Родителски амбиции ?

Казвам му "Ти си най-..." когато наистина е най-добрият.
Никога не съм помпала самочувствието му без подплата.
Дори напротив, когато той е в облаците, деликатно го свалям и му показвам, че има още за какво да се труди.

Да, ще настоявам да завърши висше, а може и две.
Защото мисля, че е жизнена необходимост, особено на фона на масовото завъшване на средно образование от неграмотни, полуграмотни и много рядко грамотни ученици. Те и "вишо" завършват, но това е друга тема.

Аз пък съм свидетел в много по-голяма степен на това как на родителите 'не им пука'. Важното е детето да си изживее детството, да си играе...защо да го учи това или онова - нали ще ходи на училище и прочие и прочие...

Не реализирам мечтите си през дъщеря си, в голяма степен, що се отнася до професионалните ми такива - съм ги осъществила всичките. Но виждам колко много неща родителите ми не ми дадоха като възможности, просто защото ...не виждаха смисъл. 

Не насилвам детето си за нищо - макар да е в немска детска градина и да я водя на уроци по английски. Тя има избор - да научи нещо и да се забавлява, или да не научи нищо и пак да се забавлява. Ако не й давах тази възможност, както и много други, които съм запланувала - Избор нямаше да има. 

Що се отнася до висшето образование /имаше тема и още стои в Клюкарника/ - за моите родители завършването му се подразбираше от самосебе си... За мен по отношение на дъщеря ми - не е чак така. Държа да има добро образование, защото то ти дава правото на избор - мисля това за всеки е ясно? 

Защо? Нали трябва да опита от доста неща за да разбере кое го влече? А да отидеш един ден на плуване и да се откажеш на втория, два пъти да идеш на тенис и да кажеш, че никой не ще да "играе" с теб, а трябва да се учиш на стена, така може ли да разбереш кое ти доставя удоволствие? Мисля, че са щастливи хората, които превръщат хобито си в професия. Но трябва да го отkриеш.

Според мен, когато детето расте в добронамерена среда, когато родителите дават възможности за избор на детето, съобразявайки се с наклонностите му, когато не упражняват излишен натиск, но и не допускат прояви на мързел, нещата се получават.
Истината е, че доброто образование дава възможности за избор.
Истина е, че пречупената индивидуалност се страхува от възможностите за избор.
Любов, гъвкавост и импровизация ще са ни нужни.

Ами моето мнение е, че висшето образование е все по-голяма необходимост. Не виждам нищо общо с родителски амбиции. И тъй като това е моето мнение плюс че е подкрепено от житейския ми опит, няма начин да мисля и да изказвам, че това не е така.

Друг е въпроса, че висшето образование се започва, когато човек е пълнолетен. Няма начин да накараш насила някой да следва, който не иска. Моите амбиции се свеждат до това да дам добро средно образование и да събирам парички за добър университет (тоест да създам възможност за следване). Купили сме апартамент и си го изплащаме (един вид инвестиция). Ако няма желание за следване - може да се нанесе в апартамента и да работи каквото иска. Нашите изчисления показват, че разликата в заплатите между следвал и неследвал човек в Европа за целия му работоспособен живот (между 20 и 50) стигат точно да изплатиш апартамент 70-100 квадрата. Моята задача аз виждам в създаването на условия за свободен избор, живота си е детето, особено като стане на 18.

И за какво му е на един 18-годишен младеж или девойка да се напъва, като по дефиниция ще има апартамент и пари за учене? Какъв е стимулът за развитие в ситуация, в която "може и да копа, може и да не копа" и пак няма да остане гладен? В това отношение ми харесват западняците - като навърши пълнолетие отрочето се пуска в живота като си търси квартира, изплаща студентски заем, работи и т.н. И така отпада и сделката "всичко съм ти осигурил (апартамент и пари за учене), от теб се иска само да учиш и да си ми благодарен". Зная, че сега много ще скочат да обясняват как нямало да търсят благодарност и как искали да им бъде чиста съвестта, че са извели детето на правата, пък то каквото иска да прави.
Да, социално-приемливо е да се говори така, но всъщност е много далеч от истината. В БГ има неписана сделка между родители и деца - едните дават, а другите слушат. Ако не беше така, нямаше в един друг подфорум да се вихрят теми за неразбирателство между поколенията кой на кого какво е дал, пък колко неблагодарен бил или как, видите ли, му се месели в живота и семейството.
Моят възглед е следния: давам възможност и поемам отговорност докато са деца. Който иска се възползва, който не иска, негова си работа. Ако искат нещо, да си го направят - кеф им жилище да си наемат/купуват, кеф им да учат, кеф им да работят. Мога да помагам, но не и да давам наготово. Докато завършат училище би трябвало да съм ги научила на това, което смятам че ще им е полезно в живота. Нататък са те. И без това младите искат да се отделят и да си решават сами живота.

Подкрепям!

Дайте да не даваме "хубави" примери със западняците, те си имат далеч по-страшен проблем - тоталното отчуждаване. Истината е някъде по средата - родителите плащат таксата и учебниците на студента, а джобните за модни дрешки и студентски купони са грижа на студента. Чакаме с мъжа ми синковеца да стане на 16 години и лятото ще го пратим да си изкара някой лев. /това е малко офф обаче/

Има отчуждение при западняците, така е.
Но... при нас е още по-зле положението. Толкова силно са се вкопчили едни в други стари и млади, че са като сиамски близнаци. И накрая 30-40-годишни мъже и жени не могат да се оправят сами, а чакат някой да им гледа децат, апартамент да им купи (иначе не искат да се женят), кола също не отказват, пък и връзчиците за някоя работица на бюрце от родата. На какво прилича 40-годишен мъж да не може да наеме един апартамент за семейството си, а се тъпчат заедно с по-старото поколение под един покрив! При положение, че открай време сме залитнали към тази крайност, едно финансово отчуждение може да се отрази много здравословно и на едните, и на другите. Така няма и да си "измесват капите"

Аз съм ЗА завършване на висше образование от децата ми.
Никога не съм съжалявала за това, че сме завършили такова с баща им. Средата и контактите, които сме създали там са неща, които никой не може да ни отнеме. Голямото напрежение и труд   , редуващи се с големи емоции и купони ще помня винаги.
Друг е въпроса , че в определени моменти някои от специалностите са на мода. Относно специалноста не бих налагала своето мнение.
Не мисля, че децата трябва да се претоварват, но съм се погрижила голямата /1клас/ да се занимава със спорт и немски език от 5 год. възраст/.
Аз бих направила всичко, което зависи от мен в тази насока, а пък дано да има смисъл. Времето ще покаже.

RadostinaHZ, 

Дано наистина до тогава да сме им дали здрава основа, но и мечти, които да следват   

По този въпрос се замислям отдавна и то редовно. Особено когато чувам как поредният родител се напъва да привлече вниманието на слушателите си с поредните подвизи на децата си, които на по 25 години дори биват издържани основно от мама и тате. Мама и тати им уреждат изпитите, даже им подават документите за кандидатстване. Та това са вече възрастни хора! Обучения в чужбина, заето /престъпно за мен/ цялото свободно време на децата с учене, кръжоци, уроци и т.н. без възможност за свободни игри /това ми звучи ужасяващо и ненормално за деца/, непрестанният натиск да сме "най-" в какви ли не отношения...
Мислила съм за това години, преди самата аз да имам свои собствени деца. Взела съм и предварително решение в тази насока също отдавна, преди 10 години /големият ми син е почти на 8 сега/ да въведа баланс между заетото време и свободното такова, което не се определя като съдържание от учители, родители и т.н.
В темата за това, дали държа децата ми да бъдат с висше образование съм отразила реалното си мнение, а именно- на нищо конкретно не държа. Още повече, докато те са малки и не са проявили възможностите, интересите и наклонностите си. Предпочитам да ги запозная житейски с по- горляма информация относно начина на живот, професиите, необходимите знания и умения за определена професия, правата и задълженията им в различни области. Предпочитам те да направят своя избор въз основа на събрана през годините информация /практическа и теоритична/. Част от тази информация, много важна, според мен, е набраната такава в процеса именно на провеждането на "свободните занимания", т.е. при шлаенето с приятели, при играта пред блока, на площадката, при ходенето на гости, на екскурзия, на прлуване /не на уроци, на плуване с нас или приятели/ и т.н.
От три години големият ми син мечтае да стане палеонтолог. Чете всичко за динозаври, вкаменелости, проучвания. Обича и се справя добре с математиката. Че ако има такава насоченост поради що да го правя юрист, като мама или инженер, като тати? Или да го съсипвам с диктовки и преразкази, за да е толкова добър по БЕЛ, колкото по математика, да рисува толкова добре, колкото решава задачи? Това си е живо престъпление за мен.

И аз искам такъв "рай", ама ме пратиха на тръстиката рано-рано /и мъжо беше там/ и затова сега не живея в ада, описван през тема в Дис. Мисля, че сентенцията "Няма безплатен обяд" трябва най-после да се запомни от всеки, който поне малко претендира да е разумно същество.

Ами трикът е, че 18 годишния няма да знае и ще се напъва докато избере пътя си. Опитвам се всячески да покажа ползата на висшето образование. Само дето не искам да е на всяка цена. Аз като следвах в чужбина, работех и дете родих без всякаква помощ - съсипах се. О, да справих се с трудностите, обаче докато стана детенце на 5 години, я виждах само спяща вечер и ми беше лукс да спя дори 6 часа. Пусти амбиции - да се реализирам и да отговарям на мита на еманципираната жена - само да се организираш - всичко е възможно. Ами вече не съм фен на тази теория. И ако мога да платя образованието на детето - ще го направя, защото не искам да преживее това, което преживях аз, честно казано и на най-големия си враг не го желая. Помощта ми няма да има нищо общо с дундуркане, а искам да е на място, когато преценя - и не да е предварително и демотивиращо обещание.

Хваля детето си, защото наистина мисля, че е най ... нали знаеш приказката за най- хубавото свраче