Лали, в това, което ти пратих има за микоплазмата и уреаплазмата. Не е нужно да го превеждаш, ако нямаш възможност.
- Публикувана: 12 дек. 2007, 15:34 ч.
- Последно мнение: 21 фев. 2008, 12:23 ч.
Трудният път на СТЕРИЛИТЕТА - откъде да започнем?
Цитомегаловирус
Цитомегаловирусът е един от най-коварните вируси от семейството на херпеса.
Ако се окаже в клетките на човека, цитомегаловируса остава в тях завинаги. Независимо от това по какъв начин се е заразил човека, проявите на болестта винаги са едни и същи. Или по-точно няма никакви прояви. При болшинството заразени болестта протича в скрита форма!
За да се активира цитомегаловируса е необходимо да се намали имунитета. Понякога е достатъчна една банална авитаминоза, но по-често е нужно нещо извънредно. Например Синдром на придобида имунна недостатъчност (СПИН) или приемане на по-особени лекарства, понижаващи имунитета, при лечението на онкологични заболявания.
Ако цитомегаловируса увреди лигавицата на носа, се появява хрема. При увреждане на вътрешни органи, се появява слабост, диария или запек и други неясни признаци, при които като правило не се ходи на лекар. Още повече, че те след няколко дена изчезват.
Случва се цитомегаловируса да се засели в пикочо-половите органи. Тогава при жените настъпва възпаление на матката (ендометрит), възпаление на шийката на матката (цервицит), на влагалището (колпит) и т.н. При мъжете инфекцията на пикочно-половите органи обикновено протича безсимптомнно.
Заразяването с цитомегаловирус представлява опасност за бременните жени, тъй като инфекцията може да се предаде на развиващия се ембрион. При това ако жената се е заразила отдавна и инфекцията не се изостря, вероятността вируса да осакати бъдещото дете е твърде ниска. Но при заразяване по време на бременност тази вероятност нараства.
Лечение на цитомегаловируса
Цитомегаловирусната инфекция е неизлечима. Съществуват лекарства обаче, които позволяват да се контролира количеството на вируси в организма, да се подтиска тяхното развитие. Повишава се имунитета на болните и се назначават специални противовирусни препарати.
Това лечение се провежда при наличието на цитомегаловирус при бременните или при жени, които се опитват да забременеят по време на целия период на износване на детето и при кърмене. Използва се целия комплекс от препарати, повишаващи имунитета, а така също се използват подтискащи размножаването на вируса препарати интерферон. Заразената бременна жена трябва в интервал от 10-12 дена да бъде изследвана. Така също постоянно трябва да се следи състоянието на плода.
Внимателно подбраната мощна терапия и строгото изпълнение препоръките на лекаря, позволяват значително да се понижи риска от предаване инфекцията на детето, който пряко зависи от активноста на вируса в организма на майката.
Токсоплазмоза
Токсоплазмозата е заболяване, което се развива в резултат на вътреутробно заразяване на плода от майка, болна от токсоплазмоза. Заразяването на плода може да доведе до аборт, мъртво раждане, тежки често несъвместими с живота поражения. Симптоматиката е изразена у 25 % от новородените. Повечето от децата остават носители на заболяването, т.е. то може да се прояви в по-късен етап.
Симптоми и протичане.
В острата си фаза протича генерализирано, т.е. засягайки всички органи и системи, повишава се температурата, появява се треска, слабост, жълтеница, увеличават се черния дроб и далака, появяват се обрив, сънливост, вялост, тонуса на мускулите се понижава, може да се появи и късогледство. При по-слабо изразената картина, когато възпалителните процеси в различните органи не протичат успоредно, а постепенно, се развива хидроцефалия, изменения от страна на очите (помътняване на лещата и други патологични състояния). При хронично протичане възникват необратими изменения на Централната нервна система, които се съпровождат с изоставане на детето в умственото му развитие, развиване на слепота и други подобни.
Лечение на токсоплазмоза
Задължително хоспитализация. От препаратите – хлоридин, супрастин, витамини, общоукрепващи средства. При хронична токсоплазмоза вкарват вътрекожно токсоплазмин, провежда се лечение на заболяванията на Централната нервна система, очите. Препоръчва се диспансерно наблюдение при невропатолог, очен лекар.
Профилактика.
При жените спазване на лична хигиена – измиване на ръцете след работа, особено при контакти със сурово месо, щателна обработка при варене и обработка с пара, замразяване при температура -20С.
Котките, които се явяват главните преносители на токсоплазмозата, трябва периодично да бъдат изследвани, не трябва да се хранят със сурово месо, да се допуска замърсяване на почвата с техните изпражнения. Не трябва да се държат в къщи и да се отглеждат болни котки.
Хепатит
Хепатит – това е възпалително заболяване на черния дроб. Хепатитът може да бъде остър и хроничен.
Разпространението на вирусния хепатит на планетата приема характер на средновековна епидемия. По данни на световната организация по здравеопазване всеки трети жител на планетата е заразен с този коварен вирус. Съществуват 8 различни типа вирусен хепатит: A, B, C, D, E, J, F, TT.
Най-честата причина за острите поражения на черния дроб при човека е попадането на вируса на хепатита в организма. Острият хепатит може да бъде предизвикан също от ентеровируси, възбудители на чревни инфекции, вируси на инфекциозната мононуклеоза, лептоспироза, някои тропически паразити, тежка бактериална инфекция.
Механизмът на развитие на острия хепатит протича като непосредствено увреждане на дроба или имунологични нарушения, когато самия организъм започва да унищожава клетките на собствения си черен дроб.
Хроничният хепатит е продължително заболяване на черния дроб (повече от 6 месеца). Между хроничните заболявания на дроба хроничния хепатит се явява най-често.
За хроничния хепатит са характерни увеличаване на дроба, болка или чувство на тежест, подуване в дясното подребрие, диспепсия, и по-рядко се проявява жълтеница, сърбеж на кожата и повишаване на температурата. Увеличаването на черния дроб се среща приблизително у 95 % от болните, но в повечето случаи то е умерено. Болката в областта на черния дроб не е силна, но е постоянна. Често се случва понижаване на апетита, уригване, гадене, непоносимост към мазнини, алкохол, метеоризъм, нередовно изхождане, обща слабост, понижаване на трудоспособността. При някои болни се появява не твърде изразена жълтеница.
Лечение на хепатита
Болните от острия вирусен хепатит (и с подозрение за такъв), а също така и инфекциозен хепатит с друга етиология задължително се хоспитализират в специални отделения на инфекциозни болници, а в огнището на инфекцията се провеждат санитарно-епидемични мероприятия. Болните с токсичен хепатит се хоспитализират в център по отравяне, където им се провеждат мероприятия по премахване на отровата от организма, дезинтоксикационна терапия. Болните от остър хепатит им се назначава стационарно лечение, щадяща диета с ограничаване на мазнините и увеличено съдържание на въглехидрати, голямо количество плодови сокове. В тежки случаи, особено при изразена анорексия и повръщане, се назначават вливания на разтвор от глюкоза. При появата на признаци на потиснатост на мозъчните функции или кома спешно се провежда масивна плазмофереза (масивно вливане на плазма).
Болните от хроничен перзистиращ и агресивен хепатит извън изострянето трябва да спазват диета с изключване на някои храни. При обостряне на хепатита, е показана хоспитализация, стационално лечение, по-строга щадяща диета с достатъчно количество белтъчини и витамини. При хроничния холестатичен хепатит основно внимание трябва да бъде насочено към откриване и отстраняване на причините за холестазата, като в този случай може да се очаква успех от лечебните мероприятия.
Цитомегаловирусът е един от най-коварните вируси от семейството на херпеса.
Ако се окаже в клетките на човека, цитомегаловируса остава в тях завинаги. Независимо от това по какъв начин се е заразил човека, проявите на болестта винаги са едни и същи. Или по-точно няма никакви прояви. При болшинството заразени болестта протича в скрита форма!
За да се активира цитомегаловируса е необходимо да се намали имунитета. Понякога е достатъчна една банална авитаминоза, но по-често е нужно нещо извънредно. Например Синдром на придобида имунна недостатъчност (СПИН) или приемане на по-особени лекарства, понижаващи имунитета, при лечението на онкологични заболявания.
Ако цитомегаловируса увреди лигавицата на носа, се появява хрема. При увреждане на вътрешни органи, се появява слабост, диария или запек и други неясни признаци, при които като правило не се ходи на лекар. Още повече, че те след няколко дена изчезват.
Случва се цитомегаловируса да се засели в пикочо-половите органи. Тогава при жените настъпва възпаление на матката (ендометрит), възпаление на шийката на матката (цервицит), на влагалището (колпит) и т.н. При мъжете инфекцията на пикочно-половите органи обикновено протича безсимптомнно.
Заразяването с цитомегаловирус представлява опасност за бременните жени, тъй като инфекцията може да се предаде на развиващия се ембрион. При това ако жената се е заразила отдавна и инфекцията не се изостря, вероятността вируса да осакати бъдещото дете е твърде ниска. Но при заразяване по време на бременност тази вероятност нараства.
Лечение на цитомегаловируса
Цитомегаловирусната инфекция е неизлечима. Съществуват лекарства обаче, които позволяват да се контролира количеството на вируси в организма, да се подтиска тяхното развитие. Повишава се имунитета на болните и се назначават специални противовирусни препарати.
Това лечение се провежда при наличието на цитомегаловирус при бременните или при жени, които се опитват да забременеят по време на целия период на износване на детето и при кърмене. Използва се целия комплекс от препарати, повишаващи имунитета, а така също се използват подтискащи размножаването на вируса препарати интерферон. Заразената бременна жена трябва в интервал от 10-12 дена да бъде изследвана. Така също постоянно трябва да се следи състоянието на плода.
Внимателно подбраната мощна терапия и строгото изпълнение препоръките на лекаря, позволяват значително да се понижи риска от предаване инфекцията на детето, който пряко зависи от активноста на вируса в организма на майката.
Токсоплазмоза
Токсоплазмозата е заболяване, което се развива в резултат на вътреутробно заразяване на плода от майка, болна от токсоплазмоза. Заразяването на плода може да доведе до аборт, мъртво раждане, тежки често несъвместими с живота поражения. Симптоматиката е изразена у 25 % от новородените. Повечето от децата остават носители на заболяването, т.е. то може да се прояви в по-късен етап.
Симптоми и протичане.
В острата си фаза протича генерализирано, т.е. засягайки всички органи и системи, повишава се температурата, появява се треска, слабост, жълтеница, увеличават се черния дроб и далака, появяват се обрив, сънливост, вялост, тонуса на мускулите се понижава, може да се появи и късогледство. При по-слабо изразената картина, когато възпалителните процеси в различните органи не протичат успоредно, а постепенно, се развива хидроцефалия, изменения от страна на очите (помътняване на лещата и други патологични състояния). При хронично протичане възникват необратими изменения на Централната нервна система, които се съпровождат с изоставане на детето в умственото му развитие, развиване на слепота и други подобни.
Лечение на токсоплазмоза
Задължително хоспитализация. От препаратите – хлоридин, супрастин, витамини, общоукрепващи средства. При хронична токсоплазмоза вкарват вътрекожно токсоплазмин, провежда се лечение на заболяванията на Централната нервна система, очите. Препоръчва се диспансерно наблюдение при невропатолог, очен лекар.
Профилактика.
При жените спазване на лична хигиена – измиване на ръцете след работа, особено при контакти със сурово месо, щателна обработка при варене и обработка с пара, замразяване при температура -20С.
Котките, които се явяват главните преносители на токсоплазмозата, трябва периодично да бъдат изследвани, не трябва да се хранят със сурово месо, да се допуска замърсяване на почвата с техните изпражнения. Не трябва да се държат в къщи и да се отглеждат болни котки.
Хепатит
Хепатит – това е възпалително заболяване на черния дроб. Хепатитът може да бъде остър и хроничен.
Разпространението на вирусния хепатит на планетата приема характер на средновековна епидемия. По данни на световната организация по здравеопазване всеки трети жител на планетата е заразен с този коварен вирус. Съществуват 8 различни типа вирусен хепатит: A, B, C, D, E, J, F, TT.
Най-честата причина за острите поражения на черния дроб при човека е попадането на вируса на хепатита в организма. Острият хепатит може да бъде предизвикан също от ентеровируси, възбудители на чревни инфекции, вируси на инфекциозната мононуклеоза, лептоспироза, някои тропически паразити, тежка бактериална инфекция.
Механизмът на развитие на острия хепатит протича като непосредствено увреждане на дроба или имунологични нарушения, когато самия организъм започва да унищожава клетките на собствения си черен дроб.
Хроничният хепатит е продължително заболяване на черния дроб (повече от 6 месеца). Между хроничните заболявания на дроба хроничния хепатит се явява най-често.
За хроничния хепатит са характерни увеличаване на дроба, болка или чувство на тежест, подуване в дясното подребрие, диспепсия, и по-рядко се проявява жълтеница, сърбеж на кожата и повишаване на температурата. Увеличаването на черния дроб се среща приблизително у 95 % от болните, но в повечето случаи то е умерено. Болката в областта на черния дроб не е силна, но е постоянна. Често се случва понижаване на апетита, уригване, гадене, непоносимост към мазнини, алкохол, метеоризъм, нередовно изхождане, обща слабост, понижаване на трудоспособността. При някои болни се появява не твърде изразена жълтеница.
Лечение на хепатита
Болните от острия вирусен хепатит (и с подозрение за такъв), а също така и инфекциозен хепатит с друга етиология задължително се хоспитализират в специални отделения на инфекциозни болници, а в огнището на инфекцията се провеждат санитарно-епидемични мероприятия. Болните с токсичен хепатит се хоспитализират в център по отравяне, където им се провеждат мероприятия по премахване на отровата от организма, дезинтоксикационна терапия. Болните от остър хепатит им се назначава стационарно лечение, щадяща диета с ограничаване на мазнините и увеличено съдържание на въглехидрати, голямо количество плодови сокове. В тежки случаи, особено при изразена анорексия и повръщане, се назначават вливания на разтвор от глюкоза. При появата на признаци на потиснатост на мозъчните функции или кома спешно се провежда масивна плазмофереза (масивно вливане на плазма).
Болните от хроничен перзистиращ и агресивен хепатит извън изострянето трябва да спазват диета с изключване на някои храни. При обостряне на хепатита, е показана хоспитализация, стационално лечение, по-строга щадяща диета с достатъчно количество белтъчини и витамини. При хроничния холестатичен хепатит основно внимание трябва да бъде насочено към откриване и отстраняване на причините за холестазата, като в този случай може да се очаква успех от лечебните мероприятия.
Браво на вас 
Все още мога да редактирам сама, и не се налага да тормозя Верити, така че вмъкнах инфото
Лали, няма да вмъквам линка, че е на руски, но когато имаш време, пусни каквото имаш преведено, и ще го добавя
Почти сме готови, мацки, ще си я оформим хубаво, и ще се помолим да я заковат
Все още мога да редактирам сама, и не се налага да тормозя Верити, така че вмъкнах инфото
Лали, няма да вмъквам линка, че е на руски, но когато имаш време, пусни каквото имаш преведено, и ще го добавя
Почти сме готови, мацки, ще си я оформим хубаво, и ще се помолим да я заковат
Варикоцеле
Варикоцеле е едно от доста често срещаните мъжки заболявания /около 15-20 % от всички мъже/. Сред мъжете, страдащи от безплодие, лицата с варикоцеле съставляват около 40 %. А сред тези, които страдат от вторично безплодие /имат дете, но не могат да заченат още едно/ - до 80 %.
Варикоцеле – варикозно разширение на вената с гроздовидно преплитане.
Обикновено развитието на болестта се свръзва с недостатъчност или отсъствие на клапите на вените на тестиса, вродена слабост на съдовитете стени. Варикоцелето в 95 % от случаите се равива в лявата спермална вена. Има три степени на квалификация на варикоцелето, според състоянието на вените с гроздовидно преплитане.
Наблюдаваното при варикоцеле безплодие се характеризира с влошаване на показателите на спермата. Обаче взаимната връзка между варикоцелето и показателите на спермограмата не е задължително да е право пропорционална.При неголямо увеличение на варикозното преплитане е възможно да има значително влошаване на спермограмата, а при значително варикоцеле може да бъде съхранена спермогенезата.
Диагностика на варикоцелето: оглеждане на скротума, палпация на скротума, която може да установи увеличение на вените при наличие на напрежение или без такова, а също така намалване в размерите на тестиса и тестване на консистенцията на поразения тестис. Освен това може да се проведе ултразвуково и доплерово изследване на скротума, също анализ на еякулата.
Показания за оперативно лечение на варикоцелето:
1. Безплодие, потвърдено от лабораторни данни/ влошени показатели на спермограмата/ или намален размер на тестиса.
2. Дискомфорт /болка/ в скротума, козметичен дефект, както и проблеми в слабините
Много е важно при откриването на варикоцелето да се обърнете за помощ към андролог. Дългото съществуване на варикоцеле може да доведе до необратими процеси. Оперативното лечение води до подобрение в спермогенезата когато заболяването съществува по-малко от 5 г. При по-дълго наличие на варикоцеле шансовете за подобрение на спермогенезата прогрессивно намаляват. Това е свързано с постепенно развитие на нарушения в тестиса, който произвежда спермазотоиди.
Консервативни методи на лечение на варикоцеле: народни средства, лечебна физкултура, физиотерапия, носене на бандажи стават неефективни в определен стадий от заболяването.
Лечение на варикоцелето:
Има няколко най-често срещани методи на оперативна намеса при варикоцеле: по Иванисевич, по Паломо, микрохирургични методи и операции «минидостъп» с различни подходи към вената.
Варикоцеле е едно от доста често срещаните мъжки заболявания /около 15-20 % от всички мъже/. Сред мъжете, страдащи от безплодие, лицата с варикоцеле съставляват около 40 %. А сред тези, които страдат от вторично безплодие /имат дете, но не могат да заченат още едно/ - до 80 %.
Варикоцеле – варикозно разширение на вената с гроздовидно преплитане.
Обикновено развитието на болестта се свръзва с недостатъчност или отсъствие на клапите на вените на тестиса, вродена слабост на съдовитете стени. Варикоцелето в 95 % от случаите се равива в лявата спермална вена. Има три степени на квалификация на варикоцелето, според състоянието на вените с гроздовидно преплитане.
Наблюдаваното при варикоцеле безплодие се характеризира с влошаване на показателите на спермата. Обаче взаимната връзка между варикоцелето и показателите на спермограмата не е задължително да е право пропорционална.При неголямо увеличение на варикозното преплитане е възможно да има значително влошаване на спермограмата, а при значително варикоцеле може да бъде съхранена спермогенезата.
Диагностика на варикоцелето: оглеждане на скротума, палпация на скротума, която може да установи увеличение на вените при наличие на напрежение или без такова, а също така намалване в размерите на тестиса и тестване на консистенцията на поразения тестис. Освен това може да се проведе ултразвуково и доплерово изследване на скротума, също анализ на еякулата.
Показания за оперативно лечение на варикоцелето:
1. Безплодие, потвърдено от лабораторни данни/ влошени показатели на спермограмата/ или намален размер на тестиса.
2. Дискомфорт /болка/ в скротума, козметичен дефект, както и проблеми в слабините
Много е важно при откриването на варикоцелето да се обърнете за помощ към андролог. Дългото съществуване на варикоцеле може да доведе до необратими процеси. Оперативното лечение води до подобрение в спермогенезата когато заболяването съществува по-малко от 5 г. При по-дълго наличие на варикоцеле шансовете за подобрение на спермогенезата прогрессивно намаляват. Това е свързано с постепенно развитие на нарушения в тестиса, който произвежда спермазотоиди.
Консервативни методи на лечение на варикоцеле: народни средства, лечебна физкултура, физиотерапия, носене на бандажи стават неефективни в определен стадий от заболяването.
Лечение на варикоцелето:
Има няколко най-често срещани методи на оперативна намеса при варикоцеле: по Иванисевич, по Паломо, микрохирургични методи и операции «минидостъп» с различни подходи към вената.
Микоплазма, уреаплазма
Какво да направите, ако при изследване ви се открият микоплазма и уреаплазма. На първо място не се панирайте, изследването показва, че вие сте носител, но не е задължително да сте болен. Уреаплазмата и микоплазмата предизвикват инфекциозните заболявания уреаплазмоза и микоплазмоза. Уреаплазмата и микоплазмата се отнасят към гъбичките и по своите свойства заемат междинно положение между вирусите, бактериите и едноклетъчните организми. Уреаплазмите и микоплазмите толкова си приличат, че почти винаги се разглеждат заедно. Лечението им също е сходно. Заразяването може да стане само по полов път при контакти с болни или носители.
Признаци
Първите симптоми за налачие на микоплазми и уреаплазми приличат на обичайните симптоми на уретрит и нямат никакви специфични особености. Често носителите на микоплазма и уреаплазма въобще не отбелязват никакви симптоми като парене или сърбежи, затормозяване при уриниране, невисока телесна температура и дискомфорт. Ето защо като цяло изследване поради подозрение за наличие на уреаплазми и микоплазми е много рядко срещано.
Усложнеиня
Главната опастност се състои в това, че при липса на лечение микоплазмата и уреаплазмата могат да предизвикат хронична форма на микоплазмоза или уреаплазмоза. Последствията от ненавременното лечение могат да предизвикат сериозни заболявания като: хроничен уреаплазмен простатит и везикулит, хроничен двустранен епидидимит, микоплазмен цистит и пиелонефрит. За да се избегне това е необходимо да се направи изследване, ако вие сте в рискова група за венерически заболявания.
Лечение
Уреаплазмозата и микоплазмозата, особено в ранен стадий, лесно се отстраняват с терапевтично лечение. Микоплазмите и уреаплазмите са много малки организми, които са способни да живеят самостоятелно. Те нямат клетъчни стени и затова на тях не могат да подействат много от антибиотиците. Затова в борбата с тях се използват специални противомикробни препарати.
Какво да направите, ако при изследване ви се открият микоплазма и уреаплазма. На първо място не се панирайте, изследването показва, че вие сте носител, но не е задължително да сте болен. Уреаплазмата и микоплазмата предизвикват инфекциозните заболявания уреаплазмоза и микоплазмоза. Уреаплазмата и микоплазмата се отнасят към гъбичките и по своите свойства заемат междинно положение между вирусите, бактериите и едноклетъчните организми. Уреаплазмите и микоплазмите толкова си приличат, че почти винаги се разглеждат заедно. Лечението им също е сходно. Заразяването може да стане само по полов път при контакти с болни или носители.
Признаци
Първите симптоми за налачие на микоплазми и уреаплазми приличат на обичайните симптоми на уретрит и нямат никакви специфични особености. Често носителите на микоплазма и уреаплазма въобще не отбелязват никакви симптоми като парене или сърбежи, затормозяване при уриниране, невисока телесна температура и дискомфорт. Ето защо като цяло изследване поради подозрение за наличие на уреаплазми и микоплазми е много рядко срещано.
Усложнеиня
Главната опастност се състои в това, че при липса на лечение микоплазмата и уреаплазмата могат да предизвикат хронична форма на микоплазмоза или уреаплазмоза. Последствията от ненавременното лечение могат да предизвикат сериозни заболявания като: хроничен уреаплазмен простатит и везикулит, хроничен двустранен епидидимит, микоплазмен цистит и пиелонефрит. За да се избегне това е необходимо да се направи изследване, ако вие сте в рискова група за венерически заболявания.
Лечение
Уреаплазмозата и микоплазмозата, особено в ранен стадий, лесно се отстраняват с терапевтично лечение. Микоплазмите и уреаплазмите са много малки организми, които са способни да живеят самостоятелно. Те нямат клетъчни стени и затова на тях не могат да подействат много от антибиотиците. Затова в борбата с тях се използват специални противомикробни препарати.
Ако не е късно вече...
Цитонамазка
http://bulgaria.firstvisit.org/14d1.asp?id=61883&girl=5& … le&docname=Dr
http://bulgaria.firstvisit.org/braun_pap.asp
Цитонамазка
http://bulgaria.firstvisit.org/14d1.asp?id=61883&girl=5& … le&docname=Dr
http://bulgaria.firstvisit.org/braun_pap.asp
Додичка, не ги редактирай, няма нужда. Пускай нови мнения с инфото, после ще копираме всичко, което преценим, че е ценно и ще направим една обработена тема. Такива мнения като това, което пиша сега няма да има. Тази тема е работна само и ще замине назад, а информационната ще я заковем.
Към Тест за проходимост на тръбите
Хидротубация
През маточните тръби се прокарва течност - антибиотик и кортикостероиден препарат. По този начин се преодоляват малки сраствания в маточните тръби или се профилактират евентуални сраствания след хирургични намеси.
Стерилитет при мъжа
http://www.urology-andrology.com/display.php?page=patient&id=2
Да не забравим страхотната тема на Kia за Ендометриозата
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=240029.0
Ако има още нещо - пишете какво да търсим.
Мисля, че ще е добре и да направим един тест "Какво сме направили до сега" - за по-добра ориентация на това, кога и какво трябва да се направи (последователност на изследванията, цикличност и прочее)
Когато темата е готова, ще я оформя като PDF, за да може който иска да си я изтегли и разпечата
и винаги да му е под ръка.
Kisses 2 all
Забравих... Да направим и отделно един списък с кратки обяснения на различните лекарства?
Хидротубация
През маточните тръби се прокарва течност - антибиотик и кортикостероиден препарат. По този начин се преодоляват малки сраствания в маточните тръби или се профилактират евентуални сраствания след хирургични намеси.
Стерилитет при мъжа
http://www.urology-andrology.com/display.php?page=patient&id=2
Да не забравим страхотната тема на Kia за Ендометриозата
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=240029.0
Ако има още нещо - пишете какво да търсим.
Мисля, че ще е добре и да направим един тест "Какво сме направили до сега" - за по-добра ориентация на това, кога и какво трябва да се направи (последователност на изследванията, цикличност и прочее)
Когато темата е готова, ще я оформя като PDF, за да може който иска да си я изтегли и разпечата
и винаги да му е под ръка.Kisses 2 all
Забравих... Да направим и отделно един списък с кратки обяснения на различните лекарства?
Блик, и моята идея по принцип е да направим в самото начало на темата, съвсем сбито планче, на това, което е необходимо да се направи като за начало, и на това, което всъщност сме обяснили надълго и нашироко по-нататък. Просто има хора, които като видят такива дълги романи и бързо се отказват 
Та при всички положения, ще направим синтезирано планче , което ще бъде като начало на самата тема.Много добра идея
А иначе не се сещам какво още изпускаме
Блик, направи чудесни допълнения И това за лекарствата също е добра, ама много добра идея. Да изчакаме още малко, ако някой се включи с още нещо, пък другата седмица да пристъпим към окончателното оформяне на темата. Вие какво ще кажете?
Та при всички положения, ще направим синтезирано планче , което ще бъде като начало на самата тема.Когато темата е готова, ще я оформя като PDF, за да може който иска да си я изтегли и разпечата и винаги да му е под ръка.
и винаги да му е под ръка.А иначе не се сещам какво още изпускаме
Блик, направи чудесни допълнения И това за лекарствата също е добра, ама много добра идея. Да изчакаме още малко, ако някой се включи с още нещо, пък другата седмица да пристъпим към окончателното оформяне на темата. Вие какво ще кажете? 
Точно така, Додичка, никой не чете дълги обяснения, трябва да е ясно, кратко и разнообразно. Аз имам още статии, преведени от момичета от бг-мамма, но са много дълги. Идеята на Блик е много добра, ще направим пълен вариант за сваляне, както и за новия сайт с Речника на стерилитета. А в закования вариант ще е кратко, обаче с линкове към обширни статии из интернет. Темата тук е добре да е широко информативна. Да засяга повече аспекти.
Ще извадя тематиката на статиите, за да изберем какво ще ползваме за съкратения вариант. За пълния ще използваме всичко. По този повод искам да попитам освен действащите преводачи дали има още желаещи, да ми пишат на лични.
Ще извадя тематиката на статиите, за да изберем какво ще ползваме за съкратения вариант. За пълния ще използваме всичко. По този повод искам да попитам освен действащите преводачи дали има още желаещи, да ми пишат на лични.