Дано да ме приемете сред вас

Решението за развода вече съм го взела,просто ще изчакам да минат празниците,тогава ще си търся и адвокат.
Достатъчно време изгубих,вече нямам какво да чакам,всичко е от ясно по-ясно.
Знам,че изчакването ми изигра лоша шега-вярвах,че ще се осъзнае,че нещата ще се оправят.Като се замисля сега,ако бях се развела още в началото като се разделихме,вече щях да съм преживяла всичко и да ми е минало,щях да си спестя пет години напразни надежди и разочарования.
Преживявах го тогава,ще го преживявам сега наново.

Виж сега какво, погледни го от хубавта страна- вече си взела решение, понякога именно това  е най-тежкото да си признаеш истината. Та след като вече си го направила, ти остава по-лесната част- само да си следваш решеннието.  И не гледай на тези години като на загубени-  те са те научили на нещо, просто още не го знаеш

Здравей мила!
първата стъпка мисля си я направила-споделила си, поотпуснала си душата си, видяла си че и драми бог дал ( това по странен начин някак си успокоява) и че хората се справят и продължават. Момичетата са ти казали правилните рецепти. Ако искаш да си помрънкаш, да попсуваш по адрес на рогатото, да си поплачеш- целия подфорум е на разположение, помага...
Аз понеже не съм много по безкрайните размисли, гледам по-оперативно да се действам че от много мелодрама само повече затъвам ще ти дам само няколко опорни насоки, които на мене помогнаха много. И другите по свой начин са ти го казали:
1. От утре започвай да се събуждаш с ЩАСТЛИВАТА мисъл каква късметлийка си че си се отървала от това сега, а не след още 10 години.
2. Посвети време на това да размислиш какво от това което може да придвижи живота ти напред ( ТВОЯ, не на детето)  можеш да започнеш да правиш още днес, апък досега не си имала сили, желание, възможност, смелост.......................
3. Дишай с пълни гърди ( буквално)  и започвай да мислиш за себе си по различен начин-като за жената, която започва да открива себе си отново.
4. Не позволявай омраза под каквато и да била форма да влиза в сърцето си, опитвай да се зарадваш ( ако може искрено ) на най-дребното нещо.
5. Започвай да се срещаш с приятелите си, които сигурна съм имаш , но покрай дупката не си искала/нямала време/ неподходяща за компания съм - да срещаш.
6. Създай си удоволствия. Дребни, но за тебе. Усмихвай се на себе си и си повтаряй че хубавото сега започва ( то реално си е така, без майтап).
7. Забрави за този мъж като за мъж. Той вече е само баща на детето ти. Евентуално. Грубичко е, но е възможно и да е само евентуално.

Писах какво би могла да направиш за себе си само. Нищо не казах за детето. Всичко гореизложено е пътят към доброто и за детето ти. Щастливата мама може да даде само щастие на детенцето си. Безрадостните и объркани деца се създават от безрадостни родители.

Прегръщам те и стискам палци всеки следващ ден да си по-силна и уверена в себе си! Ще се справиш!

Ами .... ако има начин да ти кажем, че не те приемаме тук в този форум, че не си добре дошла тук и че не ти е мястото тук и ако има начин това да промени животът ти, да изтрие болката ти, да излекува сърцето ти и да заличи мъката от очите ти, то тогава всички тук ще ти кажем - махай се, не ти е мястото тук, не идвай при нас
   

Ще те приемем, какво да те правим... Не че много се радваме...

Jaly доста добре е обяснила нещата, както винаги. Тя ние гласа на здравия разум.
Аз искам само още едно нещо да допълня - мисли си, че през тези 5 години си направила всичко възможно да спасиш брака си. Те не са изгубени. Но след като си опитала всичко, значи няма накъде да продължаваш в тази посока и е добре да тръгнеш по нов път.
Забрави обвиненията и към себе си и към него, не допускай омразата и се стреми към спокойствието, а после ще дойде и щастието(не задължително с друг мъж)

Здравей Скарлет.

Твоята история е доста близка с моята. Моя съвет е забрави за омразата и самосъжалението. Просто ти е трябвало повече време да осъзнаеш що за човек е той и, че не е за теб. И това, което си го написала, че друг мъж едва ли ще погледнеш, бъди сигурна, че не е така. Точно в този момент ще прогледнеш и ще си кажеш, боже къде съм спала толкова години.
Живота от тук нататък ще е такъв какъвто ти искаш. За това усмихни се, не мисли за пропиляните 5 години, ти си само на 30, мисли само за вас двете. Не му позволявай да те манипулира повече и вземи в свои ръце нещата.

  и 

Забравих да ти кажа (пиша), че в началото, когато разбрах за новата любов на БНД имах чувство, че ще умра. Бях бременна в 7 месец, не ядях, не спях. Бях в шок. Постоянно висях тук. Мога да кажа искрено, че ако не беше форумът и големия ми син Ицко сигурно щях да полудея. Много ми беше тежко, много ми беше трудно. Ставах в 4 през нощта и пишех ли пишех, после четях.
Мога да кажа, че нещата се приемат по - лесно като общуваш с хора с подобна съдба, които знаят какво ти е. Защото всички около мен ми викаха -стегни се, не си струва, но всъщност идея нямат на мен какво ми е.

Страхотни сте! Нямате представа колко много се нуждая от подкрепа,благодаря ви,че ми я дадохте!
Наистина е съвсем различно,като общувам с хора с моята съдба,знам,че може да ме разбере само човек,който е минал през това.Възхитена съм от отзивчивостта ви,въпреки вашите собствени проблеми.
В постовете на всяка една от вас има много истини,за които аз си затварях очите досега,просто ми се искаше да има друг начин,но явно не е писано.Всичко е свършило отдавна,въпреки,че досега не исках да го приема.Сега вече го знам и единственото,което ми остава,е да се науча да живея с това.Благодаря ви за разбирането и много се радвам,че въпреки всички проблеми,които сами изживявате,не сте глухи за чуждата болка.В момента за мен това значи много!

Сиси,и аз като теб все още съм шок,до вчера непрекъснато си задавах въпроса:с какво другата е по-добра от мен,какво повече ще му даде и други подобни.Блъскам си главата и не мога да го проумея и никой не може да ми отговори.И аз не спя,рева като магаре,ама полза досега не съм видяла-преди ми олекваше,като се наплачех,сега вече не.
Четенето тук наистина помага,виждаш,че не си сам и ти става по-леко.От вчера си повтарям сама на себе си,че щом толкова момичета са се справили,и аз ще успея.
Единственото,което в момента знам,е че НЕ ИСКАМ ПОВЕЧЕ ДА ПРОЩАВАМ,КАКВОТО И ДА МИ СТРУВА ТОВА! След цялото ми досегашно търпение,и това е нещо.

Скарлет, въпроса "какво тя има повече от мен " е най-добре напълно да го забравиш. Аз съм оставяла и мен са ме оставяли.... имало е други жени за мъжете,  с които съм била- рядко някоя е била  по-хубава или по умна или каквото искаш по и въпреки това... въпрос на химия, на  моментно търсене, на хиляди неща, поради които едни двама души почват да се виждат... И е напълно, ама  напълно безсмислено да седиш и да разсъждаваш по тоя въпрос.
Най-важното е, че той  не е с друга жена поради причини свързанис теб, а поради лично негови си причини. Разбери го това и спри да търсиш причината в себе си.
И ако се замислиш за какво ревеш като магаре- защото ти е мъчно за себе си ,нали?..... а защо ти е мъчно - на 30 си, имаш си дете,  здрави сте,  малко е болезнен тоя урок, ама повярвай ми много по-лоши неща могат да ти се лсучат, та избягвай да потъваш в таква скръб без някой да е умрял....
Честно не е добре така да се скърби, много пъти съм го казвала на момичетата тука... хубаво - мъчно му е на човек и на мен ми е било, че и сега понякога ми е, ама  наистина не бива  така да потъваш в скръб  при живо и здрве дете и ти самата здрава, макар и нещастна.

Права си,Джали,напълно си права.
Страшно ми допадат разсъжденията ти,знам,че има много по-страшни неща от това да останеш сам.Но в момента съм заслепена от болка и обида и явно не мисля трезво.
Всичко е много прясно още,затова.
Все още сутрин и аз като Сиси се будя и на моменти не мога да повярвам,че това се случва.
Надявам се,че с времето болката ще утихне,но в момента няма как да не ме боли,явно просто трябва да си изживея болката.
А за реването-наистина рева за себе си,че съм била толкова заслепена и глупава  да не разбера с
какъв човек  си имам работа.
Сега вече имам цели-няма повече да се измъчвам от съмнения,от очаквания,ще се разведа,ще го
преболедувам и ще продължа напред.Може да отнеме време,но рано или късно ще си върна живота,такъв,какъвто беше преди него.

 

За въпроса с какво е по - добра от мен. Искрено мога да кажа поне в нашия случай - с нищо. Просто тя е олицетворение на свободния живот. Аз съм задълженията, отговорностите, трудностите. Бил казал, че никога няма да обича друга както мен и че не обича това момиче. Но там има ахо - ихи. А вкъщи имаше - свърши това, направи онова, пари трябват за това, днес трябва да си там...
Ей така нашият БНД си взе отпуск от бащинство. Някой друг да гледа децата му, някой друг да се грижи за това какво да ядат, дали са на топло и да поеме неговите задължения. Много е лесно така.
Та според мен това е отговорът на въпроса ти.

Сиси, много точно си го казала.
И при нас така се получи, макар че си говорим, виждаме се и уж се грижи за Иво, ама повечето е на приказаки.
Ей за парите - знаете, че се бяхме договорили за малка сума на месец, а нъцки - нямал. Сега се наложи да му искам, защото ни забавиха заплатите и положението е малко ... фитка ... ама после ще му ги върна. Понеже, дръжте се да не паднете, кифлата ни се е скарала с техните и те са й казали ако ходи при него да си тръгва без дрехи, без обувки, без нищо, та сега се наложило да купуваме дрехи.
Пък майка му на детето нали изкарва пари, да си му купува дрехи.