Публикувана: 6 дек. 2007, 16:04 ч.
Последно мнение: 20 дек. 2007, 10:38 ч.

Как възпитаваме децата,си да имат самочувствие?!

8 061
126
1

# 15 7 дек. 2007, 08:18 ч.

Мнения: 17 407

Аз пък не мога да й кажа, че е Най- , след като тя не е. Казваме й, че е хубава, че рисува все по- добре и т.н. Да използвам най- означава, че я сравнявам с някой. МАлко бъркате нещата сякаш Peace

НА мен лично целта ми е детето ми да си изгради реална самооценка, а не да си мисли, че винаги и във всичко е най-. НАгледала съм се, и продължавам, на такива хора. Peace

# 16 7 дек. 2007, 08:23 ч.

Мнения: 5 877

Не гледам да насаждам самочувствие, предпочитам думата увереност.
Детето трябва да е уверено в себе си, в полагащото му се нормално уважение като на човешко същество. Това е извън всякакви постижения и прочие. Не мисля, че се постига с развиване на теории и с комплименти, просто с обръщане на много внимание независимо от това рисувало ли е, пяло ли е или не. И със съобразяване с неговото мнение - като не иска да яде, да не яде, като има някакви планове за уикенда, неговите да се обсъждат на равна нога с нашите, изобщо да бъде третирано като пълноправен член на семейството винаги, когато това е възможно и разумно.
Отделно, разбира се, се радваме на всеки личен принос - а тя наистина може много неща. Смятам, че ако ще се гордее с нещо, то си заслужава да се гордее с тях - как пее, как рисува, какви приказки измисля и т.н., а не с това какви рокли има или от какъв род е (за двете последни няма никаква заслуга, нали така?).

Колкото до "най" - тя е "най-сладкото дете на мама" Laughing

# 17 7 дек. 2007, 08:42 ч.

София
Мнения: 62 595

Стараем се да се отнасяме към децата като с равни (но понякога ми идва в повече). Гледаме и да ги възпитаваме, а не да ги дресираме. Това включва минимален брой правила, максималната възможна свобода, възможности да се изявяват по свой вкус. Откъсваме се от старата българска традиция децата да не се поощряват, за да не се възгордеят. Хвалим ги при всеки удобен случай, но и не им спестявам някои проблеми, които те трябва да си решат - забележките са в техните бележници, а домашните трябва те да си ги напишат или да си поразчистят стаята.

Дали сме успяли да ги възпитаме като хора с добро самочувствие ще се разбере като пораснат. Засега нещата вървят добре.

# 18 7 дек. 2007, 08:53 ч.

София
Мнения: 62 595

Цитат на: Червената Шапчица в пт, 07 дек 2007, 07:17

А познават ли вашите деца нашата култура,възпитавате ли ги в родолюбие,знаят ли нещо за рода си?!Мисля че тези неща също са важни за доброто самочувтствие във един човек...Защото ние имаме много дълбоки и дебели корени,като народ...

Възпитаваме ги в това да знаят кои са корените им, но се старая да бъде балансирано, а не напудрено като в учебниците. Вярно, това на моменти ме поставя в дилема как, например, да представя максимално правдиво фактите около Априлското възстание или гибелта на Ботев, без да спестя някои неща, които не се казват в учебника и същевременно да не изпадам в противоречие с урока, където всичко е едностранчиво и на моменти гротескно идеализирано.
Определено не мога да хваля представители на нацията, когато масово не се спазва правилата за движение и се шмекерува на дребно, но им показвам постиженията на българите във всички познати за мен области (имат тесен досег с българската култура).
Всъщност, като се замисля, на не/родолюбие децата се учат с всеки ден според това, което виждат. Когато хората в БГ се държат като нация, която иска да остави нещо добро на поколенията и децата го усещат и започват да бъдат родолюбци.

# 19 7 дек. 2007, 08:59 ч.

Мнения: 5 877

хаха, по въпросите за идеализираните борби в учебниците... майка ми като учителка решила да я осветли кой е Хаджи Димитър и какво е направил за България, учила я на "Жив е той, жив е" (какво разбрало детето - един чичко лежи на БАЛКОНА и кръвта му тече).
В резултат от тази акция детето се хвали, че живее в най-великия квартал - Хаджи Димитър! Joy

# 20 7 дек. 2007, 09:18 ч.

Мнения: 123

Цитат на: Aнда в пт, 07 дек 2007, 08:59

# 21 7 дек. 2007, 09:58 ч.

Мнения: 9 052

Уважаваш го. Не го удряш. Не му крещиш. Обясняваш, прикаzваш, раzкаzваш, покаzваш нещата как се рпавят правилно докато раzбере. Не се ядосваш на грешките. Осигуряваш му раzнообраzие, цирк, zоо, театър, книги, рисуване, спорт ... и откриваш силните му предмети ... zанимаваш се с него с инетерсните му неща ...

# 22 7 дек. 2007, 10:00 ч.

Мнения: 1 426

така е, ни кой има време и търпение за всичко това

# 23 7 дек. 2007, 10:02 ч.

Мнения: 9 052

Цитат на: 3m в пт, 07 дек 2007, 10:00

така е, ни кой има време и търпение за всичко това

zависи много от собствената ти органиzация в семейството и ежедневието.

# 24 7 дек. 2007, 10:03 ч.

Мнения: 668

Цитат на: Жълтият Ламтурник в чт, 06 дек 2007, 21:57

Аз пък и повтарям колко е Най- . Майка ми беше от обективно оценяващите. За нито едно нещо не ми е казала че ми е най-хубаво. Това не ме направи по-обективна, а по-неуверена в себе си. Затова на Калина и се повтаря, че е най-красивата, най-умната, рисунките и са най-хубавите и т.н. В крайна сметка за мен тя наистина е такава.

И при мен е така, затова аз дори и на най-малките постижения на синовете ми се радвам, хваля ги и ги насърчавам.
Просто, искам да вярват себе си и след време да са едни млади уверени в себе си мъже.
Освен това говоря много с тях и ги уча да уважават и другите хора.

# 25 7 дек. 2007, 11:43 ч.

Мнения: X

Вече изобщо не знам кое е правилно и кое не.
Майка ми беше изключително критична към мен - всичко ми беше най-грозно, най-смотано, най-тъпо, никога не ми е казвала "ще се справиш, ти можеш", а точно обратното.
В резултат се превърнах в изключително самостоятелен човек и реално са много малко нещата, с които не мога да се справя.
Да, ама тези и критики насадиха в мен ниско самочувствие и самооценка, сега направо изпитвам омраза за това и отношение.

В същото време дъщеря ми е непрекъснато поощрявана и оценявана за "Най", особено от страна на едната баба.
Хич не виждам и това да е добре. Но знам ли, може би все пак е по-добре да имаш някакво самочувствие, па макр и без покритие, от колкото да нямаш никакво, а реално да не трябва да се навираш, като мишка в ъгъла, защото си по-добър от повечето хора.

Не знам newsm78

# 26 7 дек. 2007, 11:53 ч.

Мнения: 123

Цитат на: pandora в пт, 07 дек 2007, 11:43

# 27 7 дек. 2007, 11:58 ч.

Мнения: 436

Цитат на: pandora в пт, 07 дек 2007, 11:43

...Майка ми беше изключително критична към мен - ...., никога не ми е казвала "ще се справиш, ти можеш", а точно обратното.
В резултат се превърнах в изключително самостоятелен човек и реално са много малко нещата, с които не мога да се справя.
Да, ама тези и критики насадиха в мен ниско самочувствие и самооценка, сега направо изпитвам омраза за това и отношение...

При мен положението беше същото Rolling Eyes

Сега винаги казвам на сина си, че е най-добрия, най-умния, най-силния, старая се да му покажа че е обичан и може да се справи с много неща. Е, когато сгреши си му го казвам, все пак не искам да лети из небесата и да се стигне до самочувствие без покритие.
Старая се да има самочувствие, да не бъде захлупен като мен Simple Smile

# 28 7 дек. 2007, 12:11 ч.

София
Мнения: 1 285

За мен също точната дума е увереност. Искам децата ми да са уверени в способностите си и да са силни личности. Та ка ще имат и самочувствие. Как се постига - още не мога да дам точна формула. Не им се спестява обич, не се спестяват и критики. Това, което Алекс често чува е : " Можеш, опитай и ще видиш, че можеш."