Всеки го е страх,а не бива,защото можеш да предизвикаш съдбата. ...
Да се страхуваш? Това значи, че те е грижа. Притеснявах се за жената. Сега се притеснявам за децата. Няма да има почивка, винаги ще има за какво да се притесняваш и да се страхуваш. И това е нормално.

Трябва само да преминеш границата. Границата между Страха и Притеснението. Докато жена ми беше бременна (с близнаци, първа бременност) ме беше страх да я пускам да шофира. После след като преодолях страха (по трудния начин), остана само невероятно силно притеснение, всеки път когато се налагаше да излезе с колата. Но стигнах до прозрението че не мога да я пазя от всичко и всички и то постоянно. Ами децата и тях няма да мога да предпазя. Затова претръпваш. Спираш да се страхуваш. И почваш да се притесняваш. Пак е неприятно но е много по добре от страха.