За ревността и ограничаването на другия, но под друг ъгъл.

Патологичната ревност се свързва с дълбокият страх да не бъдеш изоставен и много често води именно да това.

ревнувах го когато имах причина за това- сега съм далеч от това чувство

Наистина ако си сигурен в човека до себе си не го ревнуваш .Поне с мен и мъжа ми е така. Иначе ако загледа някоя мацка ми става понякога кофти,ако се чувствам по-невзрачна от нея,но това се дължи на ниската ми самооценка и определено не си мисля,че ще отиде при нея,просто си мисля,че не съм толкова хубава.Но той не е с мен само заради външния ми вид,както не съм и аз с него заради това,нито пък само заради едно някакво негово качество. С него съм,защото е ТОЙ. И съм сигурна,че и за него е същото. И ако ме смени с друга само заради по-хубавото й дупе -ами проблема си е негов. Не виждам какво губя аз,освен ,човек,който не ме уважава.Ако е способен да го направи,значи не е точния човек за мен.
Сега се сещам за Острова на изкушението,ако го гледате. Как мислите - защо Милена ревнува Филип? Права ли е да го прави? Него ако питате той нищо не е направил,това ще попипва другите  мацки и какво ли още не според него не значи нищо,защото той ОБИЧА приятелката си. Да,но обичта само на думи нищо не значи. Така че на такъв човек какво доверие може да му имаш А тя дори му имаше Така че много зависи и от това как ще се държи другия. За мен не е проблем ако пред мен флиртува с някоя жена на майтап,ако се бъзика с някого в чата,но едва ли ще ми е равнодушно да получава постоянно смс-и, да ме оставя сама редовно вечер,за да ходи на кафе  с приятелки(че даже и с приятели). Не знам дали това е ревност,но определено няма да ми хареса. КОето не значи,че ще му натяквам или ще го следя,просто ще го оставя за избере кое е по-важно за него.

На същото мнение съм.
Ревнувах мъжа ми, докато бяхме "прясна" двойка и не знаех какво чувства към мен.
Сега просто няма нужда да го ревнувам. Дори няма да ме притесни да ми изневери физически, защото знам, че любовта му си е само моя. Имам му доверие. Разбира се, ако ми изневери и емоционално, тогава би ми нанесъл огромен удар, но се надявам да не го направи никога или поне да ме предупреди навреме /познавам го и знам, че не би могъл да пази подобно нещо в тайна/. За такива неща, че може да загледа някоя или да отиде на стриптийз - няма проблеми - аз му показвам готините мадами по улицата  .

Леле,колко сте демократични ,кви кафета с приятелки бе...
Според мен ,както се свикнете отначало ,ако се свикнете,да си излизате по отделно ,да вършите доста неща самостоятелно,ок ..но ако се свикнете в обратната посока(както ние )..., ако сега след 4 год и половина изведнъж ми каже,ми излизам на кафе с приятелка ..и ще съм 
Не мога да кажа,че ревнувам много ,но си ревнувам,това си ми е в характера на мен ..може би изпитвам и чувство за собственост,но това пак си ми е в характера .Мъжо си ме знаеше ,що за екземпляр съм,да е мислил навреме...
Но тази задушаващата ревност е наистина ужасна ...бившиа ми беше такъв ..едвам се утървах   

Съгласна съм с теб,с изклю4ение на това,4е жената трябва да е смотана-това никак не е задължително.Даже в последно време се наблюдава тенденция колкото по-ка4ествена/във всяко отношение/ е жената,толкова по-няма само4увствие.

В това има известна доза истина. Защо така се получава обаче???

защото когато си кух и първи4ен морето ти е до колене

Здравейте, момичета!
Темата е интересна.Виждам ,че всички гледате на ревноста под този ъгъл.Но мисля,че корените се крият много по дълбоко и ревноста има много лица.Това е естествено чувство ,което е заложено в човека,дори и в животните,още от самото му раждане.Нещо като истинкта за самосъхранение.И няма нищо общо със самочувствието или увереност в себе си.Не пипаш печката,защото знаеш че ще боли!Пазиш си чувствата,защото знаеш че от тях боли душата...нещо такова..
Аз съм ревнива и любимия ми мъж е ревнив!Колкото и  нескромно да звучи,чувствам се красива и умна,чаровна и обичана жена!Ноо...ревнива
Защо синовете ни,още когато са на няколко месеца,бутат ръката на баща си,когато ни прегръща?Защо дъщерите, още от бебета са съпернички с мама,за вниманието на татко,защо децата ни още от бебета,стават нервни и се ядосват,когато се радваме на други деца?!Те нима не се чувстват обичани и нямат самочувствие?!
Дори и животните ревнуват!Всички !Замислете се  и ще видите!
Може да ревнуваш дори от мотора или колата,от хобито,от работата,от приятелката на жена ти,от приятеля на мъжа ти,от всичко на което се отдела повече специално внимание .
А ВСИЧКО СПЕЦИАЛНО ИСКАШ ДА Е САМО ЗА ТЕБ!
Не се ревнува само противополжния пол!Ревността е навсякъде!
Съгласна съм с мнението че, това е първично чувство и излиза ,че ревнуват само първичните !
Другите са се усъвършенствали някак си Поздравления за тях!
Е,аз съм от първичните и се боря за усъвършенстване,но нещо не ми се отдава ... И въобще не се чувствам неуверена,куха и грозна!
Такава съм си!Ако всички бяхме еднакви ,щеше да е скучен света!
Обичайте се,ревнувайте се,каквото искате правете, само да сте щастливи !
В Е С Е Л А  К О Л Е Д А ,ревнивки!
И на В А С  съвършенни, В Е С Е Л А  К О Л Е Д А !

Леле майкооооо...
Защо не мога да пиша по-кратко

Аз затова избягвам да пиша
Защото се знам ,каква съм писарка....
Извинавам се за дългите отговори ..!
Ама пък обичам да ви чета!
Бъдете все така непримирими в търсенето на истината!
Весели празници!

не се извинявай-беше много хубаво и то4но.Весели празници и на теб.

Не мога да кажа, че не ревнувам хич, но гледам да пъдя това чувство. Гадно, изяждащо те. Най-важното е доверието, ако го няма - всичко отива на кино. Но, наистина, всеки има различен праг. Аз лично, ако нямам проблеми, ако ми се отделя достатъчно време, бих приела някоя забежка, какво толкова. Стига да се направи фино, то и в тез неща има майсторлък. И може би, предпочитам да знам какво се случва.

Преди време една млада дама се беше лепнала за мъжа ми, така и до нищо не се стигна, ама бяха едни смс-си, едни чудеса - сълзлива латино история - мани - мани. Ами, четяхме заедно смс-сите и се смеехме, даже заедно измисляхме отговора. Отмина историята, нищо фатално. Е, той като всеки мъж беше поласкан от вниманието към персоната му, ама кой не би бил...

Дааа, ревнувам го. Еми мой си е това е. Не му ограничавам свободата, вярвам му, не правя сцени от поглед, комплимент. Но... той си е мой. Даже и да не го усещаме винаги, ревността я има. Той също ревнува и ми е казвал и съм го усещала. Не сме обаче някакви болни мозъци, които не правят нищо поотделно.
Абе тя  МАМА КРАСИ ви го каза....