависимост от партнъора. Когато целият ти свят се крепи само на него , всеки един момент е запълнен само с мисълта за него и разчиташ винаги на него за решаване на всеки едим проблем,това води до страх от загубата му. Единствения начин да се отърсиш е да си намериш хоби, приятелки ,с които да си споделяш, да спортуваш. Така мисълта ти няма да е насочена единствено към партнъора, ще можете да разговаряте за неща, които не са свързани единствено и само с вас и всеки ще си има лично пространство.

# 18 5 дек. 2007, 13:33 ч.

София, Лагера
Мнения: 2 987

Цитат на: Italia в вт, 04 дек 2007, 21:33

Аз си мисля, че любовта може да задуши само този, който не я изпитва.

А аз не съм съгласна с това твърдение.
Имах един такъв случай преди години! Оттогава бягам надалече! Човекът, въпреки че бяхме постоянно заедно, ме причакваше по спирките на път за работа да ми подарява цветя и плюшени играчки, чакаше ме вечер пред офиса (чак колегите ме бъзикаха)... не мога така! А странно, не беше ревнив...
Моя приятелка имаше много години такова гадже. Бяха винаги навсякъде заедно (освен на работа). Тя дори не ходеше на женски срещи без него. Съответно "женските приказки" бяха по телефона...
Според мен всеки си има нужда от известна доза лично пространство...

# 19 5 дек. 2007, 13:45 ч.

Мнения: 172

Noemy,
такова нещо, каквото описваш е ужасно. Но аз все си мисля, че това не е любов, а болестно състояние, комплекс, знам ли... Мен лично би ме уплашило. Напомни ми един стар филм "Невъзможно бягство" брррр
На мен ми е правило впечатление (от познати), че се задушават, ако се чуят с половинката си повече от веднъж на ден, ако се виждат по-често от два пъти в седмицата (това за несемейните се отнася), ако излизат навсякъде заедно и подобни. За това и се изказах по този начин. Не съм разбрала просто.

# 20 5 дек. 2007, 13:53 ч.

Мнения: 1 733

Цитат на: Noemy в ср, 05 дек 2007, 13:33

Цитат на: Italia в вт, 04 дек 2007, 21:33

Аз си мисля, че любовта може да задуши само този, който не я изпитва.

Е, аз не му ограничавам личното пространство, не съм чак толкова фанатизирана. Просто като си дойде вечер, искам непрекъснато да съм около него, да го гушкам, да го целувам. Той също го прави, но ми се струва, че понякога е насила, сякаш да не ме разочарова. Иначе често ми казва, че ме обича. Просто преди да се оженим правеше дребни жестове за мен, които стопляха сърцето ми - подаряваше ме цветя, водеше ме на много места, а след сватбата спря. Сега аз съм тази, която често му подарява разни неща. По телефона през деня не го тормозя, защото знам, че има много работа и не е нужно да му звъня по 3-4 пъти, за да го питам "как си?" Имам чувството, че аз съм тази, която отделя повече внимание на връзката ни. Отделно от това той много пътува, а мен това ме тормози... Само да кажа, че пътуванията му започнаха отпреди 2 месеца. Преди това не беше така.
Явно по някакъв начин съм му внушила притеснението си, защото преди всяка комадировка се чуди как да ми каже, че заминава... И вчера беше така. Аз не искам да го ограничавам по никакъв начин, гадно ми е, когато пътува за дълго, защото ми липсва, не за друго. Притеснявам се да не започне да се чувства точно като задушен от любовта ми. Затова повдигнах темата.

# 21 5 дек. 2007, 14:15 ч.

Мнения: 7 418

Danilele,сигурна ли си ,че във вашия случай думата става за ''задушаваща любов''?

# 22 5 дек. 2007, 14:23 ч.

Мнения: 1 733

Цитат на: Селма в ср, 05 дек 2007, 14:15

Danilele,сигурна ли си ,че във вашия случай думата става за ''задушаваща любов''?

Със сигурност не е такава, просто се притеснявам да не би той да се почувства така, защото аз съм много емоционален човек и държа непрекъснато да показвам любовта си, както и да ми я показват, а той явно е по-рационален Simple Smile

# 23 5 дек. 2007, 14:53 ч.

Мнения: 7 418

Daniele,отпусни се на интуицията си.Тя определено ти подсказва доста неща Simple Smile

Преди да е започнал да пътува е било различно ,нали?Според мен,пътуванията създават тази ситуация.
Имаше тема за пътуващите половинки( за съжаление,не помня ,как точно беше формулирано името на темата).Ако искаш,потърси я.Може би там ще намериш повече мнения за твоите терзания. Peace

# 24 5 дек. 2007, 15:00 ч.

Мнения: 1 733

Цитат на: Селма в ср, 05 дек 2007, 14:53

Daniele,отпусни се на интуицията си.Тя определено ти подсказва доста неща Simple Smile

Селма, така и реших да направя! Оставих се на интуицията си. И макар днес пак да заминава, ми е спокойно, коледно и съм решила да не се тормозя за глупости. Определено ситуацията се създаде след неговите пътувания. Започнах да се чувствам на заден план, още повече, че той пътува с една своя колежка. Винаги и навсякъде са само двамата. В началото се промъкваше и ревност от моя страна, но всъщност реших, че няма смисъл и с това да се тормозя, в крайна сметка е отговорен човек, който държи на семейството. С две думи - днес съм много по-добре от вчера, за утре сигурно е съм по-добре от днес Simple Smile

А темата за пътуващите мъже я знам, ама там са основно съпруги на моряци. Моите терзания ще изглеждат смешни в очите им Simple Smile

Все пак те не виждат мъжете си с месеци Simple Smile

# 25 5 дек. 2007, 17:46 ч.

Мнения: 7 418

Сега вече окончателно се убедих,че не говорим за "задушаваща любов".Обичаш си го съвсем нормално,мъжа си.....Но това,обаче,те кара да се чувстваш некомфортно.
Мдаммммм.... Thinking

Опитай да бъдеш максимално спокойна.Изчакай.Времето ще покаже откъде идва този дискомфорт.
А в онази тема,мисля,ще те разберат,никак няма да си им смешна.Колко са дълги командировките на мъжа ти,между другото?
(идва ми да питам и още нещо,но,хайде, после.....)