--клик за по-голям образ
- Публикувана: 13 дек. 2007, 18:35 ч.
- Последно мнение: 21 юли 2009, 19:16 ч.
Покажи ми красота.
Страхотна тема! 
И аз се възхищавам при гледката на коне на свобода ......
Ето няколко снимки от приказния язовир Батак, който, за съжаление, скоро няма да е същия:
http://i119.photobucket.com/albums/o148/albenahd/DSC01045.jpg
http://i119.photobucket.com/albums/o148/albenahd/DSC01042.jpg
http://i119.photobucket.com/albums/o148/albenahd/DSC01101.jpg
И аз се възхищавам при гледката на коне на свобода ......
Ето няколко снимки от приказния язовир Батак, който, за съжаление, скоро няма да е същия:
http://i119.photobucket.com/albums/o148/albenahd/DSC01045.jpg
http://i119.photobucket.com/albums/o148/albenahd/DSC01042.jpg
http://i119.photobucket.com/albums/o148/albenahd/DSC01101.jpg
Доли,ето ти същите кончета от Цигов Чарк (само това отпред е моето 
)
а това е Цигов Чарк
)а това е Цигов Чарк
е, тва си е пЛетящата крава в действие
Малко класика позната..
Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя –
вратите не залоствай.
Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам –
ще те целуна и ще си отида.
И от Яворов едно любимо, писано преди, адекватно на сега...
Родина
Обичам те, родино, и ме трови
поради тебе често ядна скръб,
под гнет стоименен превивам гръб
и влача аз, неволник, твоите окови . . .
Но що си ти? Земя ли в някои предели?
Пръстта на тоя дол, на оня хълм,
еднакво мрътва в зной, под дъжд и гръм
която днес един - друг утре ще насели?
Къде си ти, къде, родино моя?
Нима сред тая повилняла сбир
от вълци и кози - на длъж и шир
потирена, чието име е безброя?
Не си ли ти на майчиното слово,
що най-напред погали моя слух,
не си ли откровителния дух:
на словото, - на битието вечно ново?
Но то. . . но то е в мене, тук, където
ридае миналото - тъмен ек,
и дето бъдащето - зов далек,
нашепва сънищата здрачни на сърцето.
И ти си в мене - ти, родино моя!
И аз те имам: радостта е скръб. . .
Че под неволно бреме вия гръб.
И аз те имам - за да бъда сам в безброя.
Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя –
вратите не залоствай.
Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам –
ще те целуна и ще си отида.
И от Яворов едно любимо, писано преди, адекватно на сега...
Родина
Обичам те, родино, и ме трови
поради тебе често ядна скръб,
под гнет стоименен превивам гръб
и влача аз, неволник, твоите окови . . .
Но що си ти? Земя ли в някои предели?
Пръстта на тоя дол, на оня хълм,
еднакво мрътва в зной, под дъжд и гръм
която днес един - друг утре ще насели?
Къде си ти, къде, родино моя?
Нима сред тая повилняла сбир
от вълци и кози - на длъж и шир
потирена, чието име е безброя?
Не си ли ти на майчиното слово,
що най-напред погали моя слух,
не си ли откровителния дух:
на словото, - на битието вечно ново?
Но то. . . но то е в мене, тук, където
ридае миналото - тъмен ек,
и дето бъдащето - зов далек,
нашепва сънищата здрачни на сърцето.
И ти си в мене - ти, родино моя!
И аз те имам: радостта е скръб. . .
Че под неволно бреме вия гръб.
И аз те имам - за да бъда сам в безброя.
Извинявам се, ама не мога да спра. Пускали сме го в една априлска тема, но не отчетна. Много ми е любимо, няма как да не го споделя, въпреки сезона.
Андрей Германов
Април
Птица стрелната в синьото свети
и бучат пощурели ручеи,
и трептят дървеса - букети.
Нещо хубаво ще се случи.
Какво има там, зад завоя?
А зад хълмите синьо сини?
А в шепата твоя?
Няма хубавото
да ни отмине.
Много пъти съм вече мамен,
но да вярвам не се отучих.
Зная аз,
аз не съм каменен:
нещо хубаво ще се случи.
Просто пее в сърцето ми птица:
с нещо бременна е замята.
Всеки лист е зелена плесница
на студа и на мъглата.
Има, знам, не една преграда,
ала радост зад всяка сияе -
аз съм вярващ, знаеш за ада,
но допускащ единствено рая...
Вий недейте ме гледа стреснато -
и сърцето ви ще се отключи!
Ще се случи нещо чудесно.
Просто длъжно е да се случи.
Андрей Германов
Април
Птица стрелната в синьото свети
и бучат пощурели ручеи,
и трептят дървеса - букети.
Нещо хубаво ще се случи.
Какво има там, зад завоя?
А зад хълмите синьо сини?
А в шепата твоя?
Няма хубавото
да ни отмине.
Много пъти съм вече мамен,
но да вярвам не се отучих.
Зная аз,
аз не съм каменен:
нещо хубаво ще се случи.
Просто пее в сърцето ми птица:
с нещо бременна е замята.
Всеки лист е зелена плесница
на студа и на мъглата.
Има, знам, не една преграда,
ала радост зад всяка сияе -
аз съм вярващ, знаеш за ада,
но допускащ единствено рая...
Вий недейте ме гледа стреснато -
и сърцето ви ще се отключи!
Ще се случи нещо чудесно.
Просто длъжно е да се случи.
"Понякога ще идвам във съня ти..."
Едно от двете предсмъртни на Вапцаров, нали?! Благодаря!
Отдавна се канех да се върна към него
!
Едно от двете предсмъртни на Вапцаров, нали?! Благодаря!
Отдавна се канех да се върна към него
!Да, извинявам се, че съм пропуснала автора и заглавието. Май се казва На жена ми, по-известно като Прощално, различно излиза в нета, от училище го помня като Прощално от някаква стихосбирка. Написано часове преди да му изпълнят смъртната присъда. Гадно.
http://vbox7.com/play:58381981 Музиката на Митко Щерев...невероятна е...
http://vbox7.com/play:0ae1ca3a http://vbox7.com/play:c254d939 http://www.vbox7.com/play:1ea18c59
http://vbox7.com/play:0ae1ca3a http://vbox7.com/play:c254d939 http://www.vbox7.com/play:1ea18c59
Напоследък съм обладана от красотата на звуците и движенията на Dobet Gnahore.
Душата ми - задръстен тъмен кладенец,
не пуска вече, капчица не пуска.
С години хвърляни и неизвадени,
лежат на дъното й мъртви мисли, чувства.
Лежат куп неразложени удавници
с лица и имена на свидни хора.
Дрънчи напразно кофата и бавно все
без капчица вода се връща горе.
А буен извор бликаше в недрата там.
И някога, във засуха и жега,
кервани жадни друмници, изпратени
от жаждата си, спираха край него.
Нима изпиха кладенеца, извора?
Нима във жаждата си, все неутолена,
те всичката ми влага тъй изблизаха,
че не остана капчица за мене?
Проклинам се за свойто, безпощадното,
човеколюбство. То гнева ми ражда.
Жестоко е да бъдеш хорски кладенец,
до който да умреш накрай от жажда.
това не са толкова красиви думи,но когато го прочетох настръхнах,Данян Дамянов е писател който много ми въздейства на мен лично,харесвам неговите творби.
а това ми е любимото стихотворение.
Когато си на дъното на пъкъла,
когато си най-тъжен, най-злочест,
от парещите въглени на мъката
си направи сам стълба и излез
Когато от безпътица премазан си
и си зазидан в четири стени,
от всички свои пътища прерязани
нов път си направи и пак тръгни.
Светът когато мръкне пред очите ти
и притъмнява в тези две очи
сам слънце си създай и от лъчите му
с последния до него се качи.
Трънлив и сляп е на живота ребусът,
на кръст разпъва нашите души.
Загубил всичко, не загубвай себе си -
единствено така ще го решиш!
не пуска вече, капчица не пуска.
С години хвърляни и неизвадени,
лежат на дъното й мъртви мисли, чувства.
Лежат куп неразложени удавници
с лица и имена на свидни хора.
Дрънчи напразно кофата и бавно все
без капчица вода се връща горе.
А буен извор бликаше в недрата там.
И някога, във засуха и жега,
кервани жадни друмници, изпратени
от жаждата си, спираха край него.
Нима изпиха кладенеца, извора?
Нима във жаждата си, все неутолена,
те всичката ми влага тъй изблизаха,
че не остана капчица за мене?
Проклинам се за свойто, безпощадното,
човеколюбство. То гнева ми ражда.
Жестоко е да бъдеш хорски кладенец,
до който да умреш накрай от жажда.
това не са толкова красиви думи,но когато го прочетох настръхнах,Данян Дамянов е писател който много ми въздейства на мен лично,харесвам неговите творби.
а това ми е любимото стихотворение.
Когато си на дъното на пъкъла,
когато си най-тъжен, най-злочест,
от парещите въглени на мъката
си направи сам стълба и излез
Когато от безпътица премазан си
и си зазидан в четири стени,
от всички свои пътища прерязани
нов път си направи и пак тръгни.
Светът когато мръкне пред очите ти
и притъмнява в тези две очи
сам слънце си създай и от лъчите му
с последния до него се качи.
Трънлив и сляп е на живота ребусът,
на кръст разпъва нашите души.
Загубил всичко, не загубвай себе си -
единствено така ще го решиш!
Tarja Turunen Ave Maria = http://uk.youtube.com/watch?v=xmIqNMjP5Vs
Adnan(Ezan from Blue Mosque = http://uk.youtube.com/watch?v=I6MrdKv_7_E&feature=related
Naum Kochko Russian Classical violinist "Hava Nagila" = http://uk.youtube.com/watch?v=WRng36NAGVw
“Sofia Boys Choir” = http://uk.youtube.com/results?search_query=Sofia+Boys+Choir
Enya - Oíche Chiúin (Silent Night) = http://uk.youtube.com/watch?v=2UWczNENLc0
Mnogaya Leat = http://uk.youtube.com/watch?v=sH8yYl_f1_0&feature=related
4ove4eTa:)
http://uk.youtube.com/watch?v=w7qVJiYBlbo
http://uk.youtube.com/watch?v=Wo7Qkdh_JNk&feature=related
Adnan(Ezan from Blue Mosque = http://uk.youtube.com/watch?v=I6MrdKv_7_E&feature=related
Naum Kochko Russian Classical violinist "Hava Nagila" = http://uk.youtube.com/watch?v=WRng36NAGVw
“Sofia Boys Choir” = http://uk.youtube.com/results?search_query=Sofia+Boys+Choir
Enya - Oíche Chiúin (Silent Night) = http://uk.youtube.com/watch?v=2UWczNENLc0
Mnogaya Leat = http://uk.youtube.com/watch?v=sH8yYl_f1_0&feature=related
4ove4eTa:)
http://uk.youtube.com/watch?v=w7qVJiYBlbo
http://uk.youtube.com/watch?v=Wo7Qkdh_JNk&feature=related
Препоръчани теми