Трябва ли и двамата родители да участват във възпитанието на детето?

Дани, ти си голямо изключение от правилото „бивш мъж”, затова ми е трудно да  правя паралели с моята ситуация например. Но категорично да, смятам, че трябва да участваш в отглеждането на детето и това „ако си искал да участваш да си си стоял тук” са доста неприятни думи на много наранена жена. Надявам се като й премине афекта от това, че си продължил напред с живота си и имаш приятелка, да се кротне.
Аз много искам нашия БНД да участва по-активно в живота на детето, но насила хубост не става.

Birdy, само да напомня, че тя си заживя, с гаджето си доста време преди аз да се сдобия с приятелка. 
Та много наранена казваш...??? 

Извинявай, Дани, тоя факт съм го пропуснала в цялата история.
Но да, наранено й е егото определено, тя си е мислила досега, че ще се валяш в самосъжаление и ще страдаш за нея и ден и нощ ще мислиш как да си я върнеш. Моят бивш заживя с приятелката си малко след като се разделихме, ама аз знаеш ли колко време не можех да приема, че не се тръшка да страда по мен 
Такива сме жените, нелогични същества.
Извинявай за което.

Няма за какво да се извиняваш

А за другото, може би си права...ако детето и е казало за въпросната приятелка, защото иначе няма, как да знае (освен ако не чете тук  )

Дани,определено смятам че във възпитанието на едно дете,трябва да участват и двамата родители.Първо защото сме различни като хора и по различен начин показваме света на детето.Имаме различни качества и достойнства и това осъвършенства децата.Но трябва да имаме единна позиция по основните въпроси.Малко трудно си представям как бившия ще възпитава дъщеря ми 3 пъти седмично по 1 час.БНД на Ели прекарваше много малко време в къщи,като се прибереше пък имаше по важна работа.Първо трябвало на човек да заприлича,какво да се занимава с бебе,после трябваше да проходи,след това трябваше да проговори защото нищо не и разбирал.Резултата е следния имаме 6 год. дъщеря която най-много обича да говори с баща си по телефона,нито веднъж не е заспала с баща си,нито веднъж не му се е доверила.Сега когато сме разделени е ужасно,преди да дойде започва едно уговаряне "моля те кажи му".Така че ето какво исках да ти кажа да определено исках и двамата да възпитаме това дете,смятам че за детето това е по доброто,но с някои "бащи" не става.Сега се радвам,какво ще ше да научи тя от него.Да лъже,да мами,когато стане трудно да си грабне багажа и при първия боклук,да е лицемер.Мерси.Сега ме обвинява че приличала на мен,ами само мене виждаше.Да ще прилича на мене и по добре,да си я възпитавал.Сега иска да я води у тях,да я представя на онзи боклук.Ели неиска до центъра да слезе с него,а го кара тука в близкия парк.Така че Дани да искам да имам партнер в отглеждането на детето,за първи път възпитавам страх ме е да не сбъркам,но явно не с този дето и се води"баща"Пожелавам ти да се разбереш с бившата си и активно да участаваш в възпитанието на детето ти,защото от това което чета тук,ти заслужаваш.

прав е Пантерчо уви е ще видиш
нищо дето "трябва" не значи че ще се случи....

това, че има голяма вероятност да не се случи, не значи, че не съществува, ама темата е по друга от "трябва ли да има трябва "

сетих се още нещо
колкото по-се връзваш - по малък шанс да ти дава право да взимаш отношение
ако се правиш на незаинтересован ще й играеш по нервите /виж кое тук наранява най-много жените/ и така пък може и да ти обълрне внимание
ама все си мисля, че твоята е голямо перде - и надали ще я трогнеш с нещо, можеш само да я подразниш...

Мисля, че се налага да доизясня ситуацията.

Детето е при мен всяка седмица от петък вечер, до неделя. Мисълта ми е, че трябва да се следва един курс на възпитаване, през цялата седмица. Не тя през седмицата едно, а аз през уикенда друго...

Значи, ако не трябваше едно дете да има двама родители принципно/майка и баща/-човечеството може би щеше да е мутирало на към самоопрашване.Темите от ДиС напоследък ме карат това да си мисля.Все повече за жената детето е самоцел май, все повече хора абдикират от брака като институция, защото не тегне онова-какво ще кажат хората и прочее и бързо-бързо режат до кокал.
Аз реално в момента съпруг нямам, имам си съквартирант.Но преди повече вече от 13 години съм го избрала за баща на потомството ми.Цялото ми пънене последните години беше да му покажа що е семейство, при все, че той не го е имал.Явно детството му си казва думата.Постигнах поне заинтересованост на някакво ниво, което за мен си е много, надявам се да му го доразвия вбъдеще.Та в тази насока-драпала съм със зъби и нокти да участва в родителстването адекватно, а не с ходене на работа само/щото и аз като майка не съм спирала да го правя/И това му обещах-при раздяла, 100 пъти повече ще те натискам, не си мисли, че бягайки от мен, децата остават в нищото.Реално, при една раздяла децата ще са повече време с него, отколкото сега и това за мен е сериозен мотив да се разделя с него.Мен така и така не обича, твърди, че обича децата поне.И да ми е мъчно, яе ще са "поделени" тези деца-ще присъстват в квартирата му или там, където ще живее, лично аз ще ги водя.В тази връзка-относно възпитанието-имаме единодушие, надявам се да го запазим, каквото и да се случва от тук насетне.Т.е. Той ме подкрепя.И аз подкрепям и яувам негово мнение, само че...защо ли не се сещам да е споделил какво го притеснява, освен, че детето е презадоволено...

И още нещо , Дани.Раздяла лека няма.Особено, когато има дете/деца, нещата се усложняват.Каквито и право да има и единя и другия родител, когато нещата са на нож от която и да е страна, а често е и от двете-не очаквай съдействие, разбиране, съобразяване с чувтсвата на другия, камо ли с правата му.Жена ти е такава, каквато е.Ти си такъв, какъвто си.Случилото се е факт и битки е имало и ще има и за съжаление в тези битки децата го отнасят.Колкото и д асе стараем да не е така, понякога такла се пшолучава.Защото сме хора, понякога сме безсилни над чувствата,които бушуват в дувите ни и нямаме достатъчно сили, мотивация и подкрепа, за да се преборим с негативното.Реално, много разведени двойки след години успяват да се "помирят" да го наречем, но пък детството е отминало , децата са порастнали и реално-вече нямат нужда...от Заедност на родителите си.

Трябвало...а накарай го моя БНД да бъде баща...не си е виждал детето дори...

ДАни, Пенелопа е казала всичко
ще добавя само, че наистина си мисля, че ако сте скарани и тя ти прави на инат - нямаш шанс - затова не настоявай и я остави на самотек
когато не порявяваш видим интерес - това може даа я подразни повече и знае ли човек ... може пък да преосмисли някои неща
опитай да изясниш ка ктя гледа детето и ако не е нещо жизнено важно - гледай да е по подолбен начин...да не е силен стреса за детето
може пък нейния модел ад не е чак толкова грешен
ако имаш сили поне ти се опитавй да спестиш на детето си травмите  от стреса по раздялата и различията в двата дома
успех

Защо? Какво пречи да има 2 курса на поведение? 

При мен правилата са едни, при БНД са други, при майка ми, която гледа Дариа ако е болна, са съвсем трети... То ако влезеш в 'нашите деца' ще видиш, че и семейните са с различни правила. Примерно: Тати дава, мама не.

Децата бързо се ориентират къде какво могат и не могат да правят. Подбирай си битките. Говори с нея само за изключително важните за възпитанието неща. Примерно аз не разрешавам на детето да се дават пари. По никакъв повод и форма. Но това, че аз купувам една книжка на излизане, а баща й 3 + кукла+Макдоналдс + /каквото още се е сетила/ как да го спра и как да му налея разум в главата... не става.

И аз мисля като Иса. И при нас е съвсем различно дали е при мен, при баща му, при майка ми или при свекърва ми. При мен например се ляга в 9 всяка вечер, при баща му последния път беше легнал в 1. При мен ТВ в спалнята е категорично забранено (и нямаме де), при майка ми всички заспиват на телевизор. Аз ограничавам сладки и безалкохолни, при баща му или при свекърва ми се нагъват на корем.
Няма драми в това, според мен.
Освен ако не става въпрос за нещо съвсем генерално, ама в момента не се сещам за такова.