Това, което аз виждам е, че изпитваш страшно много вина. Дъщеря ти не е толкова малка и не трябва да спираш собственото си развитие, заради нея - това може само да ви навреди. Няма по-лошо от родител, жертвал се до самозабрава за детето си.
И ние имаме проблеми от подобно естество, всеки родител ги има.
Това, което знам със сигурност е, че детето трябва да знае до къде е границата и, че всяко действие има последствие и то трябва да си ги понесе. Също, че вкъщи всички са равни и така, както тя има нужда от игра и внимание, така мама и татако имат нужда от почивка.
Не съм от майките, които обясняват до припадък и при някоя доста лоша постъпка изтърсват само "моляте миличък/чка, не прави повече така". И съм я ступвала, когато се е налагало и съм спирала да и говоря, и съм я наказвала.
Всички обичаме децата си безкрайно, но е факт, че понякога те се държат доста лошо и в такива моменти не трябва да се обвиняваме къде сме сгрешили, а да действаме на момента подобаващо.

И да, децата се държат различно с всеки, който ги гледа.