ДЕКЛАРАЦИЯ,4Е У4ИТЕЛИТЕ НЕ НОСЯТ ОТГОВОРНОСТ ЗА ДЕТЕ С ЕПИЛЕПСИЯ

Пред предишната класна , епикриза не е представяна . Но на мен ми представи в началото на учебната година . Което ме улесни . Има и друго . С въвеждането на делегираните бюджети размера на парите , които се отпускат за дете със СОП е по - малко отколкото на другите ученици . Нормално ли е . Защото представете си следното . Ако пуснеш четири първи класа например и запълниш бройката деца , обаче дойдат още ученици от които има и деца със СОП , директора може да прецени да не записва такова дете защото то носи по - малко пари . Не вярвам някой директор да го допусне , ама...... Има и друго . Базата на училището може да не позволява да се записват повече паралелки , защото няма къде да се сложат.А аз съм сигурна , че истерията , която стана с детските градини ще се получи и с началното училище .

pipi06 кой ти каза,че за деца със СОП се заплащало по малко.
А знаеш ли че освен делигиран бюджет има и деференцирано заплащане и ето с това се заплаща допълнително ако има дете със СОП.
В това което си писала няма никаква логика.

От общата бройка деца , сумата която се полага на училището е 90 % . Ако има дете със СОП , сумата за него е със 100 лв по - малка от децата , без такива образователни нужди . Тя е около 720-750 лв . Да не говоря за точни цифри , но е по - малка от другите деца . А за диференцираното заплащане няма да говоря , защото то няма точни критерий . Тези които са поставени изобщо не отговарят на действителността . И ако едно дете със СОП се обучава от четири пет учителя неговата сума трябва да се раздели между тях . Как ще стане това ?

pipi06Това колко се запла6та на у4ителите за деца със СОП се ре6ава от отговорните за това хора.След като има такова дете в класа у4ителите са длъжни да се грижат занего,както и за вси4ки останали в клас.Но за сажаление стигнах до извода,4е никой не го е грижа какво изживява едно такова дете,колко му е трудно да се саобразява с хората около себе си.Затова смятам 4е у4ителя е този,който е длъжен да направи така 4е детето да се 4увства добре и да не е обект на подигравки от децата.

Аз не съм съгласна с това.Толерантността се учи у дома.Ако не е научена до 5-6 годишна възраст, след това става трудно и неефективно.
Аз искам да споделя нещо от моето детство.Бях в първи клас.В съседния клас имаше едно момиченце, което живееше в нашия блок.Веднъж я видях и я попитах дали иска да ходим заедно на училище.Тя много се зарадва и оттогава ходехме заедно на училище и се прибирахме заедно.Понякога се изчаквахме,ако не свършвахме по едно и също време.Много си играехме,тя рисуваше прекрасно и още си пазя няколко принцеси,които тя ми нарисува (преди 24 години).Четяхме си приказки,тя четеше гладко.
Веднъж една учителка ме видя,че не съм си отишла след часовете и ме попита какво чакам.Аз и казах,че чакам Мими.И тя ми се скара-да не я чакам,защото Мими не била добро дете, била глупава.
Мими не беше изобщо глупава.Единственото,което не беше съвсем наред с нея, беше,че беше много окосмена,дори и по лицето ( някакво хормонално заболяване).Майка и ми каза да си намеря други деца за игра,понеже Мими не е хубава и се чудеше какво толкова и харесвам.
Преместиха я в училище за бавноразвиваще се.След това съм я виждала няколко пъти отдалеч,но тя никога не ми се обади повече и не ми отговаряше,когато я заговарях.
Мими имаше по-малка сестра,съвсем здрава.Сестрата ми каза,че на Мими не и разрешават да говори с други деца.

Много ми е мъчно за нея.Не знам къде е и как е, но се надявам да е добре.Така и не разбрах защо така ни изолираха една от друга и каквотолкова глупаво намираха у нея родителите и и учителите.

Сега имам син и много държа той да се научи да общува с различни деца.Играе си с три мулатчета,много хубаво се занимават.В парка понякога си играе с едно детенце с ДАун-синдром.Мисля,че децата трябва да се учат от малки да бъдат състрадателни и обичливи, не да се подиграват и да се бият.И колкото и това да е работа на учителя, ако родителите не подкрепят възпитанието на толерантност, то  ще остане глас в пустиня.За съжаление, в Бг хората не са никак толерантни и по-скоро се стараят да бягат далече от дете или възрастен, които имат някакъв здравословен проблем.

Здравейте и моето дете е с епилепсич в лека форма и сега е в първи клас.Когато се записваха първолаците март месец заболяване няма6е- то се слу4и на 30 май и е с диагноза от месец юли миналата година .Ние с мъжа ми уведомихме госпожата която трябваше да и преподава и от нейна страна полу1ихме съ1увствие и успокоени.Каза ни да не се притесняваме че ще следи малката сложи я на първия чин- изобщо госпожата е ЧОВЕК в истинския смисъл на думата, за което сме и много благодарни.Надявам се и вие да намерите такъв педагог.Между другото малката е сред отли1ниците справя се чудесно с материала

Дано пове4е у4ители да разберат,4е и тези специални деца имат права.Дъ6теря ми 3 седмици няма6е пристъпи и днес,след като една у4ителка,която не иска тези деца в у4или6тето да влизат в нейните 4асове,я пратила да си ходи,4е не я искала в 4ас и направи пристъп,идеми да я уду6а.

Учителката няма право да я гони от час , под никаква форма . Обърни се към директорката . Ако детето ти има редовен час при някой учител , трябва да е много буйно , системно да пречи на часа , да пречи на класа , на учителката да си проведе нормално урока , тогава вече в краен случай може да го изгони да стои пред вратата . Но това е вече в КРАЕН случай . А доколкото разбрах при вас нещата не стоят по този начин . Така че или иди и се оплачи на директора или съвсем спокойно , но ако си проверила точно как стоят нещата може да пуснеш докладна до Регионалният инспекторат и да се оплачеш . Желая ти успех . Не се терзай ами си търси правата .

Аз както и pipi06 съм учител, но в горен курс имах ученик с Епилепсия, който децата го приемаха много добре. Честно казано аз съм за интеграцията на децата ни , а не те да имат ресурсни учители. Така като са между деца се чувстват пълноценни. А що се отнася до гоненето от част по закон нямаш никакво право дори и в КРАЕН случай, трябва да го заинтригуваш и та стои вчас.