Имаме ли проблем?

Нормално е да се тревожиш 
но по-добре не се притеснявай прекалено!
Братовчед ми проговори след три години и то от раз!
Преди това само мучеше и сочеше с пръст.

Аз също съм за консултация със специалист!
За твое успокоение 

Имам един единствен въпрос
ако не го разбереш - как реагира?!
Или ако се направиш, че не го разбираш.
Питам ядосва ли се, разгневява ли се,
опитва ли се да ти обясни и как ти обяснява?!

Аз не съм специалист, но имам известен поглед.

Синът ми на годинка  говореше съвсем спокойно - произнасяйки и свързвайки правилно думите в изречение.Но дъщеря ми произнесе първите си думи към 2,5 год ,а почна да говори след 3год.
Водих я на разни лекари и баби - нищо.Много самостоятелно дете беше и освен батко й никой
не й трябваше за игра - разликата им е 1 год. и 4 месеца.Баткото бъбрив , а тя - не .Баткото бе схватлив - чуе нещо и моментално го запомни , а тя - поне няколко пъти трябваше да й се повтори.Бях чувала какви ли не коментари...Но и двамата бяха любознателни и винаги са ми завършвали учебните години с отличен успех.Вярно всеки по свой начин - синът ми почти не ползваше учебници / запомняше в час / , а тя си препрочиташе урока по няколко пъти / не съм я карала аз - тогава следвах и ме нямаше вкъщи по 12-13 часа /.Не си създаваше
много връзки , но все още дружи с приятелки от детската градина , от квартала и от предишните си класове.Не говори излишно - не се фука , не гледа да привлече внимание ,но това не я прави по-различна от другите тийнейджърки.Сега е в 11 клас .

По професия съм учителка - детска и начална.Когато почнах работа в ДГ , в групата ми имаше дете ,което 3-4 год. въобще не е говорило нито с госпожите , нито с пом.възпитателите.Казаха ми ,че сигурно няма да проговори и на мен.С  другите деца си общуваше,също така с роднините,но извън този кръг - не.Не спрях да му говоря - постоянно му бърборих нещо и един ден той отвърна на въпроса ми.Е,вярвайте ми аз "заковах" - не знаех какво да му кажа,а уж се надявах това да се случи.Всички му се зарадваха много .Е , отприщи се това дете и нямаше спиране - беше много любознателен и задаваше много въпроси.

Друг случай от практиката ....
Едно момиченце в друга група в ДГ въобще не е говорило 4 год. с никого - деца , учителки и персонал.Налагало ми се е да замествам понякога колежка и  ми е правило впечетление,че
въпреки това то е много умно и винаги решава поставените задачи правилно - без да обърка нещо.Играеше си самичко - и аз , и колежките в групата сме правили каквото трябва,но то не
проговори.Май и на детски психолог го водиха , но ...не и не
Сега е първокласничка.Вечер идва да си вземе братчето от ДГ. И...говори - поздравява,отговаря на въпроси ...Не знам какво е пречило на това дете да общува с другите,
но това не го прави  по-различно от тях - всмисъл проблемно и тем подобни.

Консултирай се все пак и с детски психолог/психотерапевт.А и педиатърът ти е казал,че при някои деца е нормално такова поведение.Щом детето не вреди на себе си и на другите ... - не се притеснявай и... най- важното - не го превръщай в опитно зайче на някой новоизлюпен или самонадеян психолог . Изпитах го на свой гръб - за радост нямаше последствия.

Може би    И нашият татко е такъв , а бе въобще родата им е такава...
Все се молех децата ми да не приличат на тях , но явно молитвите ми не са били достатъчни.
Не са лоши хора ,но не са много контактни 

[
Udy,не съм чувала за тази теория.
Препоръчай ми моля те място,от където да се информирам 
[/quote
И тук има теми за тези деца.аз не казвам, че твоето дете е такова.Аз четох доста, въпреки че моето дете не спада към тези деца по мои наблюдения, но от статиите ще научиш доста в смисъл да не се опитваш да вкараш детето в някакви норми/ дори то да не е такова/, а просто да се съобразиш с неговите особености и съобразно с тях да му помогнеш да се развива.
Според мен най-удачно е ти да се консултираш с психолог/ но без детето за да не го травмираш/ и ако по твоя разказ той прецени, че има проблем тогава да заведеш детето.Във всички случаи едно компетентно мнение ще те успокои много повече от нашите " съвети"/ никой да не се обижда ей /
Желая ти успех и дано всичко се нареди.

Нямам опит с такова дете, но без да те плаша излишно искам да ти споделя опит на моя позната от преди няколко години.
Тя има момченце (вече доста голямо ), с което се запознах когато беше някъде около 3 годишно. Ами с ръка на сърцето мога да кажа, че такова диво дете не бях виждала - очевидно напълно пораснало за годините си, развито, играе си, весело, но диво. Не искаше да говори, не можеха да го занимават с приказки, правеше каквото реши независимо какви крясъци се носеха по негов адрес. Мислех, че това е най-разглезеното дете, което съм виждала. Просто ужас!
След около 2 години го видях отново - когато беше на 5. И видях, че е със слухов апарат. Оказа се, че детето просто е имало слухови проблеми, но са ги открили прекалено късно.  За това е трябвало майка му да изкрещи 10 пъти и да стигне до не знам си колко децибела преди да й обърне внимание.
Така, че никога не е прекалено за свое успокоение да потърсиш мнението и на друг специалист. Най-вероятно няма за какво да се тревожиш защото всяко дете се развива различно, но недей да оставяш всичко на случайността! 

Не искам да поставям диагнози, не разбирам, нямам опит, но помисли и обсъди с лекар.
аутизъм

заради такива като последните постове съм на мнение, че ако поведението на детето ти те притеснява, трябва да се консултираш с лекар наяве, не да търсиш консултации с други майки онлайн. ти ни разказваш елементи от това, което ти виждаш, ние се сещаме за подобни истории и ти ги разказваме, ти се шашкаш. а може детето ти просто да е различно от повечето други деца. или обратно - аз ти казвам, че моят син проговори на почти три и половина, никога не ме е държал за ръка на улицата и баща му му вика "генерала", защото винаги държи да става неговото, но е напълно нормален и ти се успокояваш и не търсиш помощ за своя син, а се оказва, че той има нужда от такава. моят съвет е сподели с педиатърката си, че си притеснена и я помоли да те насочи към добър детски психолог. успех!

Помисли много внимателно какво се е случило в момента на прехода. Детето ти е било друго, нещо е станало и се е променило. Изживяло е нещо на което ти тогава не си отдала значение, но за него е било важно, много важно. Много е възможно детето ти да не е различно, а да е станало различно. Не знам доколко психолог би могъл да ти помогне ако ти сама не откриеш причината за промяната.
Вярвам че ще се справиш в това търсене защото от всичко което прочетох останах с впечатление че не си човек който си затваря очите и имаш много реалистичен поглед. Успех!

Ето тук ще намериш информация, линкове и мнения, дано са ти от полза - http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=169071.0

Що се отнася до говоренето, смятам, че няма проблем, тъй като вече е казвал думички, още повече че примера с късното проговаряне го имам - племенницата ми. Проговори към 3 год. до преди това само само сочеше и мрънкяше, даже тема бях пускала.
И аз като Vjara   мисля, че може нещо да му е направило силно впечатление, да е изживял нещо и това да му е подействало. Помисли, дали не сте се местили или изобщо премисли всичко за този период от време.
Консултирай се задължително с лекар, аз лично не вярвам в индигови деца и т.н. / не искам да обидя никой, лично мнение / и обсъдете поведението му.
Мен всъщност би ме притеснило поведението му повече от колкото това, че не е разговорлив.
Желая ти успех.

Благодаря на всички ви за отговорите 
EASpirit обеща да ми прати книга за индиговите деца на мейла.
Сега сядам/най-после/ да чета по въпроса.
Защото моят син освен мълчалив е и нощна птица,преди 23.00 часа не заспива.

Мина,да ти кажа аз съм свикнала с начина му на говорене и всичко му разбирам.
Понякога обаче се правя на неразбрала за да ми го каже нормално.
Защото знам,че той знае как.
Обикновенно посочва нещо и почва да съчинява по най-сложния начин:
Дай тъгъдъкана/универсална дума/.
Питам го какво иска и ми сочи с пръст:това!
Какво е това?
Дай,дай.. и почва да пружинира на краката си.
Сок ли искаш?
Сокче...и се размазва от кеф,че съм го разбрала.
Когато го питам какво е това обикновенно клати глава или казва"Не икам".
Като му влезе нещо в главата обаче е в състояние да го повтаря непрестанно.
Сега е на вълна"Бубооо-о",защото баба му го гледа 2 дни и така му вика.
Преди това беше на "Котиииииииии,ила"/имитира мен как викам на баща му/...
А,сетих се и още нещо.
Имаше период-около месец,в който абсолютно всички думи завършваха на "на"-мамана,татина,Пакатана/Павката/,Писитона,и по-дългите са особено смешни:Икам на паалкананана/пързалка/,пусни Текеяканана/Пепеляшка/...
Залепне ли му пластината....чудо.
Това дете живее в друг свят.

Avalena,категорично не е глух.Това беше най-първото нещо,което ми хрумна.
Опити какви ли не съм правила,реагира на всякакви звуци и е много музикален.

Lali,за аутизъм съм чела доста.Не намирам кой знае колко сходства.
Истината е,че  наистина е трудно да се прецени само по това,което разказвам.
Това е някаква малка част от поведението му,което описвам,надали ще добиете пълна представа.
Но сте ми много полезни..
Виждам,че всеки има някакъв пример,което ме кара да не се чувствам безпомощна и да не смятам детето си за толкова различно.Което ме успокоява.
Пък и научих за теории,които не бях срещала.
Сядам да се просвещавам.
Благодаря ви от сърце 

Миз,редактирам,защото забравих да ти отговоря.
Не мисля да оставя нещата само на ниво прочетено във форума.
Абсолютно задължително ще се консултирам с детски психиатър или логопед,ако ме насочат и към двете ще ги посетим.
И това ще стане в най-скоро време-може би до седмица.
Тази тема за мен беше начин да извадя терзанията си наяве.
Нали знаеш,че първа стъпка към решаване на даден проблем е признаването сам пред себе си,че имаш такъв,втора е споделянето,а чак след това идва търсенето на начини за преодоляването му.
Ще пиша какво ни е посъветвала педиатърката и към какъв специалист ни е насочила.И как се развиват нещата също ....

Hakiba, незнам какво ще ти прати EASpirit, аз мога да ти дам линк към това - http://kpacota.com/books/

Да,тази книга исках да изпратя 

Hakiba прочети я,мисля,че ще намериш отговор на много от въпросите си 

Според мене говори с педиатъра на детето, за да ти е мир главата, и той/тя да те насочи. Може и нищо да му няма, но ако му има, диагноза не се поставя току-така. Отнема месеци на наблюдение, та и повече. Абсолютно внимавай, ако някой реши да му предписва лекарства! Детенцето е малко.
Не знам дали в България има такъв вид лекар-специалист - по проблеми на развитието (developmental disabilities се води тук). Добре е ако има, да се срещнеш с такъв. Това не е психолог, а лекарско лице. В идеалната ситуация е хубаво детето да се види също от екип, състоящ се от психилог, социален работник и логопед, за да се разгледа случаят от всички страни!
Успех! Може и да му има нещо на детенцето, може и нищо да му няма, но не съм достатъчно компетентна за поставяне на диагнози.

bimbo,мерси за линка
Изтекоха ми очите да чета,инфо има много,когато човек си постави за задача да го търси.
Утре ще продължа с книгата.
Лягам си спокойна и обнадеждена след прочетеното.
Вярно е,че има много от признаците на аутистичните деца,но така систематизирани не ми дават пълна представа,гледала съм предавания и филми за тях...,затова ми изглежда далечно от нашата ситуация.
Ако само сравнявам симптомите бих си извадила погрешни заключения.