Можем ли да запазим добродетелите си, да се усмихнем на непознат човек, да подадем ръка на стар човек при нужда, да дадем стотинка на просяк за парченце хляб?
Толкова просто звучи, а е така сложно за изпълнение.
Добротата все повече изчезва от живота на хората, можем да дадем много причини за това, но дали ще са правилните.
От нас ли зависи?
Или от света, в който живеем...
Хората все по често търсят причина, за да направят добро, и винаги гледат да им се отвърне със същото.
Не може ли да помогнем, без да чакаме помощ и за нас?
Да излезем от входната врата, да погледнем света с греещи очи, да му се усмихнем от душа и да крачим напред раздаващи добрите си импулси.
Колко ни струва да поздравим непознат, да звъним на стар познат просто ей така да го чуем как е?
Колко лесно ни изглеждаше всичко, когато бяхме деца, когато тичахме на воля по парковете, когато играехме на криеница и куклите бяха нашите деца.
Приятелството беше най-ценното на света и го притежавахме в изобилие.
Сега, когато вече света не е розово кълбо, и приятелите ни се броят на пръсти заради несполуки или коварни предателства можем ли да сложим ръка на сърцето си и да кажем, че миналото ни не ни липсва и че вълчия живот ни е омагьосал?
Толкова ли е трудно да бъдем по силни от всичко това, да събудим живота си?
Да върнем всичко онова, което ни е правило истински и щастливи, да вървим с гордо вдигната глава и да предаваме доброто по света. Има ли нещо по велико от невинния детски поглед, от топлата прегръдка на майките ни и от добрата дума на приятел.
Не няма...
Смисълът е в това да си добра душа да даряваш любов и когато някой ти удари шамар да не му се сърдим той просто е загубил добротата си, това не означава да си дадем другата буза, а да се опитаме да покажем на такива хора светлината и топлината в себе си, защото няма човек на тази земя, който да не я притежава. Най страшното е да изгубим себе си, да се страхуваме от собствените си желания, сънища, грехове, всеки би могъл да понесе кръста си и да вярва, че този свят ще бъде по-чист и по-стойностен, ако го красим с добри мисли и позитивни дела.
Мили хора, нека покажем, че силата е в нас на пук на всички неправди, злоби и лицемерия ние сме по силни от всичко това, защото носим в сърцата си ДОБРОТА.
Автор: Савина Кинова
Толкова просто звучи, а е така сложно за изпълнение.
Добротата все повече изчезва от живота на хората, можем да дадем много причини за това, но дали ще са правилните.
От нас ли зависи?
Или от света, в който живеем...
Хората все по често търсят причина, за да направят добро, и винаги гледат да им се отвърне със същото.
Не може ли да помогнем, без да чакаме помощ и за нас?
Да излезем от входната врата, да погледнем света с греещи очи, да му се усмихнем от душа и да крачим напред раздаващи добрите си импулси.
Колко ни струва да поздравим непознат, да звъним на стар познат просто ей така да го чуем как е?
Колко лесно ни изглеждаше всичко, когато бяхме деца, когато тичахме на воля по парковете, когато играехме на криеница и куклите бяха нашите деца.
Приятелството беше най-ценното на света и го притежавахме в изобилие.
Сега, когато вече света не е розово кълбо, и приятелите ни се броят на пръсти заради несполуки или коварни предателства можем ли да сложим ръка на сърцето си и да кажем, че миналото ни не ни липсва и че вълчия живот ни е омагьосал?
Толкова ли е трудно да бъдем по силни от всичко това, да събудим живота си?
Да върнем всичко онова, което ни е правило истински и щастливи, да вървим с гордо вдигната глава и да предаваме доброто по света. Има ли нещо по велико от невинния детски поглед, от топлата прегръдка на майките ни и от добрата дума на приятел.
Не няма...
Смисълът е в това да си добра душа да даряваш любов и когато някой ти удари шамар да не му се сърдим той просто е загубил добротата си, това не означава да си дадем другата буза, а да се опитаме да покажем на такива хора светлината и топлината в себе си, защото няма човек на тази земя, който да не я притежава. Най страшното е да изгубим себе си, да се страхуваме от собствените си желания, сънища, грехове, всеки би могъл да понесе кръста си и да вярва, че този свят ще бъде по-чист и по-стойностен, ако го красим с добри мисли и позитивни дела.
Мили хора, нека покажем, че силата е в нас на пук на всички неправди, злоби и лицемерия ние сме по силни от всичко това, защото носим в сърцата си ДОБРОТА.
Автор: Савина Кинова
поздравления за темата, невероятни снимки и толкова много красота... дори само за момент като гледаш,забравяш цялото сиво ежедневие 
