Детска градина - потиснатост

   Нищо още не мога да отговоря, Ivben  . Осмелих се тук да пиша за пръв път в петък, ако не се лъжа, вярно - поради абсолютна нужда от споделяне и надежда за намиране на търсения отговор сред многото или поне ориентиране, ще изчакам понеделник и още няколко дни след това. Доста е трудно да говоря с учителките, защото те не се появяват, освен, ако не става въпрос за пари. Аз нямам нищо против да се дават пари за каквото и да е, стига децата да се чувстват по-комфортно, все пак там те изкарват огромна част от първите 7 години  . За вкъщи за един ден, какво ли не правим, пък какво да говорим за там.  Обаче знам, че не това е важното за децата, пък и за повечето хора. Важни са  топлото отношение, разбиране, хайде любов чак няма да споменавам - това вкъщи.  Тъй като скоро там ще трябва да се отчитаме финансово, имам надежда , че ще мога да измъкна някакво инфо; дано да не е само формално. Със сигурност ще има някакво развитие по случая до 1 - 2 месеца и със сигурност ще пиша какво е, защото съм ангажирала с време и внимание по тази тема загрижени хора! И Живко, Здравко, Веселко за всички! Все хубави неща да ви се случват! 

  В късен час пиша, повече няма да го правя  . Исках да кажа , че " Обаче знам, че не това  Е ВАЖНОТО за децата" и че изкарват голяма част от първите така важни 7 години там, в детската - при тези хора, които и да са те  Простете!

Ами какво да ти кажа, при нас също учителките се появяват като искат пари иначе не им виждам очите. Но мисля, че трябва да ги извикаш и да искаш да разговаряш с тях, макар и да им нарушиш спокойствието. Детето ти не може да страда така. Аз съм го изпитала и знам какво е. Искрено ти съчувствам.  Лека вечер и благодаря за пожеланията! Да ви се връщат!

Съвсем скоро и ние имахме подобен проблем. Тази година го пуснах за първи път на градина, отначало ходеше с удоволствие. Един ден като го вземах видях че е подтиснат, вечерта като заспа започна да пищи на сън, да се стряска и събужда. На другия ден като му кажехме за детската градина почваше да реве ужасно и решихме да не го пускаме докато не разберем какъв е проблема. Ходих до градината да разбера какво е станало, казаха ми че се е сбил с едно от децата. При нас има и проблем с комуникацията - той говори много малко. След няколко дни разбрахме че е бит от учителката по гърба и главата. Пропуснах да кажа че последния му ден в детската имаше синини по гърба. Сега е в друга градина - ходи с удоволствие дори събота и неделя сутрин се облича и чака на вратата да го водим там. Преди два дни минахме покрай старата градина и като го попитах иска ли да влезем той пак започна да реве.
Не казвам че и при вас е нещо подобно, но ако имаш възможност заведи я за няколко дни в някоя полу или целодневна забавачка и виж как ще и се отрази, ако от там не се връща подтисната, ще трябва да сменяш градината.

И аз имах такива терзания преди време, но се оказа, че не съм била права. Когато попаднахме на точното място, това си пролича от втория ден. Не че и там е идеално, не че и там няма дни, в които отиват тъжни, или в които има някакви проблеми, но разликата за мен беше очеизвадна. Излезе, че децата преживяват по-лесно промяната, отколкото всеки ден да са при едни и същи, неприятни за тях обстоятелства. Пожелавам ти проблемът да се реши, без да стигате до там, но имай го предвид все пак.

По повод на другото, за което се чудиш - дали да не я взимаш на обяд - с две ръце съм да пробваш как ще се чувства в този случай. Оказва се, че спането и храненето са моменти, в които децата са най-носталгични към къщи и може би ще и повлияе добре. Ако имах възможност, бих опитала, без да се замислям изобщо. Единственият проблем е, че не навсякъде приветстват това желание от страна на родителя...

  Да, така ще направя. Въобще нищо няма да изчаквам. От понеделник  я пращам на половин ден, то след това и коледната ваканция идва и чак януари всъщност ще видя за какво иде реч. Поживьом-увидим!  А за по-горе - страхотно съжалявам, че вашето детенце е попаднало при такава изродка, която се е водила учителка. Направо не е истина, че такива същества работят с деца! За нещастие има ги, при това за пълен абсурд нерядко разпространени. Директорката е не по-малък престъпник, че допуска такива неща да се случват в детско заведение. Как успяхте да разберете, че учителката налага?

Проблемът с местенето наистина  е сериозен. Казваш, че за теб и един ден е ужас, а представи си за едно малко дете колко много е един месец...Не мисля, ча в тази възраст, която е толкова важна за формирането на чувството за добруване и щастие, едно детенце заслужава да страда толкова време. Учителките, които ти казаха, че не се храни, имат ли някакво обяснение защо в началото е тръгнало добре, а после е почнало до става все по-зле? Може би има тормоз от друго дете? Дали няма нещо ново в семейството - преместване на ново място, смърт на  роднина, лоши отношения? Ни бих чакала месец, много ми се вижда, въпреки че нямаме помощ от никъде, бих я спряла от градина поне за два-три месеца и бих пробвала пак през пролетта. Социализацията е важно нещо, но в скалата на потребностите е по-назад от чувството за сигурност. Дано при вас всичко бързо се оправи, че и ние преживяваме нещо подобно, макар и в много по-лека степен! Успех и пиши пак!

По повод този коментар - дъщеря ми я вземам на обяд и си спи в къщи, след като е обядвала там. Стигнах до това решение, след като разбрах че след стачката тя е плакала цяла седмица на обяд преди заспиване. Започна да плаче и сутрин и изведнъж моето детенце от весело и щастливо се превърна в тъжно,  умърлушено, стресирано, нервно и уплашено дете.
Преди стачката ходеше с огромно удоволствие, сама поиска да спи там и даже следобед като ходех да я вземам едва я изкарваха госпожите от стаята. Стачката при нас продължи 5 седмици и незнам точно какво я пречупи или какво се е случило веднага след това, но нещата коренно се промениха....
Това положение в момента устройва и двете ни, тя отново се чувства спокойна, иска да ходи, интересно и е там, научава доста неща.....но да си спи у дома  . Засега ще бъде така  .
Та опитай и ти този вариант ако е във възможностите ти. дано детенцето се успокои, защото знам точно колко раздвоена и несигурна се чувстваш в момента.
Дано всичко скоро е на ред!

Абсолютно същото преживяваме в момента. Момиченцето ми не спираше да бърбори, усмихната, жива, подвижна. След месец в детската градина е едно видимо нещастно същество с очи на възрастен човек, затворена, нервна, мрачна. И единственото нещо, което казва непрекъснато е: "Не искам на детска гардина" с много хленчене и рев. Това като си дойде оттам, на вечеря, преди да заспи. Не мога да я гледам да страда така. Споменава, че някакъв Косьо я ритал и я наричал прасе, а тя му казвала, че е лошо да прави така, но учителките отричат да има конфликт между децата. Може би използва Косьо за претекст, а може просто да е уплашена от него. В интерес на истината, аз самата навремето така и не се адаптирах към пустата детска градина, сигурна съм, че ми остави дълбок белег в душата това чувство на изоставеност и самота, отделно имам възможност да си я гледам вкъщи, но нали била важна социализацията. Само че ако социализация значи да ми пречупат детенцето и да го научат на това, че правото е на страната на силния, не ми харесва. Обмислям варианта друга детска градина и ако и там е същото-ще си я социализирам вкъщи. Радвам се, че прочетох още мнения по темата. Извинявам се за дългия пост, но ми е много мъчно за детенцето ми...

Почти сигурна съм , че има някаква причина детето да е толкова потиснато 
Вярно е , че не всички деца свикват / пример - аз  / , но също така смятам , че не са и обърнали нужното внимание , не е приобщена правилно и това засилва мъката и за в къщи и за мама ...
Моят син плачеше първата седмица . Нормално е ! Шок е и доста голяма промяна в живота им , но после нещата се наредиха и сега ходи с удоволствие !
Съветът ми е да преместиш детето в друга детска градина ! В тази нещо не е наред !
 

         Да ви кажа много ме е яд на едната учителка, защото откакто забелязах промяната в поведението на детето си се обръщах многократно към нея с въпросите:  как се чувства детето, има ли приятели, играе ли, справя ли се с нещата вътре, удря ли го някой. Тя само набързо ми отговаряше с видимо желание да ме отпрати, за да не й досаждам: „Няма проблеми, всичко е наред,  детето се справя много добре, има приятелки, играят”.  Аз- „ Ама потисната е, вижте само как идваме на детска градина”. Учителката – „ Всичко е наред.  Може приятелките й да са болни; вижте колко болни деца има”. А приятелките на моето дете (поне тези , за които ми е говорила) се изнизаха пред очите на учителката й. Въобще............ И аз така водя 2 седмици потиснато детето си, почти убедена, че всичко е,  докато влезне вътре, щото вътре голяма игра кипяло.  Докато в петък другата учителка, излизайки с детето ми за ръка, каза : „ Много е потисната” и ми описа състоянието й.  Ужасно се притесних. Този същия ден за пръв път писах тук, поставяйки тази тема. В събота вечерта вече бях взела решението да мина на половин работен ден (имам тази възможност) и да я пускам от понеделник на детска градина само до обяд. Този вариант все още не е изпробван и нищо не мога да ви кажа за резултата, защото дъщеря ми се разболя в неделя лошо и Коледната ваканция дойде по-рано за нейна огромна радост. Но още в неделя говорих с нея за градината и че ще бъде там само до обед. Моментално много се оживи и успокои; казва,че сутрин няма да плаче като ходим. Как ще й се отрази този вариант ще узная със сигурност януари. Отново говорих в детската градина, но с учителката, която не лъжи. По нейни думи проблемът не е в детската градина, детето ми просто страняло от децата и те не го закачали много много. Като я взимам на мен детето ми казва, че никой не искал да играе с нея. Явно има някакъв проблем с адаптацията. За радост не е проблемът в някаква разбесняла се, мразеща учителка или в дете, което раздава масово и системно правосъдие, използващо физически похвати. Тогава щеше да е по-страшно и сложно. Явно на дъщеря ми детската й идва малко в повече. И затова един вариант на половин ден, мисля,че ще и се отрази много оздравително и добре. Направо съм сигурна, но по-късно ще си покаже. Поживьом-увидим! На всички вас – Чудесни празници! Къпете се в любов, давайте от нея на познати и непознати и Живко, Здравко, Веселко!

Има защо да те е яд. И то не само на учителката, която те е излъгала, а и на другата, която просто е направила една констатация. В същото време е тяхна работа да помогнат на детето да се адаптира, да намери своето място в групата, както и да си намери приятелчета.

Синът ми казваше абсолютно същото в началото. На няколко пъти говорих с учителките и им казах, че го пращам там не за да го хранят или да го учат да чете, а за да има социална среда от негови връстници и приятелчета за игра. Казах им също и кои дечица си е харесал, както и за няколко, които бяха проявили лека агресивност към него. Проблемът се реши доста скоро след това.

Мисълта ми е, че няма какво да констатират и да ти обясняват, ами да се заемат с въпроса -  да измислят игри, в които децата играят и работят заедно, за да се опознаят и да се сприятелят. Това им влиза в задълженията в крайна сметка

       Абсолютно си права, Мария! Обаче не съм чула досега родител да е променил учител. В повечето случаи е въпрос на късмет при кого ще попадне. Единственото, което смея да искам от учителите е да не ми тормозят детето по никакъв начин, а пък чак да си вършат работата и да бъдат компетентни и да обичат децата............  чак толкова не смея. То от далече си личи кои хора са по призвание учители и кои не. За съжаление, доказано е, че вторите са масово разпространени, навсякъде са. Дано се научи детето само да се справя и ориентира и Бог да пази децата!

NinaPopova, аз както писах и по-горе, дъщеря ми се чувства съвсем различно, откакто не спи там. Сутрин става и тръгва с удоволствие, вечер не е нервна и кисела. С две думи ходи и и се и и е интересно там. добре че устоях на съветите да я оставя там да се нареве, да я пречупя за да свикне да спи там  . Това няма да направя никога!

Надявам се и при твоето детенце нещата да приемат положителен обрат след промяната. Ще се успокои а това от своя страна ще я направи по-уверена и мисля че това ще я накара да се почивства в свои води там, а не да чака свита да мине по-бързо деня и мама да дойде да я вземе. Ще се отпусне и ще си намери приятелки.
Ние вече си имаме няколко и даже ме моли да ги поканим в къщи на детско парти  . Обмислям идеята в момента и ще я приложа при пъва възможност  .

Весели празници

       Да, това с "пречупването" в детските градини ми звучи като практика от концлагерите; и като се има предвид, че действието се развива първите 7 години си е доста притеснително.
    И аз се надявам ефектът да е абсолютно положителен както при вас, Зори,  и всичко да си тръгне нормално. Благодаря за вашите мнения!