ДЕКЕМВРИ е - Мамче, стяга си багажа вече за среща с малкото човече!

Честит ФИЛИП на Дари. Да са живи и здрави двамата, бързо да се прибират вкъщи и малкия да е послушен, много послушен.      

Ей това име Филип май ще стане много модерно в нашия форум. Няма лошо само да са живи и здрави дечицата.

  Честито на Дари, да и е жив и здрав бебока , да iety Дари от Русе е

Честити рожбички на Деска, Фифелота, Лили и Дари! Да са ви жили и здрави и много щастливи, а на мамите бързо възстановяване!
Аз все докато ви изчета и дошло следващото кърмене и приспиване, най-сетне наваксах. Днес имам проблем, незнам поради каква причина но кърмата не ми стига днес и за първи път се дохранихме с АМ. В началото дори изхвърлях, а сега купувам, за да се дохраним. Взех си чай за кърмачки на Хип и мисля, че вече има ефект. Много се надявам повече да не прибягвам към изкуственото хранене.
Стискам палци на всички мамчета, които тези дни ще раждат!

честито на Дари 

Дари, честито и в тази темичка.

Сега очакваме включване от ValiaR - научих, че вече са си вкъщи. Видях и първите снимки на госпожицата - голяма сладурана е.

Дари, честито и от мен! Да е жив и здрав, умен, способен, амбициозен и да направи голяма кариера!

Ох, добре, че се оттървах от тия киселини - това й беше една от най-големите гадости на бременността! Стискайте зъби, родите ли - спират като отрязани с нож.

За стволовите клетки - след много разговори, проучване и размисъл, аз се отказах от тях. Зълва ми, обаче, замрази в "Св. Лазар".

ИВЧЕ, от такива досадници се втрисам. За съжаление са много хората около нас, които не се съобразяват. Обясни на кръстницата, че покай тези грипни времена, не желаете никой да идва. В крайна сметка няма тя да се лигави над бебето, а на теб душата да ти се свива. Отстоявай си своето, защото на главата ще ти се качат.
  Аз пък съм се замислила над това с майка и татко как ще се боря. Живеят до нас и още от сега знам какво ще последва. С моя мъж ще бъдем лишени от всякаква самостоятелност, непрекъснато ще се чувстваме като на изпит - дали правим всяко нещо както трябва, погледа им ще бъде вперен все в нас изпълняваме ли си родителските си задължения, няма да спестяват укори и забележки, все едно те са били безгрешни.   Все си мисля, че раждането на дете някак си сплотява още повече родителите, че това са моменти /къпане, кърмене, преповиване/ на които се наслаждават мама и тати, а в случая ние няма да оставаме тримката с бебко, нашите  все ще са около нас.   В случаите, в които няма да са в къщи, ще ме задължават с репликата "Починете си, и се обадете като се събудите" да им звънкам за да ги викам, независимо дали искаме или не. Ако не се обаждаме до няколко часа ще звънкат за да искат обяснение аджеба какво толкова е станало и защо никакви ни няма часове наред. Говоря така, защото ги познавам в тази им светлина, ако се държат по различен начин ще съм приятно изненадана.

Честито на Дари! Да ви е жив и здрав Филип и много да ви радва!!!

СКЪПА ДАРИ - ДА ТИ Е ЗДРАВО И МНОГО ЩАСТЛИВО ЮНАЧЕТО! ЧЕСТИТО!

Честит син на Дари! Да е жив и здрав малкият юнак и да е гордостта на мама и тати !!!

Розичка, ние също живеем врата до врата с родители, но са тези на мъжа ми. Много се надявам да не прекаляват с вниманието си, защото аз съм по-саможив човек и ще се дразня, а колко се притеснявам някой да ме гледа в ръцете като върша нещо...(да речем преповиване, къпане) - започвам да върша всичко наопаки!  До момента не сме имали такива проблеми, надявам се и по-нататък да се запазят така отношенията ни.

Днес излизах до Комо да накупя малко коледна украса и сега чакам сестра ми да дойде да действаме заедно по елхичката - обхванало ме е коледно настроение вече! 

Хеййй, влизам аз да метна едно око и какво да видя - Дари си има момченце вече 
Да ти е жив и здрав и много да ви слушка    .
анима, и аз съм на същата вълна. Точно слагах коледната украса в нас.Малко разнообразие добре ми дойде.
Момичета, гледахте ли Часът на мама? Коментираха следродилната депресия. Винаги съм твърдяла - от страната на нераждала жена разбира се - че това се доближава до лигавщина и лабилна психика. Оказа, че си е съвсем реална емоция, която те обсебва направо. Аз съм на гребена на вълната още от втория ден. Е всичко е в рамките на нормалните отношения и за щастие на мъжът ми не викам  , но не означава, че не съм яхнала метлата. Хареса ми и това и активноста. Трябва да ви кажа, че в момента в който започнахме да излизаме  ( дори само до аптеката) се почувствах съвсем друг човек. Малко ми е гузно да излизам без бебка и гледам да е само по необходимост, но това е за предпочитане пред непрекъснатото стоене в къщи ( а аз по принцип съм много деен човек и не седя повече от 15 мин на едно място )
Май ви досадих, извинете за което 

и от мен и от мен   

вещичка струва ми се че не си ме разбрала. аз не съм на 15 и децата ни са планирани. искаме ние да си ги гледаме, затова и не съм работила от 4 години. смятам че е много тъпо но нямаме избор с мойте бременности и факта че до 2 години не искахме да посещават ясла. но лично аз невиждам нищо хубаво една майка да е сама по цял ден с две бебета, всички уикенди, целогодишно и нито една нощ някой друг да спи при ревящо бебе. ако щеш вярвай но с мъжа ми не сме прави секс почти година когато се роди Ема. бяхме в буквалния смисъл каталясали, мъжа ми заспиваше в 20 часа, а аз гледах да приспя Ема и после ставахме по 10 пъти минимум. защото има и такива деца които неспят и реват и ние лично почивка нямахме. освен това най лошото е отношението - аз искам Ема да с ерадва на бабите и дядо си. горкото като види друга баба и се лепва за нея и дава ръчичка. защо? защото нейните ако дойдат е геройство. е майка ми идва поне един път седмично, но отношението н асвекърва ми е абсолютно противно и тенданциозно. вика и още момиченце, ей момиченце сякаш е някво случайно дете дето го е  срещнала. свекъра ми за 3 години е идвал 2 пъти в къщи да погледа ТВ. сори че стана дълго исках да обясня. за мен идеален вариант е този на Клер - има си родители дето наистина я отменят и тя може да си почине поне 2 часа на ден - нещо което и ние можехме поне на седмица но не се случи. работи си жената спокойно има истински на кой да разчита за детето. аз се занимавах с детегледачки 4 месеца Ема като стана на 1 година за да работя и установих че е невъзможно
 та и напуснах. сегазнам че ще с еоправям сама / с мъжа ми вечер / но както казах за мен това е тъп вариант - ненужно пренапрежение за мен и мъжа ми. не че няма хора дето не си гледат сами и 3 деца но аз очаквах друго защото и двете ни баби са в софия. просто това отношение ми подейства адски скапващо след първото раждане и бях в ужасна депресия защото неразбирах как има хора дето предпочитат да се мотат по улиците вместо да се порадват на внучка си.

да е честит Филип (брей и аз да сложа главна буква) на Дари (хайде още една), много да я радва и да е много здравичък

по въпроса за посещенията, няма много хора, които да се натискат да дойдат при нас. баща ми дойде от видин и си замина на следващия ден. вуйна ми и вуйчо ми, които живеят тук и една приятелка и колежка, която специално ме попита дали може и да си носи ли марля. нямаме много приятели тук, а и повечето май чакат да се стабилизираме и ориентираме в новото ежедневие. тези от софия не са никак напиращи да идват. не ми се анализира защо
днес се развиках на майка ми, че е изхвърлила едно писмо, което баба ми изпрати за никола, беше много мило и исках да го запазя за него. и после през сълзи ме обвини, че вече не съм слънчевото и дете, а един недотам приятен човек, който прави забележки с лош тон. сега се пооправихме, макар че за момент си мислих дали да не и предложа да си тръгне, за добро, за да не си влошим отношенията. но тя пък ще го приеме като изгонване. наистина много ми помага по къщата, за детето не и давам да ми се меси, но някои неща, които не са ок, ми е адски трудно да не ги отбележа. примерно има прах под леглото в стаята на детето, иначе покрай него чисти
сигурно прекалявам. ще трябва да обмисля ситуацията
за съжаление, аз никакви планове не мога да направя с детето. в 8 се е събудил и до 2-3 яде и се кокори и не спи. чак тогава се поунесе и го мушнах под лампата и сега го наблюдавам да не свлече очилата. пак съм вързана, щото с бебефона това не се вижда
но от друга страна, мисля е по - добре да си запазим добрите отношения с наште ( на баща ми пък му е чудно защо като съм поръчала да донесе сок, съм казала и какви марки и че съм се сърдела, че е купил 16 пържоли...) и по коледа да се разделим по живо по здраво. все ще се оправя, я, вие как се оправяте с по 2 деца и без помощ. при нас само къщата е голяма. кучето също..ама и мъжът ми ще трябва да се включи, уморен, неуморен...
на мен лекарката ми каза за контрактубекса да почна след първия месец, но щом вещичка е почнала, почвам и аз. белегът ми е на корема и до лятото едва ли ще се поскрие, ама не ми дреме толкова
момчето ми почна да скрибуца и ще трябва да го отнема от лампата